Люба Огненова е първата жена подводен археолог

Прави сензационно разчитане на илирийския надпис 

Несебър е обявен за част от световното културно и историческо наследство на ЮНЕСКО благодарение на делото й 

Люба Огненова е от онези жени, които изпреварват времето, в което живеят. Жена, която покорява не само земята, но и дълбините на Черно море.

Това е Люба Огненова - първата жена подводен археолог, благодарение на която дължим днес познанията си за подводния свят край Несебър и която има принос за редица открития от древността.

Първите си стъпки прави в Охрид, след като се ражда на 17 юни 1922 г. Но никога не се е определяла като македонка, напротив - истинска българка е. Примерът за достоен живот Люба има от баща си - Лев Огненов (български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация).

Едва 10-годишна, завършва френско основно училище в Битоля, а след това продължава образованието си в класическата гимназия в Тирана. В 1946 година завършва история и класическа филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" с профил археология. И оттам животът й продължава към великите открития, които жена не е правила дотогава.

Академичната кариера на Люба започва от Шуменския музей, където изследва открити находки в Преслав и Мадара. Уменията й бързо са забелязани и скоро се премества в античния отдел на Археологическия музей в София. През 1950 година Огненова публикува първата си публикация на регионална тема "Рисунки на конници върху вътрешната крепост на Преслав".

През следващите години дамата от Охрид започва все по-смело да се катери по стълбичката на успеха. В продължение на девет години - от 1948 до 1957, Люба става част от екипа на титулувания археолог акад. Димитър П. Димитров. Това е директорът на Археологическия институт с музей към БАН, който проучва тракийския град Севтополис. Мястото е разкопано изцяло през 1948-1954 г. преди построяването на язовир "Георги Димитров" (днес язовир "Копринка" край Казанлък).

В тази важна археологическа мисия Огненова се оформя като специалист по тракийска и класическа археология. Люба се насочва към работа с антична бронзова пластика, в резултат на което издава монография на френски, която е водещо изследване в областта.

Преди да достигне своя връх в кариерата си, археоложката прави други две уникални разкрития.

През 1957 г. посещава Бабяшка чука (тракийско укрепено светилище в Западните Родопи край село Бабяк, едно от най-известните тракийски светилища в България) и определя обекта като светилище на Зевс и Хера.

Нейните ученици си спомнят за Люба Огненова като ерудирана и непринудена, с нестандартно мислене и ум, отворен към нови идеи. И това се проявява в нейната следваща мисия.

До средата на ХХ век се вярва, че надписът от Коман, Албания, е единственият паметник на илирийски език, както текстът върху пръстена от Езерово е единственият надпис на тракийски език. Огненова обаче предлага нов прочит, като разчита надписа от Коман наобратно, като пръстен-печат и доказва, че съдържа сакрална формула на гръцки език - и то християнска. Огненова също така посочва пренебрегнатия археологически контекст на находката от Коман - гроб, който тя датира към 8 в. сл.Хр.

Сензационното разкритие за надписа, което представя на международен форум в Чехословакия, е повод Огненова да е поканена на специализация през 1959-1960 г. във френската школа в Атина.

Остава само една стъпка върхът да бъде покорен.

От 1957 до 1983 година изследователката е заместник-ръководител на археологическите разкопки в Несебър и има голям принос към изследването на стария град и паметниците му. През 1961 г. става първата жена водолаз-археолог и работи заедно с проф. Велизар Велков по разкопките в Несебър. Огненова организира и провежда редица подводни археологически изследвания, поставяйки начало на подводните проучвания на града.

Заедно с нейния екип от водолази - доброволци от БАН и от Национален експедиционен клуб ЮНЕСКО, Люба провежда 15 експедиции, като последователно и систематично изследва подводното наследство на древния град и разкрива най-впечатляващия и внушителен античен археологически обект под вода по Западното Черноморие - потъналата фортификационна система на Месамбрия - останки от монументални крепостни стени, кули, порти, стълбища и др. структури, които тя датира в тракийския, предгръцки период, в класическата и елинистическата епоха, късната античност и Средновековието. Откритията на Люба Огненова допринасят за обявяването на Несебър за град под егидата на ЮНЕСКО през 1983 г.

За цялостната си работа в Несебър е обявена за почетен гражданин на града.

До 1987 г. Огненова работи като старши научен сътрудник в Археологическия музей в София, а в периода 1978-1985 г. преподава тракийска археология в Софийския университет. През 1984 г. Люба е сред инициаторите и организаторите на проведения в България конгрес по античен бронз. Изследователката се налага като един от най-добрите български специалисти по тракийска и антична археология, авторка на повече от 100 научни публикации.

Земният й път приключва едва преди едно десетилетие - 18 ноември 2012 г.

Гмурка се на 15 м дълбочина на изпита

Люба Огненова е един от пионерите жени в световната подводна археология.

Но за да постигне целите си, се записва в леководолазен курс в София. На изпита трябва да се гмурне на 15 метра дълбочина. Инструкторът й казва, че на дъното има керамика, за да я провокира да го направи. По този начин археоложката оставя на заден план страховете и притесненията си.