Асен Блатечки: Новата жена ми дава всичко, от което се нуждая

Ревността е най-безсмислената емоция, единственото, което прави, е да разрушава

Асен Блатечки е роден на 22 март 1971 година в София. Актьорът завършва испанската паралелка на столичната 8-ма гимназия. Дели един чин с Наско от Б.Т.Р. Див и необуздан, родителите му го оставят да се справя сам от съвсем ранна възраст, което стоманено калява характера му. Учи актьорско майсторство при Стефан Данаилов. Освен атрактивен мъж, Асен Блатечки е много добър актьор, за което красноречиво говорят ролите му в театъра и киното. Сравняват го с Ръсел Кроу, но истината е, че нашенецът има собствен чар и присъствие. Участва в стотици театрални постановки, филми, като вече бе и режисьор на успешната лента "Бензин". С него разговаряме в рубриката "Интересните".

- Г-н Блатечки, разкажете за последния сериал, в който участвахте - "Клетка" по Нова тв. Там сте добър герой, а сме свикнали да виждаме в образа на лошото момче.

- Много се надявам "Клетка" да има втори сезон. В него играя психолог. Консултант ми беше един от най-добрите ми приятели и полицейски психолози. Много исках да "вляза в неговите обувки" и доста дълго време се подготвях за ролята. Екипът, с който снимах също беше на изключително ниво.

- Според доц. Неделчо Стойчев, един от най-успешните ни криминални психолози, 70% от хората, били в затвора за провинение, като излязат навън не успяват да се специализират и след време пак се връщат там. При жените различно ли е?

- Вярно е, че в сериала показваме женския затвор повече от мъжкия. Говорил съм с Тодор Тодоров, психолога на тази тема. Много е трудно, почти невъзможно за тези хора да се социализират. Но аз познавам такива, които са се "поправили" и са успели да се нагласят в живота.

- Може би не са били убийци?

- Е, да не бяха убийци.

- А вие ка точно се готвихте за ролята?

- Доста дадох от себе си, гледах документални филми на разпити, четох и профайл материали, статистики. Освен това наблюдавах как Тошко се държи с убийци и всякакви престъпници от записани негови случаи. Много интересни неща имаше. Иначе доколкото това, че двата пола са различни, те са такива и спрямо нещата, които избират, когато правят криминално престъпление. Въпреки, че аз не мога да отделя хората на бели, тъмнокожи, жени, мъже, всички са хора. Посетих и Централния затвор, за да усетя атмосферата там. Ами беше много потискащо с тези мрежи между етажите, хич не е приятно да си там.

- Ако е вярно, че "животното живее във всеки от нас", кога според вас излиза то? Напоследък имаше много случаи на агресия и към двата пола.

- Най-важното според мен е да се разказват различните гледни точки във вид на истории и хората да се опитват да приемат различията. Аз не знам дали киното и телевизията могат да лекуват обществото, но със сигурност трябва да опитват да го правят, освен забавлението, което също трябва да се създава. Но изкуството генерално се занимава с това не да дава отговори, а да задава въпроси.

- Петър Дънов казва, че ако един затворник една година яде основно жито и не яде месо, характерът му ще се промени към добро.

- Това със сигурност важи не само за затворниците, за всички. Но аз постоянно ям месо и не съм агресивен. От известно време правя един лечебен глад, Мария Сапунджиева ме насоче към него. Правилно гладуване под наблюдението на нутрициониста Георги Гайдурков. Така си прочиствам организма. Но смятам, че всичко в живота е хубаво, когато е балансирано.

- А как вие се борите с агресията, как възпитавате децата си?

- То с говорене и забрани не става тази работа, децата се възпитават с пример. Аз като цяло имам много дебели нерви и много трудно избухвам за каквото и да било, трябва много да ми прелее чашата, за да избухна в този смисъл, че да не може да се стои до мен или да агресирам. И двете ми деца са спокойни, миролюбиви и усмихнати същества.

- Всичко ли им купувате, ето Борил се оплака, че не искате да му купите айфон?

- Ха-ха-ха, ами и кака му искаше в първи клас айфон и й казах, че докато не стане на 12 години няма да й купя телефон. И не ми е за парите този подарък, а защото ми се струва страшна парвенющина да купиш на 7-годишно дете телефон, който струва 3000 лева. Това е голяма глупост, така не се възпитава.

- А той послушен ли беше тази година?

- Ха-ха, ами прави всичко възможно да си го заслужи. Не е добър ученик, разбира се, просто е много добър човек, много общителен, но изобщо не му се учи. Предпочита игрите като всяко момченце. Иначе учи китара в музикалното училище. Много е малък още, няма как да очаквам от него велики неща на тази възраст. Важното е да пробва много неща, за да "намира себе си", това, което му доставя удоволствие.

- Той спечели медали в бойни спортове. Вие имате черен колан, а детето ви се състезава в джиу джицу-то, нали?

- Да. Борил спечели и трите медала в него - бронз, сребро и злато и ми заяви, че вече ще се пенсионира, защото взел всички награди и нямало към какво да се стреми. На този етап не си дава сметка колко е важен спорта и как възпитава много полезни неща у всеки човек. И никога не става насила да го насочваш да се движи детето, трябва да го радва.

- А дъщеря си Катерина съветвате ли я как да се държи с мъжете като повечето татковци?

- Никога не съм й се бъркал и в личния живот също. Общо взето опитал съм да гледам децата си както мен са ме гледали, да се чувстват свободни, щастливи и да са сигурни, че във всеки момент могат да разчитат на мен и на майките си.

- Тя с какво се занимава?

- С архитектура, учи и вече 3-4 години не живее в България, а в Англия. Но иска да се върне тук, като завърши, и да работи у нас. Това ме изненада, но тя харесва повече България от чужбина. Много млади хора познавам и повечето искат да се върнат у нас и да работят, като завършат извън страната.

- Т.е. можем да разчитаме на млади хора да влязат и в управлението. А вас канили ли са ви в политиката?

- Да, известните хора са като примамка за гласове. За себе си нямам никакъв интерес, макар, че се интересувам от случващото се в политиката. Но смятам, че с нея трябва да се занимават хора, които това са учили, да са и добре подготвени. Примерно Ицо Хазарта ми харесва не само как говори, той и върши нещата, които споделя. И с моя преподавател Стефан Данаилов също беше така. Аз много го уважавах затова, че нито веднъж не се прегъна, да каже, че някой го принуждава да направи нещо, което не му идва отвътре. Беше си убеден комунист и се бореше и защитаваше партията си, както може.

- Учениците му ще го почетете и с паметник, който подготвя Ирен Кривошиева, майката на сина му Владимир.

- Да, ще се случи и това, защото той е явление и в киното, и в театъра. А беше и невероятно добър човек.

- Вие бихте ли избрали да станете преподавател?

- Не знам. Това е адски изморително и отговорно нещо, един-два пъти ми се е налагало да се занимавам със студенти. Излизах като изцеден от тези репетиции и после смятам, че ако тръгна да се занимавам с такова нещо, трябва да спра да участията си в театъра и киното. Защото съдбите на тези деца ще зависят от мен и ако отида да преподавам, то ще правя само това и нищо друго.

- Не са ли много театралните институти, които произвеждат студенти днес?

- Винаги е било така. Не е вярно, че има повече кандидати днес, когато аз кандидатствах бяхме 2000 човека, а сега са 200. А иначе животът е такъв и в Щатите е така, ето например в Лос Анжелис има регистрирани три милиона актьори, а работят 20. Но има изключително талантливи млади колеги, току-що завършили, с които се срещам често. Аз съм ги и взимал в свои проекти много пъти. Винаги опитвам да помагам на младите, когато мога.

- Вие сте свободен артист и с колегите си обикаляте страната. Как избирате какво да поставите, в халтури участвате ли?

- Не, аз нямам нито една постановка, която да е халтура и никога не съм имал. Участвал съм в едно такова представление, няма да му кажа името, защото е известно, но аз си избирам проектите по хората с които ще репетирам и ще играя пет-десет години. Те трябва да са ми приятели и да ми е приятно с тях, това ми е най-важното, а текстовете също са важни, но рядко някои продуцент ще тръгне да прави глупав текст.

- Не е ли обидно да те наричат "мечка" и заради името ти хората да идват да гледат?

- Е как да е обидно? То не е лесно да си "мечка" и да стигнеш дотук така да те наричат. Когато аз бях студент имаше два театъра за мен и всяка вечер редувах - ту в Сатирата ходих, ту във Военния. И там не се ходеше, заради имената на този или онзи, там нямаше значение кой играе, но сега няма такова нещо. Хората се вълнуват от тези, които ще гледат. Засега обаче още сме в цикъла на мечките.

- С друг красавец - Калин Врачански участвате в много проекти. Последно дори пеехте?

- Пее само той. Аз съм участвал в "Пеещи артисти", но само говоря. На мен много ми се иска да мога да пея, много обичам, но не мога да го правя. Имам повече "низини" и не ставам за това. Всеки да прави това, което може.

- Режисирате добре, да очакваме ли нови ваши филми?

- Имам такова желание да направя два проекта в тази посока. В главата ми са. Да, и те са свързани с любов и секс, движещата сила в живота. Аз нямам май постановка или филм, в който да не става въпрос затова.

- А гафове продължавате ли да правите на сцената?

- Абсолютно. Удраме си главите, падаме по сцената. Онази вечер с Калин пак се разсмяхме, той направи смешка, аз прихвам, после обратното. И накрая ни потекоха сълзи от смях. Знам, че е супер непрофесионално, но и публиката почва да се смее или да пляска.

- Как се справяте с интригите в гилдията?

- Ами около мен ги няма. Не съм на щат и не съм принуден да играя с хора, които не харесвам. Затова казах, че си ги избирам аз хората в проектите, в които участвам. Не ми е за парите.

- Гледам, че имате нови татуси на пръстите на ръцете с имената на децата. А ако се появи трето?

- Ха-ха, имам място - навсякъде по тялото още мога да дописвам, ако се случи.

- Какво мислите за хилаурона, който напоследък си слагат и мъже, и жени в актьорската професия, а и не само?

- Струва ми се много глупаво, особено за актьори, тъй като хората най-малко знаят истинската ти възраст. А и ние работим с тялото, с лицето, не можеш да го движиш правилно, да внушаваш емоции с него. Не осъждам никой, разбира се, но не съм фен на това.

- Има ли жени, които не ви харесват изобщо?

- Е има, разбира се. Красотата е изключително важна, но тя не е само външна. За да ти направи някакво впечатление жена, тя трябва да има и какво да каже, да притежава чувствителност, интелект, всички тези неща, но първото е красотата.

- Имате нова жена, коя е тя?

- Да, имам жена до себе си, казва се Елеонора Янакиева. Тя ми дава всичко, от което имам нужда в момента.

- Ако тя поиска да сключите брак?

- Не знам, аз малко не го разбирам това с брака. Изглежда ми особен този акт на подписване - като застраховка, да подпишем, за да може ако тръгнеш да се развеждаш да ти взема половината имущество, глупаво е. Но не съм против брака. Просто моите жени не са искали брак, иначе със сигурност бих го направил.

- С ревността имате ли проблем?

- Имал съм, разбира се, кой не е имал. Това е най-безсмислената емоция, която съществува у човека, защото единственото, което прави, е да разрушава. Нищо градивно няма в ревността.

- За какво мечтаете през 2024 г.?

- Да направя поне един филм. Засега съм планирал и чуждестранни звезди да участват в него. Иначе да сме здрави всички и да е спокойно в страната ни. Дай Боже да се случи.