Мария Грънчарова, дъщеря на Борислав Грънчаров: Всеки ден си говоря с татко

Искаше снимката му на некролога "да избие рибата"

Коя е тя

Мария Грънчарова е родена на 24 юни 1971 г. в София. Дъщеря е на известните от близкото минало поп певец Борислав Грънчаров, който си отиде от този свят на 73-годишна възраст на 25 февруари т.г., и манекенката Светла. Става певица, без да го е планирала, покрай баща си, записват няколко дуета, а по-късно се присъединява към несъществуващата вече музикална компания на Слави Трифонов, която напуска с разочарование. Четвъртвековната й връзка с бизнесмена Венцислав Иванов (с когото се развеждат) и раждането на сина й спират музикалната й кариера за дълго време. Сега певицата се връща към изначалието си - сцената и микрофона.

Ани Романова

- Какво наследихте от баща си и на какво ви научи той?
- Остави ми наистина голямо наследство - цялото свое огромно творчество! Това за мен е истинско богатство!
Татко е дал много от себе си на българската музика, изпял е доста песни, влязъл е в сърцата на хиляди българи и хората много го обичат. Освен това беше красив мъж и имаше хиляди фенки. Като баща ме научи на всичко, макар че пътуваше много и ми липсваше. Затова прекарвах повече време с майка ми, тоест тя ме създаде като характер и ценностна система. Но баща ми е мой идол! Беше страхотен и като човек, много скромен, усмихнат, забавен и прям. Имаше и невероятно чувство за хумор, на моменти дори черно. Шегуваше се дори със смъртта. Една сутрин, след като вече откриха рака и разсейките навсякъде, аз си пия кафето, а той слиза гол до кръста, само по гащи, изправил раменете, оперен - защото той имаше много хубава фигура с много добра мускулатура за своите 70 години, без никога да е спортувал, и ми казва: „Снимай ме!“. Аз се изумих и го попитах за какво да го снимам така? А той: „Да сложиш снимката във Фейсбук!“. Отвърнах, че това не е уместно, а той: „Нищо, запази снимката да я сложиш на некролога ми да избием рибата!“. Ето такъв му беше хуморът. И моят е подобен. Майка ми също е такава. Наследих и от двамата откровеността - дори с риск да загубя или да нараня някого, слагам картите на масата в отношенията си с хората, защото най-много мразя лъжата.
- Имаше ли конкретен повод за развода ви?
- Конкретен - не, просто всичко бе с натрупване. Бяхме заедно с този човек 25 години! И, да, има разочарование, липса на подкрепа, на обич може би... Много са и са комплексни нещата. Затова пък имам най-голямото щастие - 16-годишния си син, който учи в частно училище, което му дава възможност да тренира - той е професионален състезател по тенис.
- Има ли синът ви семеен певчески талант?
- Той е страшно артистичен! Сега е на 16 години и поне за момента преценихме, че е по-добре да се реализира като спортист, отколкото като артист. Но харесва и се вълнува от всякаква музика и най-странното е, че му допада тази от 80-те и 90-те. Но завръщането към ретро музиката е световна тенденция. Засега синът ми няма прояви в музикална посока, но никога не се знае и никога не е късно!
- Кои са най-щастливите мигове през живота ви?
- Не мога да се оплача, че не съм била щастлив човек. Имах щастливо детство, отгледана съм с много любов, срещала съм се с много различни и известни хора, което бе ежедневие за мен. Може би най-силният ми момент бе моето първо излизане на сцена в тийнейджърските ми години през 1985 г., а след това - през 1997 г. на стадиона в Пловдив на концерт от последното турне на „Каналето“ - пред 60 000 души! Ето, тогава виждаш смисъла на това, което правиш. А най-щастливият миг бе раждането на сина ми - няма по-силна емоция от това да дадеш живот! И много други щастливи моменти съм изживявала, но от известно време насам явно изкупувам това свое щастие. „Много хубаво не е на хубаво“, казват хората. От 5-6 години започнаха само проблеми и едно пропадане, сякаш в бездна... И в един момент всичко се стовари на главата ми.
- Защо решихте да се върнете към музиката, а не избрахте друго поприще?
- Опитах се да избера друго - с моя приятелка направихме частен клуб за детски партита, беше интересно, но бизнесът определено не беше моето призвание. Затова го продадохме и реших, че единствено връщането към музиката ще ме накара да се чувствам значима. И макар години преди това да бях взела решение, че няма никога повече да се върна на музикалната сцена, ето - върнах се. Кръвта вода не става!
- Какво се промени в поп музиката ни, докато отсъствахте от сцената?
- Разлика има, и то огромна! Една чалга беше заменена с друга чалга. В България чалгата е навсякъде. А вече има и прекалено много нови изпълнители. Много са и жанровете, и форматите, които бълват нови и нови певци и създават поле за изявата им. Едно време, когато аз бях популярна, жените певици се брояха на пръстите на двете ми ръце, а аз бях най-младата сред тях. Докато сега на глава от населението се падат по двама певци, както се шегуват някои.
- Да не би да ви притеснява по-младата конкуренция?
- По принцип конкуренцията е нещо прекрасно, но сега има направо пренасищане на музикалния пазар. Същевременно това не е моя конкуренция, защото тя е основно от тийнизпълнители, слушани предимно от младежи до 25 години. Новите певци правят един хит и изчезват, а на тяхно място идват други. Докато таргетът на певците от 35 години нагоре е в подобна възрастова група. А това е една много благодарна публика. А и колкото и странно да звучи, не бих пяла по клубове. Винаги съм била концертираща певица, а в момента концертна дейност няма, защото клубовете иззеха тази функция и опорочиха до голяма степен истинските сценични изяви.
- Какво ви огорчава напоследък?
- Натъжават ме писания в някои медии, след като баща ми почина, че той бил комарджия, че се развел с майка ми заради това. А те винаги са били заедно и никога не са се разделяли, освен за времето, през което татко е пътувал по концерти. Дори не е стояло на дневен ред да се разделят. Или това, че съм тръгнала да се развеждам в момент, в който баща ми е бил най-зле, и така аз съм влошила състоянието му. Всички тези измишльотини са много разочароващи за мен. Не е необходимо, когато един човек вече го няма и не може да се защити, да се избълва някаква гадост.
- С какво ще изненадате феновете си в скоро време?
- С много неща! Последното парче, което записах, е включено в албума на Вида Пиронкова. То е много чувствено и емоционално, освен това тя ми го даде в момент, в който татко беше най-зле, и аз го изпях с много силна емоция. При премиерата му Вида каза, че двете го посвещаваме на него. За съжаление той не успя да го чуе, макар че много се радваше на завръщането ми към музиката. Предстои да го видеоклипирам, а също да направя кавър на една емблематична песен на баща ми, но още обмислям дали да е смесен дует с неговия глас, или като мой женски самостоятелен кавър. Освен това ме чакат ремикси на две мои стари песни, като едната даже вече е направена от диджей Моник, а също дует с моя много добра приятелка певица, с която сме неразделни. Засега няма да издавам коя е.
- Успяхте ли да се посъвземете след трагедията с баща ви?
- Трябваше ми време, защото проблемите с баща ми бяха много тежки, продължителни и силно ме стресираха. Последните три месеца от живота си той беше непрекъснато по болници, а ние с майка бяхме неотклонно до него, редувахме се на смени. Знаехме, че си отива, и въпреки това до последно се надявахме, че може да стане чудо. Е, то не стана, но затова пък вече знам, че има едно по-добро място и че оттам татко ще ми помага още повече! След смъртта му бяхме с братовчедите ми в Израел, където се заредих силно емоционално на Божи гроб. Върнах се окрилена. Въпреки това тежестта от загубата е огромна! А и понеже след раздялата с мъжа ми живея в къщата на родителите си, всеки ден влизам в стаята на татко и си говоря с него. Усещам енергията му, той ми дава знаци. И се чувствам добре, че мога да контактувам по този начин с него и той продължава да ми дава някаква вяра и увереност за нещата, които трябва да ми се случат и с които трябва да се преборя. И не ме интересува какво ще си помислят хората, аз съм като татко. Той беше непукист какво ще кажат другите, докато майка ми все още се вълнува от хорското мнение. Не се срамувам и не се притеснявам от нищо! След 40-ия ден на татко се облякох в бяло, въпреки че мама се тюхкаше какво ще кажат хората. Но мен ме вълнува как аз усещам нещата вътрешно. Сега започвам отначало и няма от кого да се притеснявам и да се крия. Животът продължава!