Братя Галеви са работели за оръжейния търговец Николай Гигов, разкриха пред "България Днес" близки до осъдените дупнишки мафиоти. В края на 90-те години бившите барети Ангел Христов и Пламен Галев са изпълнявали ролята на консултанти в компанията на Гигов, изнасяща военна продукция, допълват техните авери.
За бизнес връзката на Галеви и оръжейния бос се разбра и от делото за конфискация на имуществото им. То тръгна, след като дупнишките мафиоти получиха по 5 години затвор заради ръководене на организирана престъпна група за рекет. След като през 2012 г. присъдите влязоха в сила, Галеви изчезнаха, а Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество поиска конфискация на техни 9 луксозни автомобила, имението им в Ресилово, дялове във фирми и банкови сметки за над 4 млн. лева. Мотивът на комисията е, че всички те са придобити с изкараните от престъпна дейност доходи. След няколко прекъсвания наскоро процесът най-после стартира в Окръжния съд в Кюстендил. Защитниците им пък поддържат тезата, че имотите на двамата бандити са купени с печалби от легален бизнес. На последното заседание техните адвокати представиха четири договора за заем между Галеви и Николай Гигов, опитвайки да оправдаят по този начин част от приходите им през 1999 г. и 2000 г.
Първите два заема са подписани на 20 януари 1999 г. с Пламен Галев и Ангел Христов. Според тези договори Николайчо Гигов, както е рожденото име на футболния бос, дава на двамата дупничани по 100 милиона лева (неденоминирани) с условието, че парите трябва да бъдат върнати в 5-годишен срок. Още неизтекъл срокът за връщане на първите две по 100 000 лева, "братята" получават нови заеми от по 100 000 лева от Николай Гигов, като срокът за връщане е отново 5 години. От документите не става ясно дали и кога парите от борча са върнати.
"Договорите са си абсолютно истински. За момента не мога да коментирам съдържанието им, защото не са разглеждани по делото. На последното заседание само ги приложихме и допълнително ще ги коментираме", обясни една от защитничките на Галеви, адвокат Капка Гергинова.

Бизнесменът Николай Гигов не бе открит за коментар във връзка с договорите до приключване броя на вестника. Въпреки многобройните позвънявания той така и не вдигна телефона си.
Връзката между Ангел Христов и Пламен Галев в тези години бе потвърдена и от техни близки в Дупница. По това време Галеви тъкмо правят първите си стъпки в частния бизнес, след като са уволнени от НСБОП заради връзки с бандити. Хора от Дупница припомнят, че бившите барети се прославили като шефове на страховитата "Банда на офицерите". В групировката влизат още няколко ченгета от града и завърналият се от Чуждестранния легион наемник Минко Минков. Бандата на Галеви започва да рекетира местни бизнесмени. С побоища и заплахи овладяват и хлебарския бизнес, налагайки монополни цени. След като сигналите срещу тях зачестяват, тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев набързо ги уволнява. Разкарани от МВР през 1999 г., Пламен Галев и Ангел Христов се ориентират към търговията с оръжие. Първоначално за сделките си Галеви използват като прикритие фирма на Николай Гигов, която има лиценз за износ на военна продукция, припомнят техни близки. По това време двамата мафиоти не крият дейността си и дори в интервю пред местен вестник признават, че работят като консултанти при Гигов.
"Явно представените в съда договори са свързани с общия им бизнес и по-скоро са някакви плащания и комисиони, а не реален заем. По това време Галеви си имаха достатъчно милиони, за да им трябват някакви си мизерни 100 бона", обяснява техен познат.

Авери с наркобос

Сътрудничеството между Братя Галеви и Гигов спира през 2001 г., спомнят си близки до дупнишките мафиоти. По това време двамата успяват да издействат лиценз за търговия с оръжие на две свои фирми и продължават сами с бизнеса. Офшорките са регистрирани в Кипър, откъдето се въртят сделките. На тяхно име впоследствие са купени и луксозното имение в Ресилово, и повечето лимузини, чието отнемане сега иска държавата.
Покрай пушкалата Галеви започват бизнес и с наркотици, спомнят си ченгета. По това време техен партньор става ливанецът Адел Саркис. За мистериозния чужденец се твърди, че е един от най-мощните трафиканти на синтетична дрога в Близкия изток. Официално Саркис е известен като шеф на охраната на тогавашния ливански президент Амин Джамайел и служител на тайните служби. В края на 90-те години се появява в България и координира износа на произведената в Дупница синтетична дрога.