Обезобразената Дебора Михайлова направи лична изповед за новото си гадже

Нарязаната с макетно ножче Дебора от Стара Загора публикува в социалните мрежи следната изповед относно новия си приятел:

"Понякога съдбата те разпада, за да те събере отначало.

И никога не съм си представяла, че точно една Коледа ще ми върне части от мен, които мислех, че вече не съществуват.

Знам какво е да се събудиш без сили...

да вървиш напред само по инерция,

да носиш тишина, която крещи по-силно от празничните светлини.

Дълго вярвах, че няма да има ръка, която да ме държи спокойно, нежно, истински.

Че никой няма да стопли сърцето ми така, както някога коледните утрини ме топлеха като дете.

Бях убедена, че любовта не е за мен.

Че съм прекалено наранена, прекалено уморена, прекалено белязана.

До момента, в който той се появи — тихо, внезапно...

като коледна светлина, която не търсиш, но изведнъж озарява всичко.

Той беше различен.

Не ме притисна.

Не ме нарани.

Приемаше ме такава, каквато съм — с всяка бележка от миналото.

Уважаваше границите ми, темпото ми, тишината ми.

Не повиши тон нито веднъж.

Нито веднъж не ме накара да се почувствам малка.

И най-голямото чудо — моето лично коледно чудо — беше, че той промени не само мен, а целия свят около мен.

Родителите ми го приеха като човек, на когото могат да се доверят.

Малкият ми брат го обожава... смее се с него, играят, и домът ни сякаш светва повече, когато той е там.

С него разбрах какво е любов, която не боли.

Любов, която не крещи.

Любов, която не те кара да се криеш от себе си.

Той влезе в живота ми тихо, но промени всичко шумно,

донесе уважение, сигурност, нежност.

Даде ми дом там, където имаше страх.

Бъдеще, където имаше болка.

Топлина, където мислех, че нищо няма да покълне отново.

И тази Коледа...

първата ни Коледа заедно...

знам едно — чудесата съществуват.

Любовта идва по същия начин — тихо, меко, светло.

Не за да изтрие миналото, а за да ме научи, че вече не трябва да се страхувам от бъдещето.

А аз, която мислех, че никога повече няма да обичам...

днес държа любов, която лекува всичко.

Любов, която е моето най-красиво коледно чудо."