Три протеста, които бутнаха властта!
София е туптящото сърце на промените
Народното недоволство постига своята цел в ключови моменти от новата ни история
Протестите срещу бюджета за 2026 г. разклатиха властта в България, след като за първи път от доста време на улицата излязоха стотици хиляди хора в София и големите градове на страната.
В новата история на България протестите са главно оръжие на опозицията, но не винаги успяват да постигнат целта си. Три от най-масовите недоволства срещу властта, започнали в столицата, завършиха с оставка на правителството.
Лукановата зима
Първите избори след като Тодор Живков пада от власт на 10 ноември 1989 г., са проведени през юни 1990 г. и са спечелени със съмнителни средства от бившата комунистическа партия, нарекла себе си БСП. Вотът за Шесто Велико Народно събрание е в два тура - на 10 юни и на 17 юни. Преименуваните комунисти печелят 47,1% (211 места) срещу 36,2% (144 места) за Съюза на демократичните сили, 8% за партия Движение за права и свободи с лидер Ахмед Доган и 6% за БЗНС с лидер Виктор Вълков.
Така начин БКП/БСП запазва управлението си, а Андрей Луканов е избран за министър-председател. Този кабинет не успява да спре икономическата катастрофа от управлението на БКП, нещо повече обявява фалита на България като спира да изплаща задълженията на страната по външния дълг, взиман от управляващата БКП. Магазините са празни, безкрайни опашки за хляб се извиват от ранни зори.
В средата на ноември СДС призовава към масови протестни митинги срещу правителството и иска вот на недоверие.
Синдикат "Подкрепа" обявява обща политическа стачка за 26 ноември, цялата страна е парализирана от протест.
Това принуждава премиера Андрей Луканов да подаде оставка на 29 ноември 1990 г. На следващия ден 6-то Великото народно събрание я гласува. В историята този период остава известен като "Лукановата зима" Ц гладна и тъмна.
На мястото на кабинета "Луканов" на 22 декември 1990 г. е съставен ново правителство с премиер съдията Димитър Попов и с министри от СДС, БСП и БЗНС и граждански експерти, който управлява 11 месеца Ц до 8 ноември 1991 г.
Щурмът срещу парламента
На 10 януари 1997 г. един от най-масовите протести в страната слага край на управлението на министър-председателя Жан Виденов и на мнозинството на БСП.
На този ден демонстранти обграждат парламента, а част от тях нахлуват в сградата, докато депутатите се опитват да я залостят отвътре, спомнят си преживелите събитията.
Полицията използва сълзотворен газ срещу протестиращите, но това не спира натиска върху Народното събрание. Полицейски коли са преобърнати или счупени, от сградата на парламента излиза дим, протестиращите са десетки хиляди.
Късно през нощта полицията извежда депутатите в автобуси, докато демонстранти замерят с камъни превозните средства.
След полунощ групи полицаи пребиват част от протестиращите. Сред пребитите са бившият премиер Филип Димитров и други ключови фигури от СДС.
Повод за недоволството е хиперинфлацията, в резултат от която заплатите в страната спадат до равностойността на 3 до 5 долара. Периодът често се нарича "Виденова зима" Ц по аналогия с "Лукановата зима", дала име на управлението на предишен премиер-социалист Ц Андрей Луканов (1990).
След 12-часовата блокада на парламента, извършена на 10 януари 1997 г., страната е обхваната от стачки, митинги и блокади. След като новият президент Петър Стоянов отказва да приеме мандата за съставяне на правителство на БСП, тогавашното ръководство на партията, вече оглавявана от Георги Първанов, остава с неизпълнен мандат. Това става на 4 февруари 1997 г.
Изборите, проведени на 19 април 1997 г., са спечелени от ОДС.
Тъжният край на Орешарски
Правителството на Пламен Орешарски, сформирано в средата на 2013 г. се разклати сериозно скоро след като дойде на власт.
На 14 юни 2013 г. парламентът избра Делян Пеевски за шеф на ДАНС, което отключи мощна протестна вълна.
На тази дата в София пред Министерския съвет се събраха над 10 хил. души - предимно млади, образовани и работещи хора, които искаха ценностна промяна в управлението на България. Това предизвика вълна от граждански протести, организирани във фейсбук. В следващите месеци последва блокада на парламента, на Софийския университет, на ключови пътни артерии, стигна се и до сблъсъци. В крайна сметка - и до падането на правителството "Орешарски" на 23 юли 2014 г.
