Красивото лице на фолклора Краси Кисьова: Будителството не е отживелица

Краси Кисьова бе избрана за "Будител на годината" за отлични постижения, активна гражданска позиция и значим принос към общността, образованието, културата и духовното развитие в община Хисаря. Тя е известна като красивото лице на фолклора, което съхранява и предава на поколенията традициите и любовта към род и родина. Главен учител е в детска градина "Мечо Пух" в Хисаря.

- "Будител на годината" в категория "Общество и гражданска активност" сте в община Хисаря. Честито, г-жо Кисьова! Как приемате това отличие?

- С дълбока благодарност, радост и вълнение. То е доказателство, че когато правиш всичко със сърце и душа, докосваш най-силно хората. Мотивира ме да продължавам да правя това, в което вярвам и което считам за мое призвание. За мен отличието е признание за труда на всички, които вярват, че будителството не е отживелица, а жива мисия - да будим, събуждаме, пробуждаме знанието, мисълта, силата на духа и надеждата, да подкрепяме доброто и да не спираме да вярваме в хората. Истинските будители са около нас всеки ден, макар понякога незабележими - учени, учители, читалищни дейци, самодейци, творци... Благодаря на всички, които работят и вярват в тази мисия.

- Доколко трудно е да бъдеш съвременен будител в общество, в което често надделяват агресия, егоизъм, алчност за власт и пари?

- Да, трудно е да бъдеш съвременен будител в общество, в което често надделяват агресията, алчността и безразличието, но именно тогава будителството има най-голям смисъл. Въпреки това вярвам, че колкото и трудно да е, всяко време има нужда от хора, които напомнят за силата на вярата, на словото, за смисъла на доброто. Всеки будител по свой начин запалва малки светлини в тъмното, които палят, събуждат, пробуждат, докосват, въздействат и огряват там, където са най-нужни.

Благословена съм с това, че работя с деца, и то на възраст, в която те са най-искрени и чисти. При тях искрата се запалва най-лесно, когато успеем да събудим интерес към нашите език, традиции и култура по достъпен и завладяващ начин.

- Какво място заема фолклорът в педагогическата ви работа?

- Любовта към народното творчество започва още от предучилищна възраст, тя създава у подрастващите чувство за национална принадлежност и цялост. Обичаите и ритуалите, наричанията, песните, броилките, народните приказки и игри са пълни с неподправена красота, нравственост и народна мъдрост. Като дългогодишен учител в детска градина считам, че пресъздаването и съхраняването на народното творчество помага на децата отрано да станат носители и продължители на вековни традиции и култура.

- В основата сте и на Български събор "Ангел войвода". Как започна всичко и какво представлява това родолюбиво мероприятие?

- Всичко започна през 2017 г.,когато по покана на Сдружение "Хайдути" в Пловдив приех да се включа съвместно с тях в организацията на родолюбиви мероприятия и дейности. Някои от тях са: участие в уроци по родолюбие в училища и детски градини, филм "Смутни времена", заснемане на образователни филми, клипове и тематични календари.

През 2021 г. започнахме подготовката и организацията на Български събор "Ангел войвода", който се провежда в околностите на Араповски манастир "Св. вмчц.Неделя". Целта му е да се съхрани и популяризира историческото и културното наследство, фолклор и народни традиции. Кулминацията на събора е историческата възстановка, посветена на делото и славния подвиг на Ангел войвода, в която участват сдружения, реконструкторски клубове и съмишленици от цялата страна. Този събор се превърна в истински празник на българския дух, на красотата на родните песни, танци и обичаи.

Радващ е фактът, че с всяка изминала година придобива все по-голяма популярност и се посещава от много млади семейства с деца ,което ни дава увереност, че вървим в правилната посока. В наши дни се наблюдава възраждане на народните празници, обичаи и култура, което със сигурност ще спомогне за укрепване на българското самосъзнание, на висока нравственост, за утвърждаване на топлина и уважение както в семейството, така и в обществото като цяло. Провеждането на такъв тип събития помага да осъзнаем своето единство с корените си и да черпим нравствени качества от извора.

С гордост споделям честта, че съм удостоена като почетен член на сдружение "Хайдути", за което им благодаря.

- Позната сте и като красивото лице на фолклора. Откъде е тази любов към "всичко българско и родно"?

- В моето семейство българският фолклор и традиции винаги са били на почит. От най-ранна детска възраст съм закърмена с любов към родината, народното творчество, обичаи и добродетели. Израснах с народните песни, изпети от баба и майка ми. От съвсем малка ходех с тях по надпявания и събори, където имах възможността да се докосна до българския фолклор и видя автентични носии, накити и предмети от бита на българина от всички краища на България. На по-късен етап тази любов се превърна в страст и колекционерство.

Последната ми дейност, с която се занимавам, е издаването на сборник със стари, забравени автентични народни песни от родното ми село Паничери, които моята баба Куна пееше до 93-годишна възраст, а аз успях да запиша.

- Отскоро имате още една изключително важна титла - станахте баба. Какво е усещането? На какво искате да научите внучето след време?

- Да имаш внуче, е неописуема радост и благословия. Съвсем нова и чиста форма на любов за мен и близките ми. Разбираш колко крехък и в същото време колко красив е животът. Това е продължението на семейството, на рода, на любовта, на смисъла и силата на живота. Искам да й предам ценности, които са вечни, които самата аз съм наследила от моите родители - доброта, честност, уважение, благодарност, любов към семейството и родината.

- Мнозина считат, че расте разглезено поколение без навици на труд, дисциплина и отговорност. Какъв е вашият поглед в работата с малчуганите и какво трябва да направим като общество, за да предадем искрата на бъдните поколения?

- Отчитайки неизбежните промени в света около нас, динамичното развитие и мобилността на днешния свят, изследването, изучаването и запознаването с българския бит и култура и участието в различни дейности като празници, обреди и ритуали е път към запазване и връщане на редица традиционни и нравствени ценности. Искрата към бъдещите поколения можем да запалим чрез личен пример. Истинската промяна идва от любовта, доверието и показване на пътя към доброто. Вярвам, че когато възпитаваме с доброта, преклонение и уважение към ценностите и корените ни, ние всъщност предаваме искрата на бъдещето.