Лиза Боева: На село с Ицко ни обвиняват, че идваме със законите си от София

КОЯ Е ТЯ?
Елизавета (Лиза) Боева е родена на 22 август 1978 г. в София. Завършва средното си образование в Националния учебен комплекс по култура през 1997 г. В периода 1999–2003 учи в Санктпетербургския държавен университет в Русия, където защитава магистратури по специалностите "Журналистика" и "История на изкуството". В периода 2001–2006 изучава филмова и телевизионна режисура в , а от 2003 до 2006 г. работи като лектор по история на изобразителното изкуство в Европа и Америка. От 2011 г. е щатен преподавател в НБУ. През 2011 г. получава научна степен "доктор", а 5 години по-късно става и "доцент". Сценаристка и режисьорка е на документални и игрални филми, отличени с международни награди. През 2011 г. се омъжва за актьора Ицко Финци, а 6 години по-късно се ражда дъщеря им Матилда.

- Здравейте, в края на лятото имахте инцидент с нерегламентиран огън на село. Какво точно се случи?

- Здравейте, на нас много ни омръзна вече от пожарите, които се случват около нас заради умишлени палежи на съседи. Случи се обаче в големите горещини да имаме голям пожар в селото. Някой запалил вечерта огън и незнайно колко потушил, колко не, и на следващия ден се вдигнал по-силен вятър и го раздухал. Тогава дойдоха пожарникари с всичките му салтанати до потушават огъня, но имаше вече изгорели къщи. И когато ние подадохме сигнал до националния телефон 112, ни свързаха с местната управа в Провадия и жена, която не си каза името като дежурен на смяна, ме попита: "Има ли пожар?". Аз отвърнах: "Пали се до нас нерегламентиран огън на средата на двора на съседи с шума и боклуци". И жената ме отряза: "Обадете се, щом стане пожар! Не ни губете времето с глупости!". Но аз казах: "Изпратете полиция, за да ги възпре, има силен огън", но тя отказа под предлог, че не се занимавали с общочовешки отношения.
Слава Богу, живеем във време, в което всичко може да се заснеме с телефони. Аз дори не знам имената на тези съседи и това не са междусъседски отношения. Полицията отказа да си свърши работата и много ни опечали.
- Как се разви инцидентът?
- Когато пожарът се разрастна, дойдоха около нас да ни обясняват полицаите, че не е редно да се пали, защото било горещо и имало вятър. Това са глупости! В закона пише, че по пронцип е забранено да се пали и няма сезон, който да разрешава нелегламентираните палежи! И те ми казава: "Абе, госпожо! Вие какво искате? Идвате от София и идвате със законите си!". Но това не са мои закони, това е законът за всички!
- Вие сте срещнала чиновническото бездушие на държавните добре платени служители, което убива страната ни...
- Да ви кажа честно, не са високо платени полицаите. На цялото районното управление имат 1 компютър и се изкачват един друг да напишат една докладна. Ние досега не сме живели в провинцията, но от няколко години сме на село и виждаме там, където сме ние, има една единствена кола за бърза помощ и тя обикаля по всички села. А до някои от тях къде има, къде няма път. Лекарят, който пътува с линейката, е на 82 години. Така че, в провинцията ситуацията наистина е много трагична! И не стига, че всичко е толкова зле, и когато в селото ни се случи пожар и викнахме пожарна машина, тя дойде с час и половина закъснение. Добре, че не беше голям пожарът, иначе щеше да изгори цялото село! А тя машината се търкаля - една стара пожарникарска кола, която едвам-едвам върви по тоя разнебитен път. А нашето село е като всяко българско село - главният път е асфалтиран, но всички останали са ужас. И не бива хората да правят проблеми и да правят живота на село още по-труден!
- Поздравления за дъщеря ви Матилда и респект към вас с Ицко Финци, че стимулирате таланта й с изложби!
- Благодаря ви, но знаете ли, ние с Ицко не сме от тези амбициозни родители, които са фокусирани върху талантите на детето си. Единственото, което правим, е да й осигуряваме материали за рисуване, защото виждам, че ако не й осигурим най-елементарното - молив и листа, тя ще започне със сигурност да рисува с всичко и навсякъде.
- Като по-малка рисувала ли е по стените?
- Ние дълги години живеехме под наем в София и не можехме да си позволим лукса Матилда да рисува по стените на чужда къща, но тя, ако няма материали за рисуване, взима една пръчка и започва да рисува в калта и ми идва вкъщи цялата омазана до уши. Така че моята отговорност е да оставям материали овреме, преди да е хванала нещо друго и да започне да маже. Но изложбата на Матилда никак не е била наша инициатива. Ние издадохме книжката на Ицко и там се появиха нейните рисунки, защото ние искахме книжката да бъде с твърди корици и от печатницата ни казаха - направете плътни листата и ще сложим дебели корици. Но на тези плътни листа, сложете някакви изображения. И докато Ицко чете на глас и редактира, Матилда рисуваше героите от текстовете му. И така ми хрумна да сложим рисунките на Матилда, без дизайнерска обработка, например на тема "Клавдий убива краля", защото тя е нарисувала сцената, която Ицко й е прочел. И наш приятел Божидар Янев ни запозна с галеристите Юлита Попова и Жос Селис от галерия "88", в която сме ходили и ни остави много силно впечатление, защото не прилича на нито една галерия у нас. И един ден Юлита ми се обади, видяла книжката на Ицко и поиска да види още рисунки на Матилда. Но ние бяхме на летището и аз им казах, че ще се върнем след няколко месеца и, ако не е късно, тогава мога да й покажа рисунките на живо. И след месеци, каквито рисунки имах в София по папки, надписани по години, ги занесох и те заедно с художника Паро Фереджанов избраха общо 34 рисунки. Те ги наредиха и нагласиха, те направиха плакат, изложбата бе изцяло тяхна инициатива. Те искат фондацията им "Камен Попов", която е част от галерията им, да подава ръка на нови таланти и деца. А ние просто имахме огромния късмет да видят книжката на Ицко и да обърнат внимание на рисунките на Матилда. Те бяха толкова сърдечни, че ние с Ицко не сме дали и 2 лева дори! Те поеха всичко за своя сметка, дори коктейлът, фотографът на изложбата, всичко бе от тях.
- Защото вашата Матилда е талантлива и заслужава този жест!
- Благодаря. На мен дядо ми Борис Боев беше архитект и аз от дете съм свикнала в къщата на баща ми, където съм отраснала, по стените да има скици и работи на дядо ми. И за мен творците около мен не са голяма работа, единият е дядо ми, другият е дъщеря ми. Аз съм свикнала да живея обградена от изкуството. Аз не ниждам например гения на Ицко Финци, а виждам работата му, усилието му от кухнята да създаде спектакъла. Аз после от хората разбирам колко прекрасно е било представлението му, а в моята глава е светна ли навреме втора камера, добре ли беше осветлението и така пропускам да видя гения му.