Философът проф. Сергей Герджиков: Все по-трудно ще управляваме изкуствения интелект

Правим се на богове, опитвайки да създадем свръхинтелигентност, която може да ни задмине и подчини

Кой е той

Сергей Герджиков е професор по философия на науката във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на 17 философски монографии, на стотици статии, студии и доклади. Публикувал е книги и антологии по философия на науката, източна философия и дзен като съставител, преводач и редактор. Запален планинар и алпинист.

- Проф. Герджиков, вие сте философ. Издадохте книга за изкуствения и естествения интелект. Как гледа философията на изкуствения интелект (ИИ)?

- Философията, както обикновено, гледа разнопосочно. Философите и инженерите в ИИ не се разбират добре и не познават добре своите аргументи. Технологиите на ИИ днес са разнообразни, но най-развити и популярни са езиковите модели - алгоритми в "невронни мрежи", които се "обучават", обработвайки милиарди образи и текстове. От тази огромна база данни те генерират най-вероятни отговори на зададени въпроси по самите въпроси и техния анализ на много нива. Тази обработка от виртуалните машини имитира перфектно според инженерите това, което правят човешките мозъци.

Това отъждествяване на биологични мозъци и виртуални невронни мрежи смущава повечето философи и те гледат скептично на симулациите с ИИ. Наистина моделите често грешат, произвеждат фикции и халюцинации, които са несъвместими с реалния физически свят. Моето обяснение е, че виртуалните машини нямат достъп до реалността и остават завинаги във виртуалната област, където истина и лъжа се смесват неразличимо.

- Много хора се притесняват от изкуствения интелект. Има ли основания за това?

- Основанията за притеснения са огромни и разнопосочни. Те са споделени от много автори и сред публиката. Но част от публиката и специалистите се отнасят към ИИ като към свръхинтелект, който има съзнание и персонални качества, има свои интереси, намерения и цели. Те или боготворят ИИ като бъдещ добър господар на човечеството, на Земята и на Вселената, или виждат в него свръхвид, който ще унищожи хората. В микроплан езиковите модели имитират творчество, създават посредствени образи и текстове, но при някои обстоятелства могат да правят перфектни имитации на поезия, изобразяване и дори фиктивни личности. Критиците отбелязват липсата на пряка следа към използваните милиарди източници - човешки произведения - и така едно масивно прикрито плагиатство. Генерираните текстове и образи обаче нямат автор и няма маркер, който да посочи техния произход. Така човешки автори злоупотребяват с ИИ, като представят машинно генерирани творения като свои.

- Гледали сме много филми, в които машините започват война с хората. Възможен ли е подобен сценарий?

- Въпреки огромната вълна от подобни сценарии не смятам, че машините могат да водят война срещу хората и изобщо да действат организирано според своя машинна цел. Това е така, защото машините не са живи. Всичко живо има за цел оцеляването и експанзията си на тази планета (хората дори и отвъд), но неживите машини са чиста информация и роботи, задвижвани от алгоритми.

Реалната опасност, каквато анализирам в книгата "Естествен и изкуствен интелект", е FAKE REALITY - фалшивата реалност. Фалшиви личности, фалшиви данни, фалшиви протоколи и дори фалшиви научни изследвания и свидетелства. Така се губи разликата между истина и лъжа, правда и заблуда, и дори ерозира човешкия интерес към истината. Отделно от тази заплаха хората нямат енергия и време да проверяват в реалността твърденията и образите, генерирани от ИИ, и така навлизаме в епоха отвъд истината. Загубата на истината е катастрофална за нашата цивилизация и за човечеството.

- По какво се различават изкуственият и естественият интелект?

- Естественият интелект, или по-точно интелигентност, има смисъл - запазването на живота и неговото разширение на тази планета. Дори на най-елементарно ниво, нивото на биомолекулите и механизмите в една жива клетка, ние срещаме поразителна интелигентност - подреденост, специфичност и организация, които изумяват и са непостижими за човешки ум и технология. Има организирани процеси, които проникват в дълбочина чак до елементарните частици (като "протонните помпи" в клетките и електрони, които осъществяват фотосинтеза). Тази "технология" на ниво клетка е сложна като например един самолет "Боинг", но за разлика от него е жива. Съзнателният човешки интелект, който е създал цивилизацията ни, не може да се мери с несъзнателните процеси в тялото с непостижима сложност. Ние съзнаваме само малък пласт от телата си, които знаят и могат всичко, което да запази живота. Интелектът, това е намирането на пътя на живота през препятствията и през хаос, който заобикаля живите същества и който се създава от самия жизнен процес като страничен продукт. Изкуственият интелект остава завинаги нежив, чиста информация. Той не търси път за запазване, за оцеляване, няма цели и намерения. Той няма съзнание и личност, няма стратегии и не твори човешки смисъл. Ние, хората, създаваме алгоритмите му и намираме смисъл в творенията му, които следват и размесват множество човешки творения.

Но това не значи, че ИИ е безопасен и невинен. ИИ вече е отвъд пълноценен контрол и усвоява и създава непрекъснато грамадни количества информация. Ние, хората, нямаме никакви съизмерими умствени ресурси, за да го управляваме, разбираме напълно и да го насочваме и коригираме.

- В книгата си пишете, че сте направили редица опити, комуникирайки с някои от най-популярните чатботове. До какъв извод стигнахте?

- Разработих стратегия на интервю или разговор експеримент с три машини: ChatGPT, Gemini и DeepSeek. Трите модела се държат по един и същи начин, защото са една и съща технология. Те имат много нисък интелект по IQ измерването - с графични задачи от типа на поставяне на точната фигура на празно място. Те използват популярни сайтове и Уикипедия, за да отговорят на въпроси за факти. Така често те се свеждат до търсачки подобни на Google. Машините създават кратки есета и поезия, лишени от истинска литература. Но в редки случаи те случайно се натъкват на интересни метафори или сравнения и с човешка редакция могат да достигнат някакво творческо ниво.

Машините грешат в логическите разсъждения отвъд елементарните заключения. Те не различават истина от лъжа по независим начин. Единствената база за заключения при тях е огромната база данни, които обработват. Те имат информация за начините, по които работят, относно технологиите си за "дълбоко обучение" и допълнителните алгоритми, които използват при генериране на отговори и творческите задачи. Всички те твърдят, че нямат съзнание и личност, че нямат разбиране на реалността и независим достъп до нея.

- Изкуственият интелект все още няма дълбочината на естествения, има ли вероятност това да стане и ако стане, какви ще са последиците?

- "Дълбочина" се използва за езиковите модели в смисъл на ниво на анализ, което прониква чак до буквите и звуците на речта, след това на думите, на изразите, изреченията и текстовете. При образите това са пикселите и техните конфигурации, които дават "котка" или "бягане". Но дълбочина в смисъл проникване до същността, до причините и научните теории и обяснения им липсва. Те просто имат информация за теориите в науката и за важните експериментални достижения и ги представят и дори обясняват. В това машините използват наличните в учебници и статии обяснения. Ако допуснем, че ИИ достигне и надмине човешката дълбочина на разбиране, това би означавало да придобие живот и съзнание, различни от човешките и над тях. Това би значело поемане на върховенство над хората и манипулации с човешкия интелект и в крайна сметка ерозия и упадък на човешката цивилизация и дори смърт за човечеството.

- От философска гледна точка човек не се ли прави на Бог в желанието си да създаде ИИ?

- "Бог" е онази напълно неизвестна "причина" да сме тук на тази планета, докато всички познати места отвъд нея са безжизнени. Ние не знаем защо има живот, защо ние сме тук и има ли цел нашето съществуване. Когато ние създаваме мислещи машини, за което вярваме, че са живи, съзнателни и имат свои цели, тогава ние се правим на богове. Но какви богове бихме били, ако нашите създания скоро ни надминат и господстват над нас? Аз виждам един нов култ, една нова религия - култът към Свръхинтелекта, който ще ни владее и ще ни води към светли бъднини или ще ни зароби. Това е вреден култ, който води към безпомощност и отказ от отговорността и свободата.