Легендарният щангист Янко Русев: Забиха нож в гърба на Абаджиев

Иван даде живота си за тях, а те постъпиха подло

Кой е той

Янко Русев споделя подробности за трудните моменти в живота на Иван Абаджиев. Когато е свален от своите състезатели и трябва да работи като пазач. Легендарният щангист реагира на подлата постъпка спрямо невероятния треньор. Пред ютюб канала "Спортната джунгла" и "България Днес" Русев споделя искреното си мнение за Карлос Насар и неговия потенциал.

- Олимпийските игри в Москва са първи и единствени за вас. Каква беше настройката при вас и изобщо в националния отбор?

- Трябваше с Иван Абаджиев да доказваме неговата система. Коя е по-добра? Дали германската, или българската. Който излезе и спечели златен медал специално в моята категория, това щеше да бъде най-добрата система в целия свят. Абаджиев предпочиташе да загуби някой медал само и само аз да спечеля титла. Години наред прилага тази система на националния отбор и искаше да докаже, че е най-добрата в света. Много държеше на мен и да стана олимпийски шампион. Светът да разбере, че по тази методика най-добре се работи. Беше много щастлив, когато спечелих златен медал затова. Неговата методика наистина беше най-добрата в света. Тогава направих три олимпийски рекорда и два световни. Целият свят започна да тренира по тази система.

- Самото състезание е много драматично, защото до последния ви опит с германеца нищо не се знае.

- Аз тласнах 195 кг, а той 192,5 кг. Направих го във втория опит и пробвах на 200 кг, но не успях да ги изтласна. Само ги обърнах. Така с втория опит на тласкането станах олимпийски шампион.

- Как отпразнувахте, как се почувствахте?

- Бях радостен, щастлив. Тогава бях малък - на 20-21 години. Мислих за българския народ. Да го зарадвам. Нито съм мислил за пари, за апартаменти, за коли. Аз съм мислил за хората - да ги радвам с моите постижения. Знам, че като се прибера, цяла България ще се радва на моите постижения, особено в родния град Шумен. Наистина бях много щастлив, че станах олимпийски шампион и най-вече, че зарадвах всички българи.

- Как се промени животът ви след олимпиадата?

- Животът ми се промени, когато завърших спортната си кариера. Иван Абаджиев ме покани в националния отбор. Да бъда като Нураир Нурикян помощник-треньор. Бях няколко години.

- Помните ли първите ви стъпки като треньор? Колко по-различно беше от състезател?

- Като състезател знаеш, че има няколко човека, които да отговарят за теб - старши треньор, личен треньор, доктор, масажист. По-леко е, когато си спортист. Много по-трудно е, когато си треньор на няколко човека или пък старши треньор на 20 човека в националния отбор. Това е голяма отговорност. Всички състезатели са с различен характер, трябва да ги обединиш. Трябва да си и философ, и учител, и баща, и майка, всякакъв.

- Кое сте взели най-много от Иван Абаджиев, което ви помогна след това в треньорството?

- Дисциплината, постоянството. На Иван Абаджиев целият му живот бе отдаден на щангите. Той държеше първо за националния отбор, за своите състезатели, второ гледаше семейството си. Животът му мина в залата. Тази постоянност на Абаджиев, а мога да кажа и за Нешка Робева същото. Ако ги нямаше двамата, да вложат толкова труд и да бъдат постоянно със състезателите, нямаше да има такъв голям успех, какъвто в щангите и художествената гимнастика. Те първо отдаваха всичко на отбора и после си гледаха семействата.

- А вие защо 1984 година се отказвате? Защо не останахте до игрите в Сеул?

- При мен е съвсем друго. Наистина можех да бъда двукратен олимпийски шампион. За жалост, бойкотираха олимпиадата в Лос Анджелис и България не участва. Когато реших да се отказвам, Абаджиев каза: "Ти трябва да се откажеш. Може да спечелиш още 5-6 години сребърни, бронзови медали, но за теб е провал. Всички хора в България и целия свят те знаят само със златен медал. Затова сребърният за теб е неуспех. По-добре е да се откажеш навреме, за да могат хората да те запомнят като Янко Русев златния медалист". Тогава реших да приключа със спортната кариера.

- Оставате до него за олимпиадата в Сеул, която е първото голямо разочарование за Иван Абаджиев заради допинг скандала. Какво се случи? Как го преживя той?

- Тогава бяхме заедно. Даже бяхме трима треньори - Нурикян, аз и Иван Абаджиев. В Сеул наистина Абаджиев много тежко го понесе този допинг скандал. Много трудно му беше. Той не очакваше това нещо, защото си знаеше, че състезателите са чисти. Обаче откъде излезе този допинг, този скандал, никой не можа да разбере. Не само той, но и аз и Нурикян го преживяхме много трудно.

- Чувал съм, че Абаджиев вече не е бил същият след случилото се. Малко по-късно напуска и националния отбор.

- Той не е напуснал националния отбор. Няколко състезатели, които не искаха да работят по неговата методика, го свалиха. Искаха да сложат друг треньор с по-леки тренировки. Направиха събрание да го освободят и го постигнаха. Иван Абаджиев трудно го понесе, защото беше пазач, охрана. Такъв голям треньор, дал е толкова много за България и в един момент да бъде охрана. След това около 3-4 години работи в Турция с Наим и националния им отбор.

- Вие като треньор хващате труден период за България - годините на прехода. Отрази ли се това на вашата работа?

- Аз точно 90-ата година заминах за Япония и не знам тук как е било в България. Върнах се 95-а година. Тогава станах треньор на националния отбор. Не се тренираше така, както е системата на Иван Абаджиев. По-малки успехи имаше. С моето завръщане от Япония веднага приложих системата на Абаджиев. Станахме още първата година европейски шампиони отборно. Спечелихме един златен медал, четири сребърни и два бронзови. На следващата година беше олимпиадата в Атланта. Тогава спечелихме един сребърен и два бронзови медала. Благодарение на Иван Абаджиев.

- Споменахте някои интересни неща за Иван Абаджиев, но в годините, след като той приключи като треньор, много негови бивши състезатели се изказаха негативно за него. Обърнаха се срещу него. Как го прие той?

- Абаджиев беше много добър и доверчив човек. Тези състезатели, дето ги направи световни и олимпийски шампиони, медалисти от европейски и световни, накрая му забиха нож в гърба. Всеки си има грешки. И Иван Абаджиев си е имал. Но той да си даде живота да направи тази методика, да имаш най-съвършената тренировка, която ще донесе успехи и ти накрая да му забиеш ножа в гърба, това е много подло. Много лошо го понесе Иван Абаджиев. И то състезатели, които са по един-два пъти европейски шампиони, те му забиха нож в гърба.

- Според вас откъде идва тази неблагодарност?

- Всичко опира до тренировъчния процес. Те бяха озлобени, че той ги караше да тренират много. Многочасови тренировки. Многотонажен тренировъчния процес - по 30-40 тона на ден. Но това води до успеха. А те не бяха съгласни и озлобени, че той ги натискаше да тренират, да печелят медали.

- Следите ли сегашната генерация български щангисти?

- В момента националният отбор е под всякаква критика. Няма дисциплина, няма тези натоварващи тренировки, които водят до успех. Националният отбор е една разруха. Всичко се свежда до дисциплина, но я няма.

- Как на този фон Карлос Насар успя да стане олимпийски шампион, а Андреев да вземе медал?

- Карлос, първо, не тренира в националния отбор. Той си тренира или в НСА, или в Червен бряг. Той не е в националния отбор. Второ, и Божидар Андреев не тренира в националния отбор. Той се подготвя или в Сливен, или с треньора си. Ние говорим тук за националния отбор. Никой не дава състезателите си да отидат там. Защо не ги дават? Защото няма дисциплина, няма тренировки. Карлос е един! Ма той не тренира в националния отбор. Божидар Андреев също. Те си тренират самостоятелно. И аз се чудя за какво е този национален отбор тогава? Само пари да се харчат.

- А какво е специалното при Карлос?

- Той е много техничен състезател. Второ, много е трудолюбив. Тренира момчето. Има за цел какъв да стане - европейски, световен, олимпийски шампион. Но най-вече при него има дисциплина. Всичко са дисциплината и трудът. Той се труди много момчето и е много дисциплиниран. Това води до успеха.

- Какво бъдеще виждате пред него?

- Ако е сериозен и трудолюбив, както показва досега, може и да стане първият с четири олимпийски титли. Защо не? Да няма контузии. Няма такъв състезател както Карлос. Той хем е с дисциплината му, хем е много техничен, трудолюбив, упорит, характер има. Няма като него такъв състезател. Не съм виждал.

- Виждате ли някой друг от младата генерация, който също би могъл да постигне нещо?

- Не, няма такъв освен Карлос. Не виждам. То няма и толкова много състезатели. Няма конкуренция. Навремето бяхме в една категория по 4-5 човека. Сега не можем да съберем пет човека за световно първенство.