Бившият кмет и премиер Стефан Софиянски: Липсва ясна стратегия в бюджет 2026
КОЙ Е ТОЙ
Стефан Софиянски е роден на 7 ноември 1951 година в София. През 1974 г. завършва статистика във Висшия икономически институт „Карл Маркс" и започва работа в Министерството на транспорта, а след това работи в Центъра по електронизация на строителството и строителната индустрия до 1991 г. Той е един от лидерите на Съюза на демократичните сили (СДС) през 90-те години, през 2001 г. основава и оглавява Съюза на свободните демократи (ССД). Заема постовете на народен представител (1994–1995, 2005 – 2009) и е кмет на София от 1995 г. до 2005 г. Стефан Софиянски оглавява служебното правителство в периода от февруари до май 1997 г. След края на парламентарния си мандат през 2009 г. се оттегля от активния политически живот. Стефан Софиянски е женен за Алиса Балдева и двамата имат 3 дъщери.
- Здравейте, как ще коментирате бюджет 2026?
- Ами те толкова негативни комертари се изнесоха за този бюджет, едва ли аз бих могъл да ви кажа нещо ново и нещо различно! Всички го казват, и аз ще го повторя - в този бюджет липсва ясна стратетигя! Вижте, България като цяло сбърка приоритетите си и това започна откакто Бойко Борисов беше министър-председател. Ние сега пък се хвърлихме да влизаме в еврозоната, но тя не е политика, еврозоната е чисти финанси и икономика. И защо казвам, че сбъркахме приоритетите и защо ни е такъв бюджета и защо всички го критикуват...
- Защо?
- Защото в него участва некомпетентността на екипа на Бойко Борисов. Редът, който България трябваше да следва от 2007 г., откакто влезе в Еворейския съюз до днес, е много прост. Първо трябваше да се даде силна "инжекция" на икономиката. Само по време на управлението на първата година на Борисов имаме 6 процента на брутния вътрешен продукт и след това нямаме никакъв растеж. Затова не спирам да повтарям, че бюджетите трябва да са силно инвестиционно настроени, така че да осигуряват икономически растеж. Когато имаш икономически растеж и когато стимулираш икономиката, имаш ресурс да качиш доходите и да качиш през бюджета пенсиите. Значи първото - стимул на икономиката, липсва. Второто - да се покачат доходите, и то липсва. И трето - вкараха и еврото! Но ние проспахме да оползотворим чистите нетни пари, а и сега не взимат пари от Европа, не можахме да стимулираме икономиката, не можахме да качим доходите адекватно и сега на гол пумбак чифте пищови, както е казал българския народ, вкарваме и еврото! Какво да коментирам бюджета? Същата неясна стратегия! Бюджетът трябва да бъде силно инвестиционно настроен, трябва да бъде стимулиращ развитието на икономиката и да забравим за еврото поне за 5 години!
- Как трябва бюджетът да стимулира икономиката?
- Въпросът е бизнесът чрез бюджета да се разширява и да осигурява икономически растеж. Един силно настроен инвестиционен бюджет ангажира бизнеса. Ако капиталовите разходи в бюджета са високи, те създават заетост и идват приходи. Тези приходи ги харчиш да построиш път, магистрала... Като сториш магистрала, ангажираш работна сила, възлагаш на бизнеса - на строителите, на тези, които правят материалите. И да кажем, правиш едно правилно регулиране на субсидиите например в земеделието - стимулираш зеленчукопроизводството, стимулираш овощарството, стимулираш животновъдството. В момента всеки от нас се сблъсква с гръцки и турски домати. Защо е нужно това? По-добре стимулирай българското оранжерийно производство, за да имаш български зеленчуци. Трябва да произвеждаме повече! Един българин трябва да произвежда повече. А българинът произвежда най-малко в Европа от всички страни членки! Политиката на правителството трябва да бъде такава, че да стимулира икономиката и земеделското стопанство, така че един българин да произвежда повече! Това е простата философия. И когато произвеждаш по-висока доходност, нормално е да отделяш повече средства за собственото си социално осигуряване.
- Чух коментари на едрия и средния бизнес, които смятат, че бюджетът ще ги погуби.
- Защо трябва да наказват бизнеса с този бюджет? Те трябва да стимулират бизнеса и да му помагат да се разширява. И не трябва да спорят с едрия бизнес, а да му помагат и да стимулират средния и дребния бизнес, защото тези два бизнеса в момента ще изпитат най-големия стрес при въвеждането на еврото. Големите ще се оправят, но надолу по веригата ще им е много трудно! Налади нещо ново казвам, защото аз мисля едно и също нещо и няма да спра да го повтарям!
- Смятате ли, че ни готвят гръцкия модел след въвеждането на еврото?
- Не, гръцкият модел няма нищо общо, защото гръцката икономика е различна от нашата. Тя има огромни нетни приходи от туризъм, който е целогодишен. Ние имаме друго - имаме силно земеделие и трябва да се съсредоточим според мен върху него. Вероятно има и други подходящи страгтегии като разгръщане на преработвателната промишленост. Трябва да излозваме всички източници на енергия у нас и да стимулираме енергийния бизнес в България, така че да разпределим производството на електоренергия, дори трябва да търсим и лустрално осигуряване на електроенергия.
- Какво имате предвид?
- Имам предвид да разгръщаме бизнеси като вятърни централи, фотоволтаични паркове, по-малки бизнеси като преработка на земеделските отпадъци, така че да започнем да облегчаваме регионално бизнеса по отношение на цените на тока. Защо ни трябва да купуваме гориво за атомните електорцентрали когато, ако редуцираме капацитета им и използваме вътрешния енергиен ресурс, ще завъртим един паричен оборот вътре в страната и така ще стимулираме икономиката ни! Това е принципът на разумния бюджет - икономика, доходи и еврото е далечна вторична сделка. А сега еврото внася хаос във всичко! Освен в бюджета, то създава и проблем на бизнеса с този преход. Защото бизнесът трябва да пренастрои изцяло своите отчетни информационни системи към еврото.
- Излезе информация, че са готови с пренастроиването на системите към еврото...
- Кой е готов?
- Банките.
- Точно така, готови са банките, но влезте в кварталния магазин и го питайте готов ли е. Влезе в автомивката и питайте дали имат монетарници за евро и дали имат евромонети. Нямат. Никой не е готов - от най-дребния бизнес - кварталния плод и зеленчук не е готов! Минете през един шивашки цех, питайте дали са готови! Ще ви кажат до един - не! Но да не влизаме в детайли за отделните бизнеси. Ясно е, че дребният и среден бизнес не са готови за еврото, на тях му трябва повече време. Затова, ако аз бих могъл да определя накаква стратегия и да направя бюджет, бих направил силно стимулиране на икономиката, за да постигна силен икономически растеж, качване на доходите и на пенсиите и чак тогава бих заговорил за еврото! И бюджетът не трябва, както те сега правят, да го пречупват през еврото, което е допълнително затруднение и за тях! Ядосвам се за бюджета, а не трябва, защото сега съм на кръщене на внук ми и се извинявам за шума около мен.
- Честито християнче! Да ви е жив и здрав малкия Стефан! Весел празник!
- Благодаря Ви!
- И аз ви благодаря.
