Самотна майка е пленник на своето тяло: Тя е 180 кг и е на ръба на оцеляването

Изпълнителят Росен Янчев подава ръка на Надежда, поема операцията й

Доли ТАЧЕВА

180 килограма! Толкова тежи самотната майка Надежда Йорданова, която е на ръба на оцеляването

39-годишната жена е пленник на собственото си тяло. Силните болки, липсата на подвижност и депресията са се превърнали в нейно всекидневие.

Надежда живее в малко село край Свищов с 3-годишния си син Тервел. Бори се с тежки здравословни, житейски и битови трудности. След внезапната загуба на съпруга си, рискова бременност, години емоционални травми и сериозно наднормено тегло жената остава сама да отглежда детето си на предела на силите си.

"Един ден съпругът ми излезе за работа и повече не се прибра. Най-голямата ми любов се превърна в звезда в небето. Светът ми се срина. Загубих човека, който беше моят дом, моето рамо, моята опора, моята втора половина. Шест месеца по-късно все още плача всеки ден. Потънах в тежка депресия и започнах да търся утеха в храната", споделя с натежало сърце Надежда.

Йорданова погребва мъжа си в родното му село и остава да живее там с детето им. От този момент тя се превръща освен в майка и в баща на малкия Тервел. Успява да осигури жилище, което лека-полека стяга и пригодява за обитаване, но животът й остава борба.

Надежда е блъскана от съдбата през целия живот. Трудностите й започват още когато е дете. Израства в четиричленно семейство, като има по-малък брат. Парите им стигат основно за храна и сметки. Надежда споделя, че често е носила дрехи, подарени от други деца, но това никога не й е тежало.

"Още от малка имах проблем с килограмите и това се превърна в моя най-голяма и дългогодишна борба. В девети клас, след чести кръвотечения от носа, ми откриха високо кръвно и се подложих на диета. Свалих килограми и в продължение на около 15 години живях в постоянни опити да задържа теглото си - с режими, лишения и дори гладуване. Ако се отпуснех за кратко, всичко се връщаше обратно. Подигравки, липса на дрехи по размер, срам, страх и изолация, това беше реалността ми", връща лентата назад 39-годишната майка. Родителите й не се разбирали. Баща й обичал да пие и у дома често имало скандали. Малко след като завършва училище, майка й си тръгва и Надежда остава без своята опора.

"Тогава започна моята борба за оцеляване - буквално. Работих каквото намеря, за да се издържам. Била съм готвачка, сервитьорка, чистачка, а една зима дори работих във ферма и гледах крави в планината", описва трудностите Надежда.

Животът й се променя, когато среща бащата на детето си. Двамата се разбират много добре и у тях се поражда желание за дете. Уви, това се оказва трудна задача.

"Лекарите в София ни казаха, че единствената възможност е инвитро. Седмица по-късно в чужбина, след гадене и повръщане, направих тест и той се оказа положителен - бях бременна по естествен път. За нас това беше знак, че чудеса съществуват. Всичко вървеше добре до 22-рата седмица, когато откриха проблеми в коремчето на бебето. Казаха, че при раждане ще се наложи спешна операция, че може да има тежки малформации и че шансът за живот е минимален. Решихме бременността да бъде прекъсната. Това беше най-болезнено решение в живота ни", споделя с голяма мъка майката.

Следват дълги години инвитро опити, които все се оказват неуспешни. Хормонални терапии, инжекции, надежди, сривове. Неочаквано чудото се случва отново и Надежда забременява.

"Бременността беше рискова, разви се гестационен диабет и килограмите ми продължиха да растат, достигайки 150 кг преди раждането. Въпреки прогнозите родих здраво момченце", вълнува се изстрадалата жена.

Вместо да се радва на най-прекрасното чудо в живота си, тялото на Надежда започва да отказва. В този труден период губи и мъжа си. Надежда стига до точката, в която храната става единствената утеха. Теглото изскача извън контрол. Подвижността намалява до опасна граница. А един ден, докато повръща в банята, синът й застава зад нея и тихо казва:

"Тука съм. Пазя те".

Това е моментът, който я пречупва - и същевременно изправя. Денят, в който решава, че трябва да живее.

Точно тогава историята й достига до изпълнителя Росен Янчев и неговата фондация MyChange Bulgaria. След бърза реакция той организира медицински прегледи, консултации и намира решение там, където изглежда, че няма такова. Фондацията поема изцяло животоспасяваща операция - слив гастректомия (б.а. - премахване на 80% от стомаха), която ще бъде извършена на 27 януари 2026 г. в Турция. Това е шансът, който може да върне Надежда към нормален живот.

"Когато прочетох писмото на Надежда, разбрах, че тази жена не иска жал, а шанс да живее. В свят, в който често минаваме покрай болката, без да я забележим, тя ме спря. Вярвам, че когато един човек протегне ръка, други ще последват. Никой не заслужава да води най-тежките битки сам", споделя пред вестника Росен.

Музикалният изпълнител познава до болка емоциите на Надежда. Самият той преминава през подобни преди години. "България Днес" разказа неговата история и тази на Деси от Ловеч, която беше най-тежката българка у нас. Жената не бе излизала от 5 години от дома си заради наднормено тегло и след появата на Росен и помощта, която й оказа, вече води нормален начин на живот.

"Тази подадена ръка се превръща в традиция, но тежкото състояние на Надежда е не само здравословно, но и социално. Тервел вече е изгубил баща си. Не можем да позволим да изгуби и майка си", признава Янчев.

Операцията за Надежда е само началото. Домът й е студен, сметките - непосилни, ремонтите - неизбежни. На Йорданова й остават и още 10 хил. лв., за да изплати напълно къщата, в която живеят с детето. Пред нея стоят още толкова нужди, че оцеляването остава всекидневен подвиг. Всеки, който желае, може да подкрепи Надежда на:

Надежда Александрова Йорданова

IBAN: BG97 UBBS 8002 1087 8490 50

BIC: UBBSBGSF