Авиоинженерът Орлин Георгиев: Никой не иска самолета на Списаревски

Направихме реплика на легендарния аероплан, никой държавен музей не го иска, ще го сложим в частен
"Няма институция, която да е подкрепила нашата Асоциация за история и бъдеще на българската авиация" в искането ни да се намери място за репликата на самолета на героя ни Димитър Списаревски за рождения му ден - 19 юли. В момента столичната администрация разглежда трета преписка за място за паметник, който също искаме да направим".
Това каза пред "България Днес" авиоинженерът Орлин Георгиев, председател на сдружението с нестопанска цел, събрало пари за построяването на 10-метровия самолет "Месершмит-109 Г-2", с който е загинал поручик Димитър Списаревски, спасявайки стотици българи от сигурна смърт, жертвайки собствения си живот. Списаревски извършва подвиг, като се блъска в американски бомбардировач, за да го свали, предотвратявайки бомбардирането на София. Това действие го превръща в първата българска "жива торпила" и го прави герой.
"Преди три години създадохме асоциацията и първата ни идея беше да построим паметник на Списаревски, защото има само една паметна плоча в София. Написахме писмо до президента Румен Радев, но получихме писмо от негова сътрудничка, че на този етап той не може да ангажира името си с този проект и че трябва да се обърнем към Столична община за терен и да спазим процедурата. Направихме всичко по закон. На първото място, на което искахме, пред градинката на Софийския университет, ни обясниха, че е паметник на културата и не може да се пипа. Пак се хванахме с предложение, още по времето на кметстването на г-жа Фандъкова, да ни дадат мястото до "4-ти километър". Предложението беше до Комисията по култура, след което трябва да мине през художествения съвет на направлението "Архитектура и градоустройство" на Столична община и след което през сесия на СОС. И още на първа инстанция ни спряха първия проект, втория също. И ни казаха - не сте достатъчно мотивирани. Учудихме се много. И тогава единият от колегите ми даде предложението да направим реплика на самолета на Списаревски и така да запазим паметта на духа на героя. С репликата ще отбележим и годишнината от рождения му ден - 19 юли. И така започнахме. Изпълнителят на самолета е Румен Чакъров, който прави реплики повече от 20 години и ги изнася за чужбина", разказва Георгиев.
Малко преди да започнем проекта, през март, 2024 г. от асоциацията се срещат с шефката на ВИМ в София - г-жа Соня Пенкова.
"След тримесечно мотаене се срещнахме с нея. А нейният въпрос беше: Вие защо искате да построите този самолет? Бяхме потресени. Казахме, че искаме да го построим и да го подарим на музея. "Радвам се на вашия ентусиазъм, но няма как да стане, тъй като по закона за историческото материално наследство имаме забрана да приемем вещ, която не е артефакт, а това, което правим, е с комерсиална цел." Аз от своя страна обаче питам - защо да не може?", споделя още Орлин.
И пак се започва с ходене по мъките и администрацията. "Писахме писма до трима министри, два отговора от правни отдели имаме. Запрянов като служебен министър също ни отказа. И сега като стане готов самолетът, ще го сложим в частния музей на нашия приятел Филип Миланов, като няма къде", тъжно казва Орлин Георгиев, написал седем книги с авиационна тематика.
Според него причината да не искат да застанат зад Списаревски са две неща: "Първото е, че той е летял на немски самолет и комунистите го смятат за фашист. Докато е бил ученик във Втора мъжка гимназия, набива един ремсист, който е защитник на решенията на Ньойския договор. Този човек обаче по-късно става член на ЦК на БКП и цялата фамилия на Списаревски бива преследвана като фашистка, което не е вярно. През 1916 г. баща му и цялото семейство ги депортират от Добрич, защото е поръчал в кръчмата българския химн "Шуми, Марица" на оркестъра и цялата фамилия я депортират с една каруца на другия ден сутринта. Вторият факт е, че Списаревски е убил девет американци с тарана си. Т.е. едните комунисти викат, че е фашист и затова няма паметник да му правим, другите - убил американци, какво пък ще кажат те за нас. И накрая нямаме решение, но продължаваме напред, няма да спираме", споделя още Орлин Георгиев.
Редакцията звъня и на г-жа Пенкова от НИМ. На телефона никой не отговаряше.
Георги Кюмюрджиев също не искат да наградят
"В същия въздушен бой, когато Списаревски прави геройството, загива и Георги Кюмюрджиев, за когото това е второ бойно кръщение. Списаревски сваля един бомбардировач, а Кюмюрджиев влиза във въздушен бой с шест изтребителя и сваля командира им, който има 42 полета. И искахме този човек, който не е награждаван, също като Списаревски да получи посмъртно орден за храброст. Намерихме и племенника му - Станимир Кюмюрджиев, редактор във в. "24 часа", направихме и паметна плоча в Божурище. Но от Министерството на отбраната обясниха, че 22-ма души са загиналите в защита на София и ако наградим още един, било обидно за другите. А защо не наградите всички, питаме ние от асоциацията. Толкова ли ви се свиди! Не разбирам защо някои хора не искат да награждават героите си?", казва с укор Орлин Георгиев.