Комунисти поругаха паметника на българския летец

След 9 септември 1944 г. го скриха, защото бил на “царски офицер”

Практика на комунистите е да се гаврят с историческите монументи. Когато бяха на власт, смениха Ботевия кръст на Околчица с петолъчна звезда. Изкъртиха оригиналния надпис от паметника на Цар Освободител в София. Бутнаха композицията на Гюро Михайлов и неговите другари в Пловдив.

Поругаха и паметника на българския летец. Той е завършен през 1941 г. и осветен следващата година. В градинката пред Софийския университет, защото е вдигнат по инициатива на Академическия аероклуб.

Това е Димитър

Списаревски,

реши Градският

комитет на БКП

Той е “царски авиатор” и не може да е на показ, отсякоха нискочелите партийци. И скриха бронзовата фигура в шумаците на парка “Владимир Заимов”. Веселяците да пият бира и да се облекчават наоколо. А съветският шпионин Заимов да съблюдава какво става.

Поручик Димитър Списаревски не е позирал за паметника. Той става герой на 20 декември 1943 г., когато е извършено поредното англо-американско въздушно нападение. Бомбардировачи “Либърейтър”, наречени летящи крепости, се появяват в небето над столицата.

Нашите летци вдигат своите вехти трофейни машини. Списаревски сваля един бомбардировач, но мунициите свършват. Тогава взема жертвено решение. Прави изненадващ завой и се врязва в четиримоторна крепост. Горящите отломки падат в околностите на Горни Пасарел.

“Така загиват само

истинските орли!”,

възкликва полк. Стоян Стоянов, участник във въздушното сражение. “Те умират във висините - продължава той, - а крилете им падат на земята. Загина летецът, който пръв в авиационната ни история извърши таран на противников самолет.”

Подвигът на Списаревски е вграден в паметника на българския летец. Но той принадлежи колкото нему, толкова и на всички крилати герои. Като Радул Милков и Продан Таракчиев.

През Балканската война на 16 октомври 1912 г. двамата хвърлят от аероплан ръчни гранати над гара Караагач. Самолетът е “Албатрос”, при кацането се чупи шасито, но пилотите оцеляват.

Бронзовата фигура с витло в ръката е монумент и на забравените български орли. Един от тях е

“щурият капитан”

Коста Малеев,

свалян 13 пъти

от врага

Роден през 1913 г. в Одрин, той завършва Военното училище в София и специализира авиаторство в Германия.

Връща се с две значки на мундира - щурманска и пилотска. Започва работа в Казанлък, където се изпитват нови модели аероплани.

През 1939 г. с още двама колеги Малеев е командирован в Полша. Тук българите трябва да усвоят управлението на френски самолети, които да попълнят нашите ескадрили. В същото време избухва войната и тренировъчните полети са прекратени.

Тримата обаче отказват да се върнат, искат да се бият срещу германците. В небето над Полша Коста е улучен за сефте. Това е първото му сваляне, за което получава и първия орден - полския “За заслуга”. Тъй като България все още е неутрална, награденият е изпратен по етапен ред у нас.

Като влизаме във Втората световна, пилотът разбира, че

френските

самолети

са боклук

И без вражески попадения са ковчези за пилотите. Всмукателните тръби се задръстват, прекъсва се подаването на гориво, двигателят спира и машината пада.

От друга страна, изтребителите “Месершмит” са кът. “Баща ми казваше, че за два наши свалени самолета германците ни давали един”, спомня си синът на въздушния ас.

Летците ни воюват с таратайки срещу модерните бомбардировачи на съюзниците “Либърейтър”, охранявани от изтребители “Лайтнинг”.

“Беше такава касапница, че не е за разправяне - разказва Коста. - Ние кръжахме като оси. Целта ни беше да откъснем самолет от вражеското ято и тогава да го обстрелваме. Директно атакуване на англо-американските ескадрили беше невъзможно.”

След подвига на Списаревски Малеев е извикан

да разпознае

останките

на живата торпила

Той е толкова уморен от битката, че докато чака да се оформят документите, заспива в моргата. Събуждат го, за да се подпише на книжата.

След 9. IX. 1944 г. Коста Малеев участва в двете фази на Отечествената война. За последен път е свален в небето над Унгария. Връща се от фронта с пагони на майор.

Макар че на гърдите му свети и съветски орден, народната власт го има за общественоопасен. Летецът завършва право, но скоро става клиент на лагерите из страната. После е въдворен в провинцията.

Някогашният въздушен ас се препитава с какво ли не. Според трудовата му книжка през 1953 г. е тракторист в Тутракан. Умира през 1980 г.

Последното желание на Коста Малеев е в некролога му да пише, че е авиатор. Не искал да го помнят като юрист, нито като тракторист.

Друга луда глава

е Петко

Попганчев

На 24 май 1932 г. Петко изкрънква от началството самолет. Ще прескочи до родния Сухиндол, обещава той. В главата му обаче има друг план.

Попганчев каца в Горна Оряховица, зарежда гориво и се вдига към Търново. След завоя на Янтра пред него се изпречва Стамболовият мост. Летецът се прицелва в железния пръстен и минава под него.

Следната 1933 г. Петко решава да се превърти 111 пъти във въздуха, защото му харесват трите навързани единици.

Смелчагата пробва и успява. На другия ден колегите настояват да повтори опита пред комисия, която да го регистрира като официален рекорд.

“Беше 27 май - спомня си авиаторът. - Набрах максималната височина на самолета от 2700 метра и започнах. 18 минути пред очите ми непрекъснато се мяркаше ту земята, ту небето и на височина около 100 метра преминах в нормален полет и кацнах.”

“Посрещнаха

ме с “Ура”.

Бяха преброили

127 лупинга”,

разказва въздушният ас. Той заминава за Берлин да следва авиоинженерство. Тук участва в учебен двубой с най-добрия пилот на Третия райх. В берлинското небе нашият побърква германеца.

Барографите и фотокартечниците отчитат 120 срещу 12 попадения за българина. За да скрият резила, немците разменят резултатите.

Техният човек бил улучил 120 пъти, а нашият само 12. Фалшификацията е огласена на черпня в казино. Като чува цифрите, Петко се приближава до тевтонеца и му лепва звучен шамар.

По-късно Попганчев трябва да пребазира изтребител от Германия в България. Той обаче се отклонява от маршрута и прелита над сръбския дворец Дедине. Петко кръжи над замъка и демонстрира фигури от висшия пилотаж.

Сърбите се оплакват на командира на въздушните войски ген. Васил Бойдев. Изготвено е наказание, но по молба на сръбският принц е отменено.

Той бил във възторг

от изкуството

на българския летец

През 1988 г. се повдигна въпросът паметникът да се върне на автентичното му място.

Но кой да чуе? Още дълги години веселяците си отваряха бирата с витлото на авиатора. И мърсуваха около него.

Паметникът на българския летец беше възстановен едва след демократичната промяна в градинката пред Софийския университет.

Днес до него има и паметна плоча за героите парашутисти.

Още гърмят бомби от Втората световна война

Bтората световна война още не е свършила, защото продължават да се чуват гърмежи от този исторически конфликт. В различни точки на света избухват бомби, пуснати преди повече от седем десетилетия.

През 2011 г. например наследството от войната взе 9 жертви. Двама загинаха край Калининград, други седем намериха смъртта си в бившата британска колония Бирма. През април неизбухнала бомба бе открита до стадиона в германския град Гладбах. През октомври по същата причина бяха евакуирани 20 хиляди души в Хале. 

Някои от вехтите

гърмила

са прицелени

в знаменитости

През 2009 г. строителни работници намериха съветска бомба недалеч от дома на канцлера Ангела Меркел. През 2010 г. полицията попадна на неизбухнала бомба до италианското имение на Джордж Клуни.

Страшилището тежеше 230 килограма и бе изровено край езерото Комо, на метри от вилата на холивудската звезда. Любопитно е, че в същия район се намира и къщата, в която през 1912 г. умира Пенчо Славейков.

Според специалистите между 10 и 20% от самолетните бомби, хвърлени през войната, не са експлодирали. Част от тях са обезвредени след сключването на мира, но има още много, които са в бойна готовност. България е сред бомбардираните държави, защото обявява война на САЩ и Англия. Вместо да си налягаме парцалите,

ние помпаме

мускули пред

двете велики сили

На 13 декември 1941 г. премиерът Богдан Филов отива в Народното събрание, за да съобщи кръвожадната вест. Стенографският протокол е документирал реакцията на депутатите: “Всички народни представители стават прави, викат многократно мощно “Ура” и бурно и продължително ръкопляскат.”

В отговор на овациите американските бомбардировачи “Либърейтър” сриват една трета от София. Бомбардирани са Пловдив, Стара Загора, Търново, Русе, Лом, Мездра и други населени места. През януари 1944 г.

Богдан Филов

записва

в дневника си:

“Отидохме в Зоологическата градина, дето близо до входа, извътре видяхме неизбухналата бомба от 2000 кг, висока 2,20 м., диаметър 80 см. Предполагат, че е имало и други от тази големина...”

И днес още, когато прекопава имота си, народът открива плодове от тогавашната политика. Преди няколко години жена от петричкото село Митиново изрови с мотиката си бомба от Втората световна война. Стопанката извика кмета, който храбро прегърна гърмилото и го отнесе на безопасно място.

Изгавриха се и с кръста на Ботев

През 1901 г. комисия определя лобното място на Христо Ботев. Поетът е загинал под Камарата, но е решено паметник да се вдигне на Околчица, защото е по-достъпен връх. С хора, речи и тостове на 20 май е положен основният камък.

“Длъжни сме да поменем - хроникира в. “България”, - че общото народно тържество биде малко накърнено от поведението на социалистите, които, не знаем защо, бяха причислили Ботева към своята партия и в свойте речи и декламации не изпущаха случай било да правят пропаганда на свойте убеждения, било да оскърбяват граждани и военни.”

Проектът е на архитект П. Дограмаджиев и инженер Н. Новоселски. Строежът започва през 1936 г., завършен е през 1939 г. Величествен кръст от железобетон с облицовка от бял врачански камък овенчава върха. “Това е т. нар. опълченски кръст, който вместо кокарда е пришит на опълченските шапки. С него е украсено и Самарското знаме”, обяснява член на инициативния комитет.

Социалистите комунисти обаче не забравят, отмъщават си след народната победа. През 1947 г. светият символ е заменен с петолъчна звезда. В чест на загиналите под османско робство и в борбата против фашизма и капитализма!