Шихан Явор Дянков: Кирил Петков ми е ученик от дете

Арестуваха ме заради каратето през социализма

Кой е той

Явор Дянков е преподавател по карате на съпредседателя на "Продължаваме промяната" Кирил Петков. Сенсеят е сред пионерите на японския спорт в България. Неговите истории ще върнат лентата назад в комунизма, когато режимът е преследвал практикуващите източни бойни изкуства. Това са времената, когато се сформира и милиционерското карате. От него тръгват бъдещи популярни личности като Бойко Борисов, Алексей Петров, Румен Пашата, Цончо Колев и др.

- Шихан Явор Дянков, един от пионерите сте на българското карате. Станахте популярен като сенсея на Кирил Петков, но всъщност сте човек, направил изключително много за българското карате.

- Кирил ми е ученик от дете. Неговият баща Петко го доведе в моята зала. Гордея се с него, защото не всеки може да има премиер за свой ученик. Естествено, тогава никой не е знаел, че той ще стане премиер. Гордея се и с много други хора, които са на значителни позиции, включително и в чужбина. Преподавам на охрана на крале, на шейхове, на президенти, на спецчасти.

- Представяли ли сте си, когато през 70-те започвате да се занимавате с карате, че някой ден ще бъдете в центъра на вниманието на цяла България?

- Станах център на вниманието, като се осветих като учител на Кирил Петков. Но никога не съм си представял тези неща. По онова време животът беше много затворен. Всичко беше някак си скрито.

- Как започнахте с каратето?

- Живеех в квартал, който се командваше от по-стари момчета. Те покровителстваха по-младите. Тартор в нашия квартал бе бате Ицо. Създаде група, които вдигахме щанги, висяхме по лостовете, играехме футбол. Той тренираше джудо. Ние редовно се млатехме в квартала. Аз бях доста слаб, редовно ме биеха. Бате Ицо предложи да се запиша на джудо при него. Така започнах. Паралелно с това тренирах борба свободен стил. Сутрин ходех на борба, а следобед на джудо.

- Каратето е било нещо непознато. Къде за първи път чухте за него?

- Въобще не бях чувал. Разбрах от приятел, който беше в службите. Каза, че ходи в група по карате. Попитах какво е това. Той обясни, че е японска система с крака и ръце. Каза: "Мога да те поканя, но е тайно. Трябва да питам учителя, много е строго". Отговорих: "Добре, отиваме". Това, което ме шокира, е, че преди да влезем в залата, имаше постове, които пазеха да не дойде народната милиция. Като някакви тайна секта и организация. Ако дойде милиционерът, да ни предупреди. Гасим лампите и никой нищо не знае. Беше в мазето на МЕИ на Паметника Левски. Гледам, правят техники някакви и почнаха да крещят. Стреснах се. Зачудих се какво им става? Такова нещо не бях виждал. Хареса ми комбинацията от ръце и крака в спорта. Но не отидох пак. След два месеца го виждам Стоян. Каза, че треньорът е питал за мен. Един ден отидох пак. Така започнах при Владо Андреев.

- Кога за пръв път ви усетиха милиционерите? Вие много млад сте прибран в ареста.

- 1976 година ме прибраха за първи път от 51-во училище. Дойдоха с три патрулки и ни събраха - мене и още няколко човека, които тренирахме. Аз бях се запалил много. После тях ги пуснаха. Мен ме оставиха в ареста.

- Как се почувствахте тогава? Били сте на 15 години.

- Първо ми беше много странно, че въобще ме арестуват за това нещо. Беше неприятно, защото идват униформени, нахълтват вътре и те слагат на земята. Биха ме с палка. В килията - без прозорци, ядеш много гадна храна, пикаеш в една кофа, завиваш се със смрадливо одеяло.

- Колко време изкарахте в ареста?

- Първия път изкарах около 3-4 седмици. Като излязох, бях доста отслабнал, защото вътре първо условията бяха лоши, храната също беше отвратителна.

- Родителите не успяха ли да ви измъкнат по-бързо и какви бяха след това последиците?

- Отказах да подпиша документ, че ще спра да тренирам карате. Затова ме задържаха повече. Връзваха ме за парното. Ако не подпишеш, те бият с палка през ръцете и краката.

- След преживяното как се върнахте в залата?

- Бая си мислих дали да се върна въобще. След това още няколко пъти съм арестуван и вече още по-гадно и жестоко. Един път ме прибраха направо от вкъщи. Дойдоха 20 полицаи. Стоях 3 месеца. Тогава ме разпитваха за връзки с чужденци като шпионин на Китай, Корея и Япония.

- Това е, след като вече са ви завели в Държавна сигурност?

- Точно така. Заведоха ме като шпионин или човек със съмнителни контакти с чужденци от посолствата.

- Вие късно разбирате, че сте били следен от ДС. Тогава не сте го усетили.

- Сега вече си давам сметка за това. Но то ми попречи да бъда при баретите. 1982-ра кандидатствах там. В Софийско градско имах близък човек. 15 страници попълних, психо държах и после ме изпитаха в поделението на теста на Купър. Взех го с отличен.

- Защо не ви взеха?

- Не ми дадоха обяснение. Казаха, че не съм одобрен, но сега си го обяснявам с досието.

- Има мит, че Бойко Борисов тръгва от каратето, но историята е малко по-различна. Той е тренирал бойни спортове, но не карате. Разкажете за началото на неговите бойни умения.

- С Бойко се запознах, когато тренирах на стария стадион "Академик" карате, а с неговият учител Валери Найденов в ИЧС-то тренираха тогава таекуондо световната версия, която днес е олимпийски спорт. Събирахме се по трамваите, по спирките. Остана приятна дружба. Събирахме на спаринги. Малко кръв си пускахме. Който падне, прави лицеви опори. Така се запознах с него. После, през 1985 година, направиха българска федерация по карате-до. Направиха я милиционерите. 

- Но тогава вече сте били две враждуващи фракции, вие от нелегалното карате, което е било преследвано, докато те са били представители на милиционерското карате. Каква беше разликата?

- Разликата беше следната - аз учех при чужденци и докарах първите чужденци, които да показват в България карате. Незаконно беше, естествено. Те бяха майстори, докато милиционерското карате беше ни джудо, ни карате. Но правеха техни първенства. Бяха пълна пародия - ни стойки, ни бой, ни нищо. Много малко от тях знаеха чужди езици, за да могат да преведат правилата. В един момент дойдоха едни кубинци и ние опитахме да ги дръпнем. Обаче направиха първо при милиционерското училище карате.

- Кои бяха представителите на милиционерското карате и как бяха селектирани?

- С тях се сблъсках за първи път в Унгария като селекция. Имаше световна купа в Будапеща. Аз бях официалният представител за България тогава, тъй като тренирах в чужбина. България беше екзотика. По едно време ме викат от международната федерация, че са дошли едни българи, каратисти. Дали съм ги чувал. Аз такива въобще не знам. В тази група бяха и национални състезатели. Бойко Борисов беше като треньор. В отбора бяха Цончо Колев, Мишо Симов, Румен Пашата, Алексей Петров. Всички бяха вече в така наречения милиционерски национален отбор. Аз бях в категория до 65 кг. Казаха ми, че нямам право да представям България. Световните ръководители се сконфузиха, защото почнахме да си разменяме думи, които усетиха, че не са много лицеприятни. Тогава се запознах с тях за пръв път. Впоследствие вече им помогнах да влязат в световното карате, въпреки че по онова време нямаха регистрирана федерация. Малко хора знаят, че им отстъпих моето място в името на България, защото изглеждаха по-организирани.

- Кой откъде беше? Как ги бяха събрали? Те са от различни структури на МВР.

- Точно така. Цончо Колев разбрах след това, че отговаря за културно-масовата дейност на спорта в Софийско градско. Ангел Константинов снимаше престъпниците, които са хванали, като фотограф в полицията. Денислав Петров беше в мотобатальона. Румен Николов-Пашата, Алексей, Златко Баретата и други бяха в поделението за борба с тероризма. Бойко беше към пожарната.

- Как се появи неговият клуб?

- Всички тогава направихме нелегитимни клубове. Нямахме право да бъдем регистрирани по закон. Направиха ведомствен отбор на баретите - "Странджата". На Алексей беше "Левски-Спартак". На Бойко беше карате клуб "Нешев" (починал пожарникар по време на служба). После хвана спонсори и стана "Ипон".

- Има много теории и митове каква е била ролята на Бойко Борисов в каратето. Помните ли го като състезател?

- Той не се е състезавал никога. Беше треньор на отбора си, след това шеф на съдиите, после за малко треньор на националния отбор, за малко и председател на федерацията. След него такива бяха Илия Павлов, Румен Николов-Пашата, Сашо Найденов, Петър Василев и Алексей Петров.