Вдовицата Райна Василева: Антон Дончев е постоянно до мен

Последно помогна да разчета наразчитаемия му почерк, казва актрисата

"Антон Дончев е около мен. Той все едно не си отива. Дните ми продължават да бъдат с него. Пред портрета му винаги има светлина. Има свещичка, която не загасва през цялото време, денонощно. Не знам колко свещи вече са изгорели. Аз имам чувството, че във всеки един момент по някакъв начин съм с него."

Това откровение направи ексклузивно за "България Днес" вдовицата на акад. Антон Дончев - актрисата Райна Василева, две години след кончината на големия български писател и автор на романа "Време разделно".

"Даже двамата си говорим на глас, споделям му и го питам за много неща. И го моля за помощ понякога", разплаква се горчиво вдовицата, давена от мъка по любимия си мъж, и откровено признава: "Все едно че не си е отивал, не знам дали ме разбирате. Не може подобна връзка като нашата да бъде друга. Тя е освен физическа и толкова духовна, така те изпълва, че просто нашата връзка не може да си отиде и ще бъде такава до края".

Райна Василева се жени за акад. Дончев през 2009 г., когато той е на 79 г., а тя на 65 г. Сватбата им е в присъствието на тесен кръг от приятели. Иначе познанството им датира от 1974 г., когато Асен Шопов поставя пиесата "Време разделно" на сцената на Военния театър, а Райна влиза в образа на Севда. Писателят е възхитен от превъплъщението на актрисата в неговата героиня и двамата се сприятеляват.

"Знаците му, че непрекъснато е около мен, са навсякъде", убедена е Райна Василева. Тя разказва, че след кончината на писателя през 2022 г. започва да подготвя последната му книга "Вълчан войвода и златото на Лизимах" за издаване, но не могла да разчете последната сцена, която останала като негови записки върху листове хартия. "След като напишеше нещо, той го диктуваше по телефона на машинописката, но последната глава остана непродиктувана и ние нямахме напечатан текст. За 50 г. така и не се научих да разчитам почерка му, той имаше много специален почерк, пишеше много ситно и много бързо и само той си го разчиташе", споделя актрисата.

Когато видяла, че никжй ни може да разчете ръкописа, Василева решила да се обърне към специалните служби на България, за да й помогнат. "Но последния път, когато погледнах текста, преди да взема окончателно решение да потърся службите, изведнъж започнах да го чета и започнах да го преписвам много бързо. В този момент знаех, че той стои до мен. На другия ден се опитах да повторя, за да го сверя, и не можех да прочета и две думи. Той просто беше тогава до мен, и сега е до мен!", откровена е актрисата и заридава горчиво. Любовта живее и пленява духа, а той е извън зримото, извън тленното. Именно такава любов свързва душите на Райна Василева и акад. Антон Дончев.