Коментар: Време да бъдем хора

Животът заби жесток шамар на целокупния български народ, който след домашната ракия и шопската салата най-много обича да мрази!

Капитанът на Пеневата чета Борислав Михайлов, който беше оплюван с фанатична наслада, докато беше шеф на БФС, лежи в болница с тежък инсулт.

Боби със сигурност не е бил безгрешен в управлението. Но не е виновен за това, че клубовете избраха да убият собствените си детско-юношески школи, за да печелят от препродажбата на наемници от чужбина. Да сте чули някой да направи протест в защита на българските деца, които тренират футбол? Няма и да чуете.

У нас Любослав Пенев иронично беше наричан "чичовото" дори когато като футболист опъваше мрежата на "Реал" (Мадрид) и беше кошмар за испанските грандове. И той, както и други герои от САЩ-94, изгоря като треньор.

Хвърлен беше на скарата като селекционер на един национален отбор, който просто нямаше качества за подвизите, на които самите четвърти бяха научили публиката.

Хубчев също го въртяха на бавен огън. Наричаха го предател, защото имаше "нахалството" да си иска пари от "Левски", които му се полагаха по договор.

Сега се леят крокодилски сълзи и валят призиви за подкрепа към Петьо, Боби и Любо.

Парадоксалното е, че Пеневата чета отново ни сплоти като нация, но този път не за да се напиваме от радост. А за да изтрезнеем и отново да се научим да бъдем хора.