Певецът на четвъртите в света Салко Писин: Не взех нито лев за "Пеневата чета"

Бях като талисман на отбора, а не ме поканиха на 30-годишнината

Кой е той

Салко Писин е сред популярните имена в шоубизнеса по комунистическо време. Музикантът е познат като Славея на Тодор Живков. Пял му е многократно. В зората на демокрацията Писин създава хита "Пеневата чета", който става химн на българските футболисти по време на великото американско лято през 1994 година. Специално за читателите на "България Днес" 77-годишният певец дава интервю, в което се връща назад в спомените си и говори за актуалното около себе си.

- Г-н Писин, изминаха 30 години от световното първенство в САЩ 1994 г. Припомнете как се роди идеята за песента "Пеневата чета"?

- Една вечер бяхме заедно с Димитър Пенев и той ми вика "Абе, направи нещо!". Знаеше, че съм добър музикант. Точно тръгваше за Париж за жребия за световното първенство в САЩ. Прибрах се вкъщи и помня, че първо сънувах текста. Вече в друга вечер отидох в един ресторант и тогава с Краси Борисов, доктора Гевренов и масажиста Христо Запрянов-Доцента чакахме Пената да се върне. Тогава бях написал текста да е "Ицо, Любо, Емо и цялата Пенева чета". Те ми казаха, че трябва да включа и някой от "Левски", затова добавих капитана Боби Михайлов. Така се роди песента.

- Как песента стана толкова популярна?

- След като Пената се върна от Франция, записах песента в БНТ и журналисти от спортния отдел искаха да направят клип. Вечерта ми звъняха и казаха, че ще я пуснат под заглавието "За теб, Българийо", но аз настоявах да е "България в Америка '94". Така започна всичко и песента вървеше по телевизията четири-пет пъти на ден. Няма да забравя тогава, че я представих и на Борис Карадимчев, Бог да го прости. Той ми каза, че мога да напиша и 2000 песни и нищо да не съм направил, а може с една да хвана момента и да отразя събитието като никой друг. Така и се случи.

- Сякаш я чуваме все по-рядко по телевизията в днешни дни?

- Когато беше последното световно първенство в Катар, ми се обадиха колеги и казаха, че БНТ не пускат песента. Намерих номер и се свързах с тях. Оказа се, че уж са я загубили, но аз знам, че това не е вярно. За мен това не е песен, която захвърляш просто така в нищото. Тя остава в историята на България и е призната в Швейцария като химн на българския национален отбор. Гледайки какви хора викат в националната телевизия, се питам дали няма да се сетят да повикат и мен. Все пак аз им подарих песента си, без да искам нищо в замяна.

- Вие всъщност и до днес не получавате пари за тази песен...

- Една стотинка не съм взел от песента, но оставих следа. Направих я за хората и за България. Беше от сърце и душа. Никога не съм казвал, че съм звезда в музиката, а винаги казвам, че съм един кръчмарски музикант. Но такъв, който е бил търсен, защото си е владял занаята. Музиката е дарба, но и много труд. Когато бях малък, като играеха другите момчета пред къщата с топката, аз свирех на акордеона. 

- Държите ли връзка с Димитър Пенев и с някои от играчите?

- Да, с Димитър Пенев най-често се чуваме и се виждаме. Наскоро бяхме заедно с Пената, Краси Борисов и генерал Владимиров. Говорихме за старите времена и проблемите около това, че Пената по едно време беше свален и после върнат като старши треньор. А играчите при възможност винаги ме поздравяват. Няма да забравя как преди всеки мач на националите ходех в Бояна с акордеона и им свирех. От самия факт, че аз повдигам духа на тези хора и правя така, че да се изправят, знаех, че си върша работата правилно. Лидер на групата бе Стоичков, който най-често поръчваше песни на Мирослав Илич. Въпреки всичко при Пената имаше ред и дисциплина. Когато той казваше "Айде по леглата!", приключвахме.

- Забелязвам, че не сте бил поканен на 30-годишнината от САЩ '94...

- Не ме поканиха, което поне аз мисля, че се дължи и на расова дискриминация, понеже съм с турски произход. Аз се свързах с БФС наскоро и разбрах, че ще има събиране по случай 30-годишнината. Те казаха, че ще ме имат предвид, че ще ми се обадят, но така и не ми звъннаха. Бях като талисман на този отбор и ми е обидно, че не бях повикан и аз. Все пак да са живи и здрави Пената, Краси и момчетата. Много се радвам, че Ицо и Боби Михайлов се оправиха и заслужават да отпразнуват това, което направиха заедно преди 30 години. И след век не виждам българския национален отбор да направи такъв фурор. Надявам се, че сегашните ни национали ще се класират на голям форум, но има много пречки и липсва подкрепа за младите таланти.

- Вие сте пели на някои големи политически фигури. Можете ли да разкажете повече за това?

- Няма човек, който да не ме е канил тогава да му пея. Канен съм на събития, организирани от Тодор Живков. И дори на 80-годишнината му бях единственият приет в дома му. Бяхме заедно 4 часа тогава и говорихме за най-различни неща. Като дойде демокрацията, продължих да съм канен от всички - Георги Първанов, цар Симеон II, Бойко Борисов, Ахмед Доган. Всички са ме канили, защото си върша добре работата.

- Как живеете в днешни дни, г-н Писин?

- Добре съм финансово и не ми липсва нищо. Преди 2 години претърпях операция от рак на гърдата. Рядкост е при мъжете, но го има. Тук в България не можах да се оправя. Отидох в Турция и там ме оперираха. В момента съм на химиотерапия и живея ден за ден, но нямам никакви проблеми. Синът ми и снаха ми са много коректни хора. Племенниците ми също са в София. Цялото семейство е около мен и се грижат. Всички приятели, които имам, ми казват, че фамилията ми сме много задружни. Отговарям им, че всички така сме възпитани. Брат ми и сестра ми, Бог да ги прости, така са си възпитали децата и аз моето. Винаги поддържаме контакт и не се събираме само на празници. Аз се радвам на живота и винаги съм отворен за съвети и да помагам.