Салко Писин: Пял съм на Живков, Доган, царя и Бойко

Кой е той
Салко Писин е едно от най-популярните имена в шоубизнеса по комунистическо време. Музикантът се слави като славея на Тодор Живков и му е пял многократно. В зората на демокрацията Писин създава хита "Пеневата чета", която става химн на българските футболисти по време на великото американско лято през 1994 година. Днес 67-годишният певец е позабравен от мнозина. Надява се да го поканят за 20-годишния юбилей на четвъртите в света.

Добромир ДОБРЕВ

- Г-н Писин, как се роди песента за световното в САЩ `94 "Пеневата чета"?
- С Пената бяхме много добри приятели. Преди да тръгне за жребия за световното, ми каза: "Защо не напишеш една песен, такъв добър музикант си?". Както се къпех в банята, мелодията и текстът ми потекоха в главата. Бях написал припев: "Ицо, Любо, Емо и цялата Пенева чета". Тогава помощник-треньорът Краси Борисов, докторът Гевренов и масажистът Христо Запрянов-Доцента, които почти всяка вечер идваха в моята кръчма, ми казаха да сложа поне един играч от "Левски" в текста. Така добавих и Боби, който беше капитан.
- Как песента доби популярност?
- Веднъж награждаваха Ицо Стоичков, той  се движеше във файтон, беше взел един касетофон и я пусна на улицата. Намерих връзки да я запиша в телевизията при Хачо Бояджиев. Бях събрал деца и студенти от ВИТИЗ да пеят масово в припева. За 1 час бяхме готови. Телевизията тогава започваше и завършваше с тази песен.
- Какво се случи с дуетната ви половинка от този хит Жени Николова?
- Загина преди доста години в инцидент. Беше застреляна в Хърватия.  
- Колко пари спечелихте от този хит?
- Нищо не взех. От националната телевизия не постъпиха коректно с мен. Авторските права са мои, но те забравиха да ми платят до ден днешен. Татарчев ме съветваше да ги осъдим. През 1994 година имаше награда за песен за актуално събитие, само че дори не ме поканиха. Ако сме в една бяла държава, с една песен можеш да живееш цял живот. Стига да уловиш момента и събитието.
- От БФС нямахте ли някакви привилегии?
- Преди заминаването Пената ми каза да си занеса паспорта, защото имало някаква културна делегация и ще пътувам за САЩ. Чаках до последно, но явно други са заминали вместо мен. Вальо Михов ми беше обещал също премия, но после го смениха от поста и така си остана. Когато празнуваха 10-годишнина от американското лято, ми се обадиха да им дам касетката да я пуснат. Аз отказах с аргумента, че още съм жив и мога да отида лично и да я изпея. Дано се сетят от БФС за мен това лято за 20-годишнината. Никой друг не е сложил името на Боби Михайлов в песен, затова се надявам той да ме покани.
- Пяхте ли лично на националите?
- Всичко това има предистория. Преди всеки един мач на националите тогава Пената ме викаше на лагера в Бояна. Вземах си акордеончето и бях там. Футболистите вечерят, аз им свиря. Не успях само преди  един двубой да отида - с Израел, и се издънихме.

- Кои бяха любимите песни на златните момчета?
- Ицо винаги си поръчваше песни на Мирослав Илич, двамата са приятели. "Драгиева чешма" беше голям хит. Искаха и кючеци също. На Пената любимата песен е "Всички сме хора на този свят, и бедни, и богати". Вальо Михов е голям почитател на родопската музика. На всички момчета им бях подарил по една моя касета. Стоичков дори ме покани да му пея на 33-ия му рожден ден.
- Кои играчи ви оставяха най-тлъст бакшиш?
- Били са много коректни с мен - и Любо, и Сираков, и Кокала. С изключение на Гиби Искренов, той никак не обича да дава. Един-единствен път обаче в дома на Михов извади една пачка и поздрави двама футболни съдии.
- Пеете ли все още?
- Не съм спирал. Сега си търся заведение, но навсякъде искат чалга да пееш, а аз не съм по тази музика. Митко Пайнера ме пазареше навремето да почна при него. Аз обичам да работя за себе си. Тук, в България, нещата не са коректни - взимат ти 60-70% от това, което заработваш. Няма смисъл. В този бизнес певците работят за жълти стотинки, а големите пари ги прибират други.
- Защо не напишете една песен и за сегашната Пенева чета на Любо?
- Имах такава идея, но в последните две години ми се случиха толкова неприятности, че нямам вече сила. Докторска небрежност на бившия министър Радослав Гайдарски в болница "Токуда" уби жена ми и повече от 2 години търся справедливост и възмездие за това в съда. Сега градският съд върна всички документи за преразглеждане.
- На световното във Франция вашата колежка Кали изби рибата с хита "4-4-2".
- Познавам я много добре. Спасих момичето в Швейцария, за което тя ми е благодарна и до днес. Беше отишла да пее в една криминална кръчма, където собственикът я беше заключил. Караше я да бъде момиче за всичко, да мие чинии. Полицията предупреди да не се занимаваме с това заведение.
- Вярно ли е, че сте бил любимец на Тодор Живков?
- Аз не искам да го твърдя, но има хора от тесния кръг, които го казват. Аз съм единственият човек, когото Бай Тошо прие за 80-годишнината си в резиденцията. Тогава той беше под домашен арест, Бойко Борисов охраняваше в двора, а отвън имаше много полиция. Живков пусна единствено мен. Поднесох му букет от рози. Внучката му ни сервира сладки и кафе. Даже ми предложиха бира, но отказах, защото бях с колата, а отвън имаше тълпа. Приказвахме си повече от 4 часа.

- За какво си говорихте?
- Той знаеше, че аз съм с турски произход. Даже ме бяха прекръстили на Савко. Казах му, че това с имената беше грешка. А той отвърна: "Ох, така се товаря от това нещо". Питах го за Андрей Луканов, Живков отговори: "Постоянно го местех от място на място. Той където и да отиде, все искаше да прави далавери, интриги. Но не можех да го махна, защото така ми нареждаха".
- Само политически теми ли разисквахте?
- Не. Той видя голямата ми кола отпред и каза: "Много е важно да имаш парици. На мен пенсията сега ми стига само за лекарствата, дето пия". Накрая се приближи към мен и ми прошепна: "Кажи ми, какво говори сега народът за мен?". Отговорих му, че ако можеше да излезе и му разрешат да се кандидатира, ще го изберат пак.
- Познавате ли други политически лидери?
- Почти на всички съм пял. Преди две години забавлявах Ахмед Доган на Нова година в "Тихият кът" близо до дома му. Човекът остана доволен, дойде и ме прегърна. Излязохме отвън, поиска ми цигара и ми подари запалка. Отвън пи един чай с коняче, поприказвахме си. Когато царят се върна да прави партия, съм му свирил на Боровец. На Първанов съм свирил много пъти. Във Велинград забавлявах Бойко Борисов, той ме нарича Маестро.
- По мутренските години бяхте ли приближен на някого?
- Пял съм на босовете, но никога не съм имал проблеми. Тогава не съм ги познавал, впоследствие разбирах кои са. Веднъж в бар "Шишарка" двама гардероби нахлуха и дръпнаха колоните с все кабелите. Заведоха ме при най-големия бос, първия за времето си, но не искам да цитирам имена. Целуваха го по бузите, по ръцете, като италиански дон. После този човек ме е викал още два-три пъти. Никога не съм искал помощ от него. Когато се случи това със съпругата ми, едни момчета ми казваха: "Кажи кой е тоя, ще му видим сметката". Отказах. Вярвам, че има държава и закони.
- Жоро и Васко Илиеви близки ли ви бяха?
- Тези момчета ги познавах още от времето, когато бяха спортисти. Любимото им заведение беше "Чушката" до Панчаревското езеро. Там се събираха като състезатели по борба.