(ИНТЕРВЮ) Световната шампионка по самбо Мария Оряшкова: Молехме се за храна в "Игри на волята"

От ГЛАД станахме ЖИВОТНИ на арената

Коя е тя

Гладът е бил сред най-сериозните изпитания за Мария Оряшкова в "Игри на волята". Тя разказа за непоказвани от камерата ситуации. Световната шампионка по самбо разкри пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" как се променя психиката на човек след 20 дни студ и липса на храна.

- Как се стигна до влизането ви в "Игри на волята"?

- Винаги съм гледала това риалити, харесва ми. Всяка година брат ми ме подканяше да се пробвам. Спирала съм се заради спорта. Миналата година, след като взех решение за себе си да спра, започнах пак да се предизвиквам. Мислех какво ще правя. Дадох си някакъв период от време да премисля дали наистина това е моето решение. Под ефекта на болка след операцията може да не си адекватен, но решението ми не се промени. Един приятел си подаваше документите, а аз още не се бях възстановила от операцията. Не можех да тичам. Докато той попълваше документите, погледнах въпросите. За 10 минути реших да ги попълня и да пробвам. Не бях сигурна дали ще ми се обадят. Веднага се свързаха с мен. Трябваше да мине известно време и да се явя на кастингите. Точно защото не бях физически добре. Можех само да вървя. Направих консултация с кинезитерапевта ми дали ще мога дотогава да се оправя.

- Направихте ли специална подготовка за предаването?

- Гледала съм всички сезони и знаех другите как се подготвят. Имам предвид приятели, които са участвали във формата, и тези от същия сезон. Не съм влизала в зала да се боря, да правя типичните тренировки. Имам голям арсенал от други упражнения, които мислех, че ще ми помогнат в "Игри на волята". Те ми помогнаха да се възстановя от травмата. Имах нужда от това. В един момент да сваля куртката и да я оставя настрани и да правя други упражнения, които ще ми помогнат за моето здраве и за игрите.

- Знаехте ли в самото начало, че ще бъдете разделени на отбори?

- Абсолютно нищо не знаехме. В лодката си мислехме, че ще ни разпръснат по знамената. Видяхме само мъжко племе и там вече ни светна, че ще сме така. Бяха се опитали да ни съберат предимно силни жени, които се занимаваме с някакъв спорт. С доста добри постижения. Беше много трудно. Няма как да съпоставяме мъжката сила с женската в такива тежки битки.

- Прекарахте доста време на реката. Изглеждаше мъчително. Как го преживяхте?

- Подготвяйки се за игрите, си мислех, че ще отида на реката рано или късно. Няма племе, което да не стига до там. Не бях подготвена за толкова много глад и никога не съм си представяла, че мога да изкарам толкова дълго без нищо. Без храна или само с някакви джанки. Това, което излъчваха, е 5-10% на онова, което се случваше там. Не може да предадеш емоцията - ти си там и ти става лошо. Не можеш да вървиш. Някак си събираш извънземни сили да отидеш на арената и да направиш някаква битка. След това отново си лягаш, заспиваш. Наистина не ни хранят. Не всеки издържа психически. Много сълзи бяха пролети там, но това не се излъчи. В един момент искаш да се измъкнеш, нямаш сили. Всеки ходи да търси храна. 100 метра буквално ти изглеждат като 10 км. Това е предизвикателството. С храна всеки може - като не си на открито, не ти вият чакалите на главата. Независимо от ситуацията, в която бяхме поставени, момичетата се справиха великолепно.

- Не ви ли е идвало да се откажете?

- Този глад и мизерията ни сплотиха. Подкрепяхме се взаимно. Давахме си сили една на друга. Вместо да ни разединят, гладът и мизерията ни сплотиха. Споделяхме си за много неща. Там всички сте еднакви и правите едно и също. Това нещо ни направи по-добри хора. Когато човек има всичко и изкушенията, които навън са прекалено много, ставаш по-завистлив. Когато нямаш нищо, си чист и добър.

- Имаше ли критични моменти за вас?

- Имаше много. Преодолявах страховете си, падания, рани. Почти всички професионални спортисти вътре имахме травми по ръцете и краката. Затова си изядохме хейта как може да не минеш дадено препятствие. Ако не си ял 20 дни и имаш... Не искам да задълбавам в тази тема. Преодолях страха си от високо. Паднах от 6 метра и след това вече нямаше значение от колко пак ще ми се случи. Гладът те кара да ставаш като звяр. Ако победиш в тази битка, ще отидеш и ще се нахраниш. В теб се пробужда животинското. Ставаш животно на арената. Нямаш вариант да кажеш: "Приключвам, не мога повече!". Не мисля, че някога повече ще изпадна в такава ситуация.

- Кога реално вие влязохте в социалната битка? Опитаха се да ви въвлекат в съюзи на другото място.

- Не можах да вляза в нея в цялата игра. Не съм влязла с цел да печеля "Игри на волята". Направих го, за да предизвикам себе си. Да се видя от друга страна. И да продължа живота си с познаването на себе си извън спорта и ежедневието. Не е моя социалната игра. Не съм такъв човек и навън. Не исках да влизам в съюзи. Не ми се получи там.

- А какво разбрахте за себе си?

- Преодолях най-големите си страхове. Научих, че съм търпелива. Знаех, че когато изляза и започне предаването, няма да ме е срам да гледам нито един епизод. Обърнах се и видях отстрани себе си. Имаше моменти, които не помня добре. Радвам се, че видях другата Мария Оряшкова. Тази, която спи навън, а никога не е била на палатка. 20 дни не съм се хранила и отново останах спокоен човек. Мога да говоря, да изслушам всички, да не стана лоша, от което много се притеснявах.

- Видяхте ли как лицата на хората там се променят?

- Спортистите сме отговорни хора, които не сменят лицата си, за да постигнат някаква цел. Интересното е да се срещам с хора, които не са били спортисти. Ние не можем да предадем някой само и само да станем световен шампион. Първо трябва да предадеш себе си. Но разбирам и уважавам тези хора, които гонят целта си. Това е тяхното мислене и теория. Има и неща, които не съм одобрявала. Навън също на подобни скандали не обичам да присъствам. Но там беше неизбежно. Накрая вече усещах, че на мен това ми е бил прагът, в който мога да остана там.

- Коя ви впечатли най-много от жените?

- Виктория от "сините", която влезе в по-късен етап. Аз още като я видях на кастинга, и си казах: "Леле колко подготвен човек?". С нея бяхме приятелки. Те са 3-4 жени, но Виктория мисли като мен. Беше принципна и затова най-много ми допадна като характер.

- Кой е най-хубавият ви момент от участието?

- Първият беше, когато се махнахме от реката. Вторият, когато спечелихме резиденцията. Пак хищническото се обажда. Само си представяш как ще отидеш и ще ядеш сладко, защото това най-много липсваше. Въобще ще имаш храна! Това навън няма как да го оцениш. Такава радост да изпиташ те изстрелва в небесата. Отиваш и имаш легло. Лягам и не мога да спя на него. Става ми горещо, започват да ме хапят комарите. Излизам навън и лягам на люлката. Свикваш да спиш под открито небе.

- Реално на реката колко ви беше храната на ден?

- На реката храна няма. Джанките още не бяха узрели. Един път спечелихме салами и ядохме от тях. Нито са ни давали хляб, нито нищо. Молели сме се за храна. Два дни мъжете се опитваха да хванат риба. Не става. Нямаме право да влизаме и в реката, защото има подводни течения. Започнахме да търсим жаби. Но и тях ги няма. Свалих 13 килограма.