Мехран, който от 13 години живее в България: Разминах се с депортиране и смъртна присъда в Иран!

В центъра за бежанци в Бусманци ядох храна, която и прасета не биха помирисали, спряха парното в най-големия студ 

"В Бусманци е същински затвор! Даваха ни да ядем храна, която дори и прасетата не биха помирисали. Спряха ни парното в най-студените януарски дни и нощи, дори и кърпа нямаше. Но важното е, че вече съм навън и засега поне няма да ме депортират в Иран. Което е равносилно на втора смъртна присъда."

Това споделя пред "България Днес" Мехран от Иран. На 11 януари мъжът, който вече 13 години живее у нас, бягайки от ислямската държава, е задържан неочаквано в центъра за временно настаняване на бежанци в Бусманци. След мощен обществен и медиен отзвук Мехран е освободен 11 дни по-късно. За всичките 13 години в България Мехран не получава нито хуманитарен, нито статут на бежанец, каквато е неговата молба към държавата. Всичките му опити са отрязани от властите.

"За тези 13 години имам повече от 8 години трудов стаж. Говоря отлично български, имам много приятели и човек до себе си, интегриран съм много добре. Но статут така и нямам от държавата. Виждам чужденци, които получават статут в рамките на 9-10 месеца или до една година, а нито знаят български, нито на коя улица живеят и не се интегрират", казва Мехран, чиято нелека история "България Днес" първи разказа точно преди три години.

И добавя:

"Не е нормално толкова дълго да бъда тук и да съм част от обществото, а държавата да иска да ме праща пак в Бусманци и после обратно в Иран, където ме очаква смъртна присъда. Веднъж успях да се спася, а сега отново минавам през всичко това".

Мехран е роден и израснал в Иран. Бяга първо от ареста в Техеран, а след това в България след участие в протести срещу президентския избор на Махмуд Ахмадинеджад в размирната столица. Вече от 13 години живее у нас, през които преминава от работа в автомивка и дюнерджийница до създаването на филми за хора с неговата орисия. Това е Мехран от Техеран, който празнува на Стефановден. Защото българското му име е Стефан.

"През 2009 г. имаше избори за президент в Иран. Много хора в страната очаквахме досегашният президент да не бъде избран. Но това не се случи и започнахме протести. Мислехме, че можем да свалим този режим и да го заменим с друг. Но за съжаление нещата тръгнаха по друг начин. Разбрахме, че всичко е измама. Хванаха ме веднъж, след това втори път и се наложи да избягам от районното", разказа пред "България Днес" 38-годишният мъж.

Останалите задържани в полицията доверяват на Мехран, че ако бъде вкаран в затвора, е възможно да бъде екзекутиран. Планът е ясен - трябва да избяга.

"Престорих се на болен, за да ме заведат в болница. Оттам успях да избягам", продължава иранецът. Близо една година живее при свой приятел в друг град. През това време разбира, че на няколко пъти е търсен на домашния му адрес с призовки за явяване пред органите на реда.

"Тогава се запознах с един човек, който ми каза, че не мога повече така да живея и ще ме свърже с негови приятели, които да ме изкарат извън страната. Свързахме се и човекът ми каза, че мога да отида в Германия, Италия или България. Бях чул преди това, че България е много красива страна", спомня си Мехран. Мъжът не се двоуми много, събира си багажа и тръгва.

"Прекарахме около седмица в Истанбул, после стигнахме до Одрин. Бяхме двамата с мой приятел. Там шофьор ни закара близо до границата. Имаше ограда около метър и половина. Прескочихме я и дори не бях сигурен, че това е България. Пеша стигнахме едно село, хванахме такси до София и вечерта бяхме вече тук", разказва Мехран.

В столицата иранците отиват в близко районно полицейско управление.

"Вкараха ни в Бусманци - затворен лагер за чужденци. Бяхме там с моя приятел 37 дни. Благодарение на един арабин, който преди е бил в България и е понаучил езика, успях да науча и аз много думи", казва той.

От лагера Мехран излиза на 13 декември 2010 г. Успява да си намери работа като помощник-готвач в хотел-ресторант в столичния квартал Бояна. Но след като заведението фалира, мъжът остава на улицата.

"Вече нямах право да работя, защото трябваше да се мине една година от заявлението за работа според тогавашния закон. Станах бездомник, спях по пейките в парка и където намеря. Докато случайно ме свързаха с иранец, който имал търговия с дюнери на морето. Работих до края на септември, събрах пари и се върнах в София", разказва още Мехран.

След това намира работа в автомивка, фирма за компютри, в строителството, в склад в хипермаркет. Забравя за периода на скитничество и дори пише книга на персийски език за повратностите на живота. Но не намира издателство, което да я издаде.

Постепенно Мехран, чието българско име вече е Стефан, започва да твори. Наред с любимите си черно-бели фотографии на значими места и пейзажи в страната през 2018 г. заснема късометражния филм "Клоун".

"Той разказва, че всички хора сме клоуни. Преструваме се, че сме щастливи и добри. Филмът ми казва, че ако не искаш да се преструваш на щастлив, правиш това, което е правилно, и махаш маската, живеейки нормално", споделя Мехран-Стефан, който междувременно си купува бас китара и се научава да свири.

Следва друга мащабна идея - филм за бежанците. "В тази лента искам да кажа, че много хора бягат от страната си и заслужават да живеят спокойно в други държави. А има и други, които идват, без да учат, и чакат само помощи от държавата, без да искат да работят. Надявам се да имам достатъчно пари за лентата и да се получи добре. Ако получа статут, ще мога да я регистрирам на фестивали в Румъния и други държави", разкрива иранецът на чудесен български език.

Мъжът живее на квартира в етаж от къща в тих столичен квартал. За десет години у нас се променя коренно. Докато преди идването в България е пушел, пиел алкохол и ядял много месо, тук забравил цигарите, пийва само по важен повод и е вегетарианец, обичащ и бранещ животните.

Все още не е женен и няма деца. Но и да поиска, няма как да се случи поне засега, тъй като 13 години вече не може да се сдобие с български документи за самоличност. Нито да създаде официално метъл бандата си, за което мечтае. Както и да издаде песните, на които пише музиката и текстовете. Още повече да запише "Биология" в Софийския университет, каквато мечта има.

Мехран, който отдавна е интегриран в българското общество, е част от стотиците чужденци без постоянен статут у нас. Няма и законов път, по който да легитимират съществуването си.

Какво означава да си човек без документи в България? Не можеш да работиш законно, не можеш да наемеш квартира, не можеш да отидеш на лекар, не можеш да шофираш или да учиш. Не можеш дори да се ожениш или да се запишеш като родител в акта за раждане на собственото си дете. Разчиташ на добрата воля на приятели да ти помагат да преживяваш и живееш на ръба, извън системата и в постоянен страх и напрежение.

Тези хора попадат в затворен кръг - не могат да бъдат изведени от България, по правни, хуманитарни или практически причини - няма законово установен ред да получат документи - живеят нелегално в България, изключени от всички системи на общественото устройство.

Адв. Диана Радославова:

Очакваме статут

"Изпълнени сме с надежда и очакване за позитивно предстоящо решение на Държавната агенция за бежанците и окончателно предоставяне на бежански или хуманитарен статут на Мехран Давари (Стефан). Изключително сме благодарни за уникалната и невиждана досега по мащаб и интензитет подкрепа по случая му от гражданското общество и медиите. Това беше ключов фактор за позитивния обрат в ситуацията със Стефан", коментира пред "България Днес" адвокатът на Мехран Диана Радославова от "Център за правна помощ - Глас в България".

По думите й предстоят застъпнически действия, насочени към законодателната власт, така че законовият вакуум за хора като Стефан - интегрирани, дългогодишно пребиваващи, работещи и допринасящи за благоденствието на обществото ни, да бъде запълнен.