Мехран от Иран и Силсила от Афганистан: Искахме да гласуваме, но нямаме гражданство

След години живот у нас двамата все още не могат да дадат своя вот 

Искахме много да гласуваме на изборите, но нямаме българско гражданство. Това ни спря, а ние обичаме България, живеем тук и искаме да се развиваме в тази красива страна.

Това споделиха пред "България Днес" Мехран от Иран и Силсила от Афганистан. Двамата от години наред живеят в София и са отлично интегрирани. Говорят чудесно български език, работят и дори помагат на други бежанци успешно да навлязат в живота у нас, след като самите те получават такава подкрепа при пребиваването си у нас от "Център за правна помощ - Глас в България".

"Всеки ден следя новините и ми се струва, че политиците си правят реклама и след като бъдат избрани, забравят за обещанията, които са дали. Нямам пълно доверие на никого, а осезаемо е нужна промяна. От 7 години съм в България, чувствам се българка и тази хубава държава заслужава по-добри времена", споделя Силсила Махбуб.

В Кабул красивата брюнетка е тв водеща на предаване, насочено към по-младежката аудитория. В него често се говори за нуждата от образование и развитие, тъй като традицията там е ранната женитба. Това не се харесва на талибаните, чието схващане за жените е силното ограничаване на правата им.

"Близо до редакцията получавах заплахи за смърт. Тези неща не се нравеха. Тогава реших да напусна Афганистан. Имах чичо, който 25 години живее в България. Той ми изпрати покана, получих виза, дойдох тук и заживях в София", споделя Силсила. Тя говори отлично български език, открила е широк кръг от хора, с които работи, и е сбъднала мечтата си да отвори шивашко ателие. Там дава работа и на други бежанки, развивайки талантите им да създават мост между Изтока и Запада с красиви ръчно изработени дрехи и бижута.

Преди 3 години получава постоянен статут на бежанец и документи. Но трябва да минат още 2 или общо 5 от взимането на статут, за да добие българско гражданство. И съответно да може да гласува, да учи свободно, да бъде пълноценна българка.

При Мехран ситуацията не е по-розова. Роден и израснал в Иран. Избягал от ареста в Техеран, той пристига в България след участие в протести срещу президентския избор на Махмуд Ахмадинеджад в размирната столица. 10 години живот у нас, през които сменя леглото в лагера за чужденци в Бусманци с пейката в парка, работата в автомивка и дюнерджийница до създаването на филми за хора с неговата орисия. Това е Мехран от Техеран, който празнува на Стефановден. Защото българското му име е Стефан.

"Получавам няколко отказа за постоянен статут на бежанец, не знам защо. 25 години живях в кошмар в Иран. Мисля, че сме жертви заради такива бежанци, които стоят по градинките по цял ден, пушат марихуана, не искат да работят и да учат български. Тях наричам паразити. Заради такива много други не успяват да вземат статут по 12-13 години. Заради тях страдаме ние", споделя пред вестника Стефан. Той е категоричен, че преди всичко хората трябва да променят себе си, за да може да се промени и системата, и животът ни.

"Очаквам подобряване на живота в България, която обичам. Да поевтинеят цените, а политиците да са разумни и добри към хората. Нито пари, нито храна съм взел през тези години от България. Затова всеки трябва да помисли и да промени първо себе си", споделя иранецът, който след смяна на няколко работни места остава най-дълго в склад на известен хипермаркет.