Раковски дарява синия на даскала си

Учителят на революционерите

Райно Попович е учителят на някои от най-видните ни възрожденци

Наш пратеник в Карлово

Синия като знак на почит подарява идеологът на националноосвободителното ни движение Георги Раковски на учителя си Райно Попович от Карлово. Отделно в местния музей пазят и два писма от кореспонденцията между двамата.

Първото нещо, което посетителят вижда на сградата на някогашното мъжко училище, е статуя, пантеон на великите карловци, изработена от скулптора Людмил Бонев. На нея е най-добрият портрет на Васил Левски в скулптурата.

Райно Събев Стоянов, както е рожденото име на Попович, е от Жеравна и се превръща в един от реформаторите на образованието в България. През 1819 г. с материалната помощ на Стефан Богориди открива в Котел елино-българско училище. В 1828 г. основава също елино-българско училище и в Карлово. По онова време Попович се е гърчеел, тоест смятал, че образованието трябва да е основно на гръцки език, който е бил и църковният. Но именно в Карлово осъзнава, че началното и основното образование трябва да е български, и започва да преподава именно на родна реч. Освен в Котел и Карлово е учителствал в Жеравна и Пловдив. Ученици на Попович са Васил Левски, Георги Сава Раковски, Петър Берон, Гаврил Кръстевич, братята Евлоги Георгиев и Христо Георгиев, Ботьо Петков, бащата Христо Ботев, Брайко Хаджигенов, който по-късно създава първата библиотека в града, д-р Иван Богоров, създателят на първия български вестник, излизащ в Лайпциг.

Попович е елинист и превежда от гръцки на български няколко книги, сред които басните на Езоп и нравоучителния сборник "Христоития или благонравие", която наред с напътствия за поведението в обществото и семейството, за отношенията между хората, дава съвети и по въпросите за облеклото, за походката, начина на говорене, както и включва сентенции от античната култура и жизнеописания на известни гръцки мислители като Аристотел, Платон, Омир, Питагор. Негов е и първият български превод на Бенджамин Франклин.

Уважението си към учителя през целия си живот запазва и показва Георги Раковски, а като израз на добрите си чувства му подарява синия и двамата си разменят писма. Изследвайки писмата на Раковски не само до даскал Райно Попович, историците в Карлово дори и не обръщат внимание на популярната теория, че Раковски е бил масон. В нито едно от тях дори и намек за някакви тайни общества, твърдят те.

Дървено супло за реактивен двигател

Заради популярността на сериите за самолетните катастрофи вече всички знаят как изглежда суплото на реактивния двигател, а в РИМ – Карлово, в един ъгъл кротко си стои едно такова, със специфичните лопатки, но дървено.

Уредниците в музея с усмивка обясняват, че всъщност това е колелото, което през Възраждането е задвижвало чрез водната сила тъкачните станове.

По онова време в революционния град са били развити над 30 вида занаяти, за повечето от които се използва силата на водата. Местните са били изкусни майстори в изработката на метали - желязо, мед, злато. Табашкият занаят (обработка на кожи) е бил особено важен, но и практикуван не само турци.

Друга гордост са казаните за розова вода и розово масло. Според някои карловци са първите, които го произвеждат в медни казани, научил ги е арабски пътешественик. В Карлово започват сами да си произвеждат казаните, което дава сериозен тласък за възхода на града. От Освобождението до Балканските войни именно Карлово е лидер в розопроизводството у нас.

Тамошни бакърджии правят дори покрива на Рилския манастир след пожара от 1833 г., работят и в Букурещ по обществени сгради.