Режисьорът Николай Георгиев: Върнах ордена си в протест на смешната субсидия за култура

Публикувана: 05.08.2023, 09:00 6732 Автор: Николай ДИНОВСКИ

Ние носим най-големите награди от международни фестивали за театър

Кой е той?

Николай Георгиев е режисьор и директор на Студентски театър "Алма Алтер". Роден е през 1940 г. в село Кулата, Петричко. Завършва режисура във Варшавската театрална академия. Носител е на орден "Св. св. Кирил и Методий" за цялостно творчество, който той върна наскоро в знак на протест към оскърбителното отношение към българската култура. Носител е и на орден за разпространяване на полската култура по света.

През 1968 г. основава театър "Алма Алтер", който по идеологически съображения е закрит. След близо 30-годишно прекъсване, по инициатива на проф. Боян Биолчев, театърът е възстановен.

Политиката ни е чалга
Показваме алтернативна игра

- Господин Георгиев, защо върнахте ордена си "Св. св. Кирил и Методий" на президента?

- Върнах ордена на президента, защото смятам, че бюджетът за култура за тази година е повече от смешен. За статуса на една държава може да се съди по културата и образоваността на нейните поданици.

- Кои известни български личности са от вашия театър?

- Професор Боян Биолчев, певицата на всички времена Камелия Тодорова, Георги Тошев, много други. Има и много не толкова известни, но талантливи актьори в театъра. Ние непрекъснато се развиваме и актьорите непрекъснато надграждат над себе си.

- Какво означава името Алма Алтер. Това заигравка с понятието Алма Матер ли е?

- Ние сме университетски театър на Софийския университет. Да, на университета му казват Алма Матер, което означава Майка хранителница. Ние сме алтернатива с нашия театър. Оттам идва и понятието Алтер. Алтернатива. Моите колеги казваха, че ние обединяваме човешкото познание и театъра. В този смисъл решихме, че Алма Алтер е нещо като коректив и алтернатива на Алма Матер.

- Вашите актьори правят и доста алтернативни форми на театъра по улиците, доколкото знаем?

- Така е. Разбира се, нашите актьори владеят всички възможни художествени средства, които са достъпни за един артист. Те не са само говорещи актьори, както по обикновените театри, а много повече. Главното достойнство на нашите актьори е езикът на тялото им, не толкова на говоримата реч. Това все повече навлиза в театралното изкуство напоследък.

- Какво се изисква от един кандидат, когато се яви на изпит при вас?

- Не приемаме хора, които са се подготвили със стихотворение, сценка, разказ или друга форма на комуникация. Избираме такива, които не носят със себе си нищо и не са приготвили нищо. Просто единственото условие е да са непринудени и истински. Това е най-важното, всъщност. Аз самият на всеки изпит водя един много дълъг и интимен разговор с тях и имам своите методи, чрез които да разбера това кой седи срещу мен, къде са тези момичета или момчета в живота.

- Участвате на много международни фестивали, въпреки че сте "алтер" театър.

- Всъщност ние носим най-големите награди от международни фестивали за театър. Журитата са единодушни, че правим съвременна класика.

- Вие сте единственият театър, който поставя най-много Шекспирови пиеси. Така ли е?

- Да. Ние сме единственият театър в света, който има осем Шекспирови постановки. Просто така се случи. Такова нещо не съществува дори и в Глоуб тиътър в Лондон. С това още веднъж изненадваме международното поле на критици, че така добре тренирана и образована трупа като нашата няма по света.

- През март тази година организирахте 24-часов маратон. Какво представляваше той?

- През тази година пребивавахме един месец в град Трън, което изключително много спомогна да се сработи трупата ни. Оказа се, че гостуването ни в Трън бе причина за едно изключително силно посещение на спектаклите ни. Бих искал да кажа, че нашите спектакли не са истинска илюстрация на реалността. Те са алегория към това, което сме. Родени са от нашите вътрешни пориви към живота и към изкуството.

- Кой беше последният ви спектакъл?

- Последното нещо, което поставихме, бе "Пеперудите". Там една от нашите актриси ни научи как да станем пеперуда, защото пеперудата е съвършенството на човешкото его.

- Това има ли нещо общо с трансформацията между гъсеница и пеперуда?

- Разбира се. Всички ние се трансформираме по пътя на живота. Пеперудата, която някога е била гъсеница, днес е едно от най-красивите създания на планетата. Как става това?

- В нощта на "Оскарите" вашият театър също раздава награди. За какво са те?

- Ние раздаваме "Алтери". Това са наградите за алтернативна художествена дейност. Нашите актьори са алтернативни, може и да не се харесат на всеки, но те са част от голямото изкуство.

- Преди две години писахте на Слави Трифонов писмо, в което обяснявахте кога една тълпа става народ и кога един народ става тълпа.

- Имам една пиеса за Стефан Стамболов, която се нарича "Часът на моето убийство", която е едно изключително проникване в народностното, личното, интимното пространство към отделния човек. Тогава помолих Слави да разграничи тълпата от народа, което той не направи, разбира се. Единият от актьорите, които играха Стамболов, бе незрящ. Като цяло ние специализираме обучение на колеги, които са в неравностойно положение. Непрекъснато имаме най-различни проекти за такива хора. Доколкото ми е известно, ние единствени в света правим това. Да приобщаваме актьори в неравностойно положение.

- Казвате, че Алма Алтер е основният начин на изразяване на човека в днешния ден. Какво означава това?

- Днешният ден е много важен. Днес подадох своето писмо и заявление към президента на България, с което му връщам ордена "Св. св. Кирил и Методий", с който бях награден през 2019 г. Не мога да живея с мисълта, че това правителство е дало за културата 0,4 процента за тази година. Не мога да мълча и да се правя, че нищо не е станало. Не мога да се кипря с отличия и ордени, искам да работя. Този народ има нужда от култура. Тези пари, които се отделят за култура, не са дори смешни. Те са мръсни. България в момента не знае къде е. То кога ли е знаела? Едно момче нарязва любимата си с ножче. Къде е културата в това общество? Да се подготвим по различен начин за културата, ама нея я няма. Културата днес е в чалгата, политиката също е в чалгата.

- Какво ви вдъхнови да създадете такъв алтернативен театър, и то още през 1968 година? Това е било доста смело.

- Така е. Вдъхнови ме моето полско възпитание, великият полски театър. Вдъхнови ме полската театрална школа, Европа. Усетих, че трябва да започна в тази посока и в България. Награден съм от полския президент с най-високия им орден - "Златен кръст". Къде сме ние днес като култура?

- Културата в България изкарва около 5% от БВП, а й дават 0,4 %. Какво мислите за това?

- Лъжат, лъжат, лъжат просто. Това е срамно. Аз не знам как да общувам с колежки и колеги от други държави, с които поддържам кореспонденция. Имам колеги и ученици по целия свят. Всички те са от големите столици на Европа. Как да се явя сега при тях и да си говорим за изкуство? Като някой просяк ли? Аз не съм просяк.

- Коя е най-любимата ви пиеса, която сте поставяли? "Сирано"?

- "Сирано" беше много добра пиеса, но по-любима ми е една полска пиеса, която се казва "Апетит за череши". Тя върви в театър "София" вече цели 30 години и се радва на голям успех.

- През 1968 година създавате "Алма Алтер", но след това той е бил закрит. Как успяхте отново да го съживите?

- Това стана благодарение на моя приятел и колега, който бе ректор на Софийския университет, проф. Боян Биолчев. С него и двамата сме полски възпитаници и си казахме: "Дай сега да покажем на всички социалисти и комунисти, които разбиха културата, какво всъщност сме загубили. Да покажем новото лице на България и на човечеството".