ПРЕЦАКАХА Георги Господинов за Нобелова награда за литература

• След спечеления "Букър" няма да може да се бори за най-голямата награда
• Не сме изпратили номинацията заради техническа неразбория в българския ПЕН клуб, казва проф. Амелия Личева

Георги Господинов няма да може да се бори за Нобелова награда за литература, след като от комитета не са изпратили запитвания за предложения за номинации от българска страна. Очакванията бяха, че след като Господинов спечели супер престижната английска награда "Букър", ще се бори и за Нобел. За жалост, това няма да стане.

Не е ясно защо от Швеция тази година не са ни изпратили покана за номинацията, но това със сигурност прецаква Господинов да се бори за най-значимото литературно отличие в най-силната си година.

"Още не сме получили отговор каква е съдбата на номинацията на Георги Господинов за Нобелова награда за литература, която направихме миналата година. За тази година не знам какво е положението." Това каза за "България днес" известната писателка Здравка Евтимова. Тя уточни, че от няколко месеца вече не шеф на българския ПЕН клуб, който миналата година издигна автора на "Времеубежище" за най-авторитетния приз в света във всички области на науката, културата и миротворчеството. Евтимова е сменена на поста от проф. Амелия Личева.

"Тази година не сме изпращали кандидатурата на Георги Господинов за Нобелова награда", коментира за изданието проф. Личева. - "Кандидатурата беше изпратена миналата година, а тази никой от Швеция не е искал да е потвърдим. Това може да се дължи на чисто технически проблеми заради смяната на ръководството на ПЕН клуба. Нищо чудно писмото да се е загубило някъде в документацията", допуска новата шефка на българската организация.

Проф. Личева отговори отрицателно на въпроса дали родният ПЕН клуб междувременно е решил да издигне друга кандидатура.

"Много е късно. Закъснели сме с половин година", уточни професорката в Софийския университет. Тя обаче за първи път осветли кои други научни и културни институции имат право да издигат свои кандидатури за най-престижната световна премия.

"Освен ПЕН клуба това са Софийският университет, Съюзът на българските писатели и Националната библиотека "Свети свети Кирил и Методий", каза за "България Днес" проф. Личева.

Тя не изключва възможността Георги Господинов да бъде номиниран отново следващата година. Засега в ръководството на нашенския ПЕН клуб не били обсъждани други кандидати, допълни проф. Личева.

Нейната предшественичка Здравка Евтимова сподели подробности от номинацията на автора на "Естествен роман" миналата година. От тях става ясно, че тогавашното ръководство на ПЕН клуба е било съветвано от "екипа на Господинов", но кои са специалистите в него, остава загадка за широката публика.

"Миналата година номинацията бе направена още през януари и е одобрена от всички 51 членове на българския клон на международната организация", каза предишната председателка на ПЕН клуба.

Една от най-награждаваните БГ белетристки заяви още, че "единодушно номинирахме Георги Господинов за Нобеловата награда".

"Негов екип ни помогна да не допуснем фактологически грешки, да посочим точно кои награди е спечелил, за кои е номиниран, за неговите изяви в света и България - така че разполагахме с пълна и точна информация за постиженията на Георги Господинов, който е член на ПЕН клуба, с което много се гордеем. В рамките на два дни придвижихме неговите документи и ги изпратихме на адреса на Нобеловия комитет", описа в детайли процедурата Евтимова.

Най-любопитното е, че от Националната библиотека "Свети свети Кирил и Методий" за първи път чуваха, че имат право да издигат свои кандидати за Нобелови лауреати.

Един от най-осведомените по темата у нас безспорно е проф. Михаил Неделчев, бивш шеф на парламентарната Комисия по култура и медии и експредседател на Сдружението на българските писатели.

Още през 2014 г. в интервю той пророкува, че е напълно реалистично Георги Господинов да стане след 10 години първият български писател нобелист. В същото интервю известният литературовед посочва, че другият достоен според него кандидат за същия приз е пловдивският писател Милен Русков, автор на романа "Възвишение", по който е сниман едноименният филм.

"Много малко са българските писатели, които са номинирани. Поначало тази работа с номинирането е малко деликатна, защото не е много ясно как точно става. Правени са опити за държавно номиниране, което се оказва несполучливо. Причините за получаването на тази награда често са политически и геополитически", смята проф. Неделчев.

Славейков и Вазов сред кандидатите

Пенчо Славейков е предложен на 30 януари 1911 г. от шведския учен, поет и преводач акад. Алфред Йенсен.

Поетът обаче издъхва в Лаго ди Комо, без да дочака номинациите. Класикът Иван Вазов също е бил предлаган за престижната награда от проф. Иван Шишманов през 1916 г. Застъпник за Вазов е отново шведът д-р Йенсен. Иван Грозев (1872-1957) е поет, драматург, литературен критик, учител по литература и автор на книги с религиозен характер.

Едно име, което нищо не говори на днешните читатели, един от многото забравени днес поети е бил предложен за Нобел от проф. Михаил Арнаудов през 1928 и 1929 г. Йордан Йовков е номиниран не от българската страна, а с признанието на турския професор по литература Сабри Смявушгил, който го нарежда между най-добрите майстори на разказа в световната литература. Елисавета Багряна също е сред номинираните. Голямата българска поетеса е предложена през 1943-та, 1944-та и 1945-а от проф. Стефан Младенов (Софийски университет). Тя е сред номинираните и през 70-те години на XX век. Кандидатурата на Емилиян Станев също не успява по неизвестни причини. Една от най-големите надежди на България бе кандидатурата на Йордан Радичков. Той е бил номиниран два пъти - първия път през 80-те години на миналия век. За втори път е номиниран за 2001 г. от ректора на Софийския университет проф. Боян Биолчев. За кандидат за Нобеловата награда е спряган и поетът Любомир Левчев, но и тази кандидатура се проваля. Блага Димитрова е една от най-надеждните кандидатури. Въпреки всичко и тя е недооценена като много творци от някогашния социалистически лагер, от които до 1989-а са наградени само четирима писатели. Един от последните номинирани БГ автори е Антон Дончев. Предлаган е цели три пъти. И авторът на знаменития роман "Време разделно" обаче не получава наградата, защото книгите му се възприемат като "тяснонационални". През 2021 г. е издигната кандидатурата на романиста Владимир Зарев.