Сатирикът Михаил Вешим: На всички избори настъпваме една и съща мотика

Българските политици имат чувство за хумор, но не и за самоирония

Кой е той

Михаил Мишев с артистичен псевдоним Вешим е роден през 1960 г. в София в семейството на именития писател и сценарист Георги Мишев. През 1982 г. завършва Софийския университет, специалност журналистика. От същата година работи във в. "Стършел", а от 2003 г. е негов главен редактор.

През 2008 г. Михаил Вешим заедно със сатирика Васил Сотиров получават Националната награда за цялостно творчество в областта на хумора и сатирата "Райко Алексиев".

Романът му "Английският съсед" е една от двете български книги (заедно с "Арката" на Здравка Евтимова), номинирани за литературната награда на Европейския парламент. По творбата е направен сценарият на едноименния тв сериал с режисьор Дочо Боджаков.

- Г-н Вешим, у нас 1 април, който беше ден за размисъл преди поредните избори, се чества като Ден на лъжата или на смеха, докато в други страни е наречен Ден на глупака. Кое название ви допада повече?

- От Шотландия е тръгнал този Ден на глупака, ако не се лъжа. Не съм проверявал точно откъде в историята тръгва този празник, но ние, българите, не обичаме да ни правят на глупаци. И затова не можем да имаме такъв ден в календара. Ние не си признаваме, че сме глупави. Напротив, ние се гордеем, наш национален герой е Хитър Петър. Ние сме все някакви хитреци, все надхитряме някого... Глупакът в народното творчество е Настрадин Ходжа, тогава в ролята на поробител. Докато за турците Настрадин Ходжа си е един мъдрец. Хитър Петър винаги излъгва нещо, изхитря Настрадин Ходжа и затгова ние, българите, без да обобщавам, защото има различни българи, но най-общо казано, не обичаме да ни смятат за глупаци.

А всъщност постъпваме точно така. Но никога не си го признаваме. Всъщност колко хубаво и колко мъдро би било, ако един народ каже: "Абе, нека и ние да имаме Ден на глупака, защото не сме най-умните на света!". И ако си го признаем, само тогава имаме шанс да поумнеем.

- Споделяте ли казаното от Оскар Уайлд, че "опитът увеличава нашата мъдрост, но не намалява нашата глупост"?

- Много елегантно звучи! Отнесено към изборите, мога да използвам клишето, че "все настъпваме една и съща мотика", особено по отношение на изборните резултати. Което означава, че няма развитие, няма надграждане, както му викат. Сега се надяваме на изкуствения интелект. Лошото е, че този изкуствен интелект роди и изкуствени интелектуалци. Съответно - и изкуствена интелектуална мисъл.

- Да разбираме ли, че всичко това все пак не ви отказва да упражнявате правото си на глас?

- Бях решил да гласувам и го направих. Не ме питайте за кого, но ще ви кажа с какво - с машината. Като дадохме толкова пари за машините, поне да ги използваме! Човек, като си купи кола, не я държи отпред пред къщи или в гаража, а гледа все пак да я кара. Нека дадем на тези машини поне малко от малко да вършат работа.

- Времето по света и у нас не е особено подходящо за хумор. Сигурно на хумористите, на сатириците също не им е до смях?

- Не е и това се дължи до голяма степен и на войната в Украйна, на която за съжаление не й се вижда краят. Тревожно е времето. От време на време и аз самият позагубвам желание за шеги и закачки, но от друга страна, си казвам, че животът трябва да продължи, че не може да го гледаме само откъм мрачната му част. Прогонвам мрачните мисли, гледам да общувам повече с хора с чувство за хумор... И най-вече - с хумористични писатели. Препрочитам и класиците. В тяхната компания понякога се чувствам най-добре.

- Наскоро в интернет бе публикувана историята на американец, който през 60-те години на миналия век се спасява от неизлечимо според лекарите автоимунно заболяване чрез смях. Вярвате ли в смехотерапията?

- Вярвам, че този човек е оздравял!

Вярвам в силата на смехотерапията

Вярвам в силата на хумора. И ще ви кажа нещо интересно. Когато Чудомир влиза в Правителствена болница, след като лекарите установяват, че е болен от рак, за да се разсее от мрачните мисли, той отива в библиотеката и казва на библиотекарката: "Дайте ми нещо смешно, да се разведря..." И тя му казала: "Ето, тук има едни много смешни разкази", и му дала негова книга. А Чудомир отговорил: "А-а-а, този автор не може да ме разсмее!".

- Нямате ли чувството, че напоследък голяма част от българските политици са загубили чувството си за хумор, докато през годините на прехода запомнихме някои от тях с остроумните им реплики?

- Хуморът е проява на естествен интелект! Изкуственият не може да се смее. Няма такава програма, която да ти напише смешка. Все повече случайни хора са в политиката. Няма полет на мисълта, няма идея за това какво ще става.

Няма ни визия, ни евровизия

Въпрос на интелектуална мощ и немощ. Просто такава поредица от избори ми се струва, че накара по-умните хора да се оттеглят и да оставят на по-упоритите, които не се отказват, Битката за властта. Където имаше по-свестни и умни хора, те си казаха: "Абе, тази работа не е за нас!", и се оттеглиха.

Спомням си обаче, че Желю Желев следеше "Стършел" и когато видеше своя карикатура, се обаждаше в редакцията и казваше, че иска да си я купи. Ние му ги подарявахме, но на една карикатура на Христо Комарницки, тя излезе в "Стършел", когато свърши мандатът на Желев, той казва на Петър Стоянов: "Връщам ти Боянските ливади в реални граници". И Желев, въпреки че тази карикатура не беше особено в негова полза, пак поиска да си я купи.

Докато сега се появиха хора, които имат чувство за хумор, но нямат за самоирония. Не могат да се погледнат отстрани. Затова се ядосват на карикатуристите. "Те ме рисуват дебел", сърди се един известен политик. Ама той не е слаб! И карикатуристите, а те са особени животни, надушват безпогрешно слабите места, веднага засилват неговата пълнота в случая, точно там нанасят удара. Дори започнаха още повече да засилват тази черта и да го правят още по-дебел. Този политик има чувство за хумор. Има остър език и по някой път поставя политическите си противници много на мястото им с някаква язвителна шега. Но самия себе си не може да погледне отстрани, липсва му самоиронията. Защото иначе как ще каже, че е най-добре подготвеният политик в България? Ако някой политик във Франция например каже това за себе си, нали никой няма да гласува за него! Нека друг да го каже, тогава ще му повярват. Това е малко като байганьовското "булгар, булгар". В нормалните страни преди избори винаги има дебат между политическите лидери. Там чувството за хумор проличава и носи доста точки на този, който го прояви навреме.