Кой е властвал в Русокастро

Барс предизвиква въпроса

Животното е било култово във Волжка България, за татари и кръстоносци

Кой е управлявал през Средновековието крепостта Русокастро край Бургас е една от загадките, по които работят учени от местния исторически музей. А енигмата идва от находка, разкрита през миналата година. Става въпрос за глинен съд с изобразен на него изключително детайлно барс, известен още и като снежен леопард.

Барсът е представен в нападателна поза в ход надясно, с полуотворена паст, с извадени нокти, замахващ заплашително напред с лявата си лапа. Съдът е датиран от средата на XIV век, а при последните разкопки са открити и много монети.

Проблемът е, че това животно е символ на Волжка България, а след завладяването й от татарите през 1240 г. се пренася и у тях. По онова време това животно е свещено и за рицарите от кръстоносните походи, обяснява д-р Милен Николов от РИМ Бургас. Съдът е открит на дъното на кладенец, където е паднал от втория етаж на крепостта. А там са били помещенията на управителя. Известно е, че Русокастро е бил и царска резиденция на средновековна България, както и на самия цар Иван Александър.

Изящното блюдо е изработено в техника "сграфито". Животното е легендарно – то е било символ на мощта, силата и благополучието, особено тачено във Волжка България. Находката е световен уникат, и носи характеристики на произведенията от ателиетата на средновековната столица на България – царският град Търново. Оригиналният предмет е част от изложбата "Сграфито керамика от Българското Черноморие". През 2022 г. Иван Арабаджиев – художникът на Бургаския музей, изготви сувенири – творчески реплики, на тази безценна находка. Те вече могат да се намерят на щандовете на Археологическия музей в град Бургас. Сувенирите са изработени в чест на 690 г. от битката при Русокастро. На 18 юли 1332 г. при Русокастро армията на цар Иван Александър побеждава византийската войска, предвождана от император Андроник III Палеолог. Остатъците от византийските отряди са обсадени в Русокастро и поставен на колене, Андроник се предава лично на българския цар. В резултат от битката цялото Южно Черноморие остава в български ръце до 1366 г.

Змеят и мома Руса

Русокастренската крепост е издигната преди 1500 години на стратегическа височина – природен феномен, която контролирала най-важните пътища в Североизточна Тракия - между севера и юга, от всички източни проходи на Стара планина и Северното Черноморие към Босфора и Константинопол.

Най-ранните писмени данни за съществуване на селище тук идват от един епиграфски паметник от VІ в. с посветителен надпис за византийския пълководец Юстин. Според българския историк проф. Бешевлиев вероятно той е правнук на византийския император Юстин І (518-527 г.), водил най- тежките войни с аварите.

При археологическите проучвания през 2006 г. бяха разкрити четири полукръгли ниши, оформени като олтари за извършване на дароприношения. Два жертвени камъка с изсечени кръгли вани бележат пътя към пещерата, известна днес като "Русината дупка". В дъното й малко "аязмо" събира стичащата се по стената вода. Преданията разказват за нейната лековита сила и магическа сила против уроки. Благодарение на тях и днес се съхранява информацията за тракийското светилище и ритуали, които са се вписали в по-късните християнски символи.

Легендата за произхода на наименованието Русокастро е записана през 50-те години от Никола Проданов, местен краевед, от устата на 86-годишния дядо Марко на самия връх "Русин камък". В нея се разказва как змей се влюбил в мома Руса. Рано сутрин, когато Руса ходела за вода на кладенеца, той се превръщал в млад мъж и я причаквал там. Напивал менците й я придумвал да се ожени за него. Но тя имала друго либе и все отказвала. На Гергьовден горе на манастира в старата крепост се виело голямо хоро. В общата веселба и мома Руса играела до своя любим и изведнъж притъмняло, загърмяло. От върха на Големия камък се спуснал змеят, грабнал Руса и я отнесъл в пещерата. Дълго обикаляли нейните близки и се молили на змея да я пусне, а риданията на Руса се чували вечер, когато закъснели пътници минавали по път чак до реката. Тогава бащата на Руса се обърнал за помощ към Свети Георги, който в страшна битка пробол змея и спасил момата.

Случилото се с мома Руса хората обвързват и с изграждането на църквата, наречена от благодарност на светеца. Той се приемал от местните хора като защитник от змея, пробол горянина и освободил не само Руса, но и селата наоколо от честите опустошения, суши и пожари. Затова всяка година на Гергьовден на Русиния камък се събирали хората от всички околни села и това бил най- големият и почитан събор до 50-те години на ХХ в. в Бургаската околност. Хората пренощували на поляните край силни огньове срещу празника, а на другия ден се пречиствали с водата от аязмото в Русината дупка, която смятали за лековита, защото според поверието то се пълнело от сълзите в очите на Руса (две кръгли кухини в дъното на пещерата).