Кулинарната изобретателка Диана Георгиева: Правя сладоледена мелба от таратор

Италианската кухня е по-добра от френската 

КОЯ Е ТЯ

Диана Георгиева е на 24 години и е от Смолян. Детството си прекарва в любимото си село Стойките, където живее и до днес. Две години учи фотография и френски в колеж в Англия, след което продължава с филмово изкуство. Преди месец тя завоюва среброто в "Най-добър готвач на България 2022".

- Диана, на такава крехка възраст завоювахте среброто в националното състезание "Готвач на България". Как решихте да се впуснете в това предизвикателство?

- Обожавам да готвя и да създавам нови рецепти по мой вкус. Не съм завършвала професионално училище за кулинария или гастрономия, всичко идва от моето хоби. Преди няколко години се явих за пръв път на състезанието, но в категория "Паста". Много ми хареса и си казах, че ще се явявам всяка година. За съжаление после заминах да работя в София и нямах възможността да се подготвя. Така няколко години по-късно се явих и постигнах успех, за който дори не предполагах.

- С какво впечатлихте журито?

- Трябваше да приготвим 3-степенно меню. За предястието се вдъхнових от едно стандартно родопско ястие, което се казва родопски клин. За него се точат кори и между тях се слага ориз, който е варен в мляко, с много масло и сирене. Аз взех само корите, които точих там на място, тъй като стават много хрупкави и приятни. Направих пурички от тях и едната коричка напълних с катък с манатарки и подправки, а другата - с маслени яйца с млечен пушек и гъби. Сосът също беше от гъби, но запържени и редуцирани с вино, подплатени с масло и розмарин. И двете пурички имаха глазура отгоре - за катъка беше спанак с билки и мащерка, а другата имаше глазура, подобна на сос холандез. Получи се много приятно и най-вече вкусно.

- Как се запалихте по кулинарията?

- Жената на моя прапрапрадядо баба Стана е била много добра кулинарка и е готвила постоянно, а той е бил адски критичен. Мисля, че аз съм комбинация от тях двамата. Уменията за готвене на баба Станка и себекритичността ми от дядо правят това, което съм аз. Отделно, когато бях първи клас, родителите ми ме бяха оставили сама вкъщи за кратко. Бях много гладна и за съжаление нямаше нищо за хапване. Трябваше да изчакам баба и дядо да се приберат от полето, за да сготвят. Затова просто реших сама да си приготвя супа. Правех това, което бях видяла от майка си - нарязах моркови и картофи, изкарах фидето и бульона. Така се качих на един стол и си сготвих на стария газов котлон. Помня, че подушвах всяка една подправка, преди да я сложа, за да преценя дали си отива. Накрая я застроих с яйце и кисело мляко и направих запръжка с масло и червен пипер. Това беше първото ястие, което сготвих. Когато родителите ми разбраха буквално щяха да ме убият, защото се притесниха много.

- Какви качества трябва да притежава един готвач?

- Според мен обонянието е много важно, когато един човек готви. Не толкова какви техники се използват - това го умеят най-професионалните готвачи, тъй като те знаят много молекулярни техники за създаване на перлички или пяна. Но за един любител аз смятам, че усетът за готвене е най-важен. Освен това един готвач трябва много да експериментира. Естествено, има основи, които всеки трябва да научи преди това.

- Кои са любимите ви подправки?

- Пресните. Няма нищо по-хубаво от това всички етерични масла да са запазени вътре, а и ароматите са много по-силни, отколкото на сухите подправки. Аз предпочитам тези, които намирам в градината ми на село. Те са ми любими.

- Коя е вашата любима кухня?

- Определено италианската. Но не заради пастата, а просто защото италианците умеят да създават от не толкова сложно компонентни неща много вкусни ястия. Те залагат много повече на качеството на продуктите. Например една от най-прочутите им пасти е просто с чесън, чили и зехтин. Продуктите трябва да са много добри, за да се получи този уникален вкус с толкова прости съставки. Те не залагат на ястия с много сложни сосове, както французите. Италианците по-скоро демонстрират произхода на продуктите чрез своето готвене и това ги прави номер едно за мен. Когато бях в Сицилия, седнахме на едно заведение и си поръчах обикновени брускети, които бяха просто чабата с вкусен домат, малко моцарела, малко босилек и зехтин. По-вкусни брускети от тези никога не бях опитвала. Тогава се вдъхнових на ползвам правилните продукти, което за мен е изключително важно.

- Бихте ли се записали за участие в риалити формат, като "Мастършеф" или "Хелс китчън"?

- Голяма част от моите приятели непрекъснато ми задават този въпрос и ме мотивират да се запиша за участие. Но аз не съм човек, който иска цяла България да го познава по лице и да парадирам с това, което знам и мога. Мисля, че предаванията по телевизията са по-скоро шоу по сценарий, а не нещо истинско. За мен е важно, че има хора, които ме знаят, знаят, че имам ресторант и че готвя вкусно. Готвя с цялата си любов за тях. Не е нужно да ставам публична личност.

- Казахте, че обичате да импровизирате, когато готвите. Бихте ли ни споделили любимите си рецепти?

- Сега работя по две нови рецепти, като една от тях е сладоледена мелба от таратор. Представете си сладоледени млечни топчета, които са глазирани с фреш от краставица и копър. Друга моя любима и семпла рецепта е сладко от чесън. То се намазва върху препечени филийки и се поднася с много маслено натрошено сирене.

Сладко от чесън

Чесънът се накълцва на малки кубчета. Трябва да кипне в захарен сироп. След това се слага малко лимонов сок, малко лимонова кора, няколко семена от кориандър и накрая, когато се сгъсти и се получи карамелен цвят, се подправя с малко сол, за да има баланс. По желание може да се сложи и малко прясно индрише.