112 години от победата при Люлебургас и Бунархисар

На 20 октомври 1912 година приключва едно от най-големите и решителни сражения в хода на Балканската война - Люлебургаско-Бунархисарската операция. В продължение на шест дни, от 14 до 20 октомври, българската армия води ожесточени боеве срещу основните сили на Османската империя в Източна Тракия.

Под командването на генералите Радко Димитриев и Васил Кутинчев, Първа и Трета българска армия нанасят тежко поражение на противника. Победата при Люлебургас и Бунархисар се смята за най-голямото сражение на Балканската война, в което участват над 230 000 войници. Османската армия е принудена да отстъпи към Чаталджа - последната отбранителна линия пред Цариград.

Макар цената да е висока - хиляди убити и ранени – успехът затвърждава славата на българската армия като най-силната на Балканите. Победата в Източна Тракия отваря пътя към османската столица и поставя България в центъра на вниманието на Европа.

Днес, 112 години по-късно, Люлебургаско-Бунархисарската победа остава символ на воинска доблест, саможертва и стремеж към национално обединение.