Във "Вила Швейцария" лекуват и обгрижват възрастните като у дома

Дементни завързват приятелства в един от най-добрите пансиони у нас

Болни пенсионери се възстановяват и се прибират у дома след престой в дома за стари хора "Вила Швейцария". Пансионът се намира в близкото до София градче Момин проход и е един от най-добрите по обслужване у нас.

"Имали сме хора, които идват, седят определено време, оправят се и си тръгват. Имах един много готин дядо, който беше на рехабилитация няколко месеца. Вдигнахме го, но той пожела да продължи рехабилитацията под формата на масажи. Изкара около две години при нас и миналата година си тръгна. Идва да ни вижда, черпи персонала и се хвали, че всяка седмица ходи на плуване", споделя пред "България Днес" собственикът на дома Мишел Хатиб.

В частния старчески дом се грижат за хора с различни заболявания. Някой са в инвалидни колички, други с деменция, трети просто нямат близки, които да полагат нужните грижи за тях.

За доброто здраве на домуващите отговарят около 20 души, сред които лекари, рехабилитатори, кинезитерапевти и болногледачи.

Използват се най-добрите съвременни подходи за лечение, благодарение на които се постига максимално добро качество на живот за възрастните. Специалистите следят всекидневно за ефекта от лечението и при необходимост го коригират, за да постигнат още по-добър резултат. При постъпване на нов човек му се снема цялата анамнеза, попълва се подробен въпросник за предпочитанията и навиците на новодошлия и се изготвя индивидуална програма.

"Имаме здрави хора, но имаме и такива с възрастова деменция, с инсулти, инфаркти, със счупени тазобедрени стави, на инвалидни колички. Опитваме се да им научим навиците и им правим програма. Някой имат нужда от рехабилитация, други от по-специални грижи. Успяваме да се нагласим според очакванията на дадения човек, но разбира се, не може да изпълним всичко", допълва Мишел Хатиб.

Във "Вила Швейцария" гостите се превръщат в семейство. Собственикът много внимателно подбира персонала и обгражда живущите в дома само с доверени хора, като средата се доближава максимално до семейната. През годините дори се е зараждала любов между възрастните хора. Мишел още помни разговора на 94-годишния дядо Марин с една баба, която закачливо го попитала как е любовният живот. Признава, че въпреки преклонната си възраст пенсионерът бил изпънат, здрав и явно хващал окото на дамите. Не след дълго се видяло, че двамата се харесват и си били опора един на друг, но до сватба така и не стигат.

"Имал съм хора с деменция, които са като скачени съдове. Не помнят преди 5 минути какво са казали, но помнят, че са приятели", разказва Хатиб, който постоянно е сред домуващите и преживява историите им.

Безспорно емблема на вилата е баба Пепа. Пенсионерката е най-дългогодишната обитателка на дома за стари хора. Месецът е април, а годината 2014 г., когато Мишел случайно попада на предаването на Милен Цветков, където се излъчва репортаж за възрастната жена.

"Обитаваше общински апартамент в столичния квартал "Дружба". Бяха й взели всичко, нямаше какво да яде, пенсията й беше запорирана. Положението беше много зле. Обадих се и я взех при мен. Раздвижихме я и жената стана, сега вече е на количка, защото е към 80-годишна. Много готина баба. Петрана Ламбова! Понякога ме ядосва, но още е при мен", споделя собственикът на дома, който е поел издръжката й.

И баба Пепа, и другите домуващи се радват на внушителна сграда, построена през 1933 г. от швейцарски архитект.

"Правена е за български посланик. Сградата е страхотна. По-късно е станала санаториум. Правени са операции, идвали са хора от цял сват. Дори имам клиенти, които са оперирани в нашата вила, при доктора, който работеше при нас, но преди няколко години почина", разказва Хатиб.

Пететажната постройка побира единични, двойни и тройни стаи със собствен санитарен възел и телевизия в тях. Потребителите си имат хол, в който да се събират през студените месеци и уютна трапезария, където споделят храната, която се приготвя на място. Имотът разполага и с огромен двор с детски кът за гостите на домуващите и затворено барбекю с голяма плазма, където си правят лятно кино или си пускат футболни мачове, когато времето позволява.

Мишел Хатиб е на път да отвори втори дом за стари хора. Харесал е две места. Едното е до столицата, другото - в нея. Планира да е по-голям и да отговаря на всички стандарти, за да продължат обитателите му да се радват на живота качествено въпреки възрастта и заболяванията си.