Новата звезда в джудото Борис Георгиев: Удар в носа повлия на финала
Неволен удар в носа. Шурнала кръв. Промяна на възприятията.
Джудоката Борис Георгиев беше близо до тоталната сензация на турнира от ранг Гран слем в Ташкент (Узб). Битката за златото срещу друг българин, но състезаващ се за Белгия - Тома Никифоров, беше една от най-интересните в цялото състезание.
"Срещата започна добре за мен - разказа за читателите на "България Днес" 24-годишният сливналия след завръщането си в родината. - Тома получи наказание. След това последва удар в носа, който ми повлия. Изгубих фокуса върху срещата. Излизаш и влизаш, за да ти спрат кръвта. Даваш време на противника да почине и да се консултира с треньора. След сблъсъка Тома ми взе една оценка. Чакаше и контраатакува. После го свалих за задържане. Бях го хванал много здраво. Получи се и душене. Вероятно трябваше да наблегна на него. Тома ми призна след мача, че ако бях продължил, щеше или да се предаде, или да заспи. Хванах го плътно. Моментът беше тънък дали да започне отброяване за задържане. Ако реферът го беше дал, всичко щеше да протече много по-различно. След това носът отново прокървя. Наложи се още една интервенция от докторите. Получи се леко отпускане и Тома се възползва за втори път."
Сребърният медал изстреля Борис Георгиев до 47-ото място в олимпийската ранглиста. С финала талантът се нареди до вече утвърдените Ивайло Иванов (81 кг), Янислав Герчев (60 кг), Божидар Темелков (66 кг), Даниел Дичев (100 кг), Ивелина Илиева (57 кг), които водят люта битка за олимпийски квоти в японския спорт.
"Отзивите за моето представяне са много интересни. Пишат, че преди пет месеца не съм бил познат сред участниците в Световния джудо тур. Определят ме като голяма сензация, която дава заявка за бъдещето - разказва с гордост Борис Георгиев. - Не искам да изпадам в грандомански увлечения. Следвам плана стъпка по стъпка и каквото сабя покаже."
Националът записа четири победи в турнира. В неговата категория участваха 40 джудоки от цял свят.
"Доста време се готвих за състезанието. Бях натрупал рутина от предишни изяви. На европейското първенство завърших пети. Дадох добра заявка за силна година - добавя Борис Георгиев. - Направихме няколко лагера на Белмекен и в Турция. Узбекистан е далеч. Единственото ми притеснение беше как ще се приспособя към тяхното време, защото са няколко часа напред. За всеки спортист е преломен момент да си оправи режима на лягане и ставане, за да се чувства свеж и на 100% в деня на битките. Предния ден Ивайло Иванов записа няколко хубави победи. Те дадоха мотивация и тласък за по-добро представяне."
Още в първия мач Георгиев трябваше да прави обрат срещу поляка Качпер Журовски.
"Млад, силен и неудобен съперник. Поведе ме в резултата с оценка. Няколко атаки по-късно усетих негова слабост. Влязох и му направих ипон - сподели своя път към финала българинът. - Вторият мач беше срещу представител на Египет. Той беше поставен под номер едно в схемата. Световен шампион за полицаи. Както и аз. Интригата беше кой е по-якият полицай. Стигнахме до продължение и златна оценка. 14 секунди ми бяха нужни, за да се събера и да подготвя хубава атака, с която продължих напред."
Състезанието в Ташкент беше първото от старта на пандемията, на което беше допусната публика. Зрителите бяха голям минус в битката на четвъртфинала и полуфинала срещу джудоки от Узбекистан.
"Атмосферата в залата беше отлична. Узбеките имаха голяма подкрепа. - допълни Георгиев. - На четвъртфинала играх с млад съперник. Дадоха ми две наказания. Разбрах в един момент, че трябва да направя нещо по-различно. Извадих го от равновесие и срещата приключи по най-добрия начин. Ако не бях взел тази оценка, вероятно щяха да ме накажат и изгонят. На полуфинала другият узбек беше много по-обигран. Излязох мотивиран. Имах чувството, че няма кой да ме спре към финала. Вече беше ясен другият финалист - Тома Никифоров. Мой личен приятел. Взех рано оценка на полуфинала, мачът стана тактически, за да запазя преднината."
Следващото състезание за Борис Георгиев и останалите национали е Гран при Тбилиси. Надпреварата ще се проведе в края на март.
"Целта през тази година беше да направя силно представяне на тези турнири от тура. Да натрупам рутина, защото навлязох сред големите шамари едва преди пет месеца - признава Борис Георгиев. - Никога не съм ходил на световно първенство за мъже. Исках стъпка по стъпка да се утвърдя в по-ниските турнири, а след това на състезания от по-висок ранг. България от доста време няма медал от световно първенство. Целта ми е да взема отличие там. Ако го направя, това ще е сериозна заявка за олимпиадата."
Едва не се отказва
Спортният път на Борис Георгиев има възходи и падения. Той едва не прекратява своята кариера.
"Имах едно спиране за известен период заради търкания с предишния треньорски състав. Направих и една контузия. Не беше много тежка, но достатъчна в подобен момент да се разколебаеш и демотивираш - споделя джудоката. - Бяхме много силен младежки отбор. Някои избягаха в чужбина. Други се отказаха.
Учи полицаи на ръкопашен бой
Българските полицаи са в добри ръце. Техен треньор в академията е Борис Георгиев.
"Инструктор съм по полицейска лична защита. Това е много близко до спорта - разказва националът. - Много държави в световен мащаб налагат джудо и самбо за подготовка на полицейски и военни сили. Имам времето, за да мога да се готвя спокойно и да правя нещата, които харесвам. Факторите са благосклонни и влияят положително.
