Футболистът Антонио Ласков: Не мога да се прибера в България

Бангладеш затвори границите, няма полети, изолиран съм в апартамента

Кой е той?

Антонио Ласков е роден на 1 юли 1991 година в Сандански. Той прави фурор във футболния шампионат на Бангладеш, където е капитан на своя елитен тим „Бангладеш Полийс”. Местното първенство бе едно от последните, където все още се играеше футбол допреди дни. Сега обаче епидемията завладя и многомилионната азиатска страна, където Антонио е заточен. Ето какво разказа атакуващият полузащитник пред „България Днес”.

- Антонио, няма как да не започна с темата, която вълнува целия свят - коронавируса. Какво е положението при теб в Бангладеш?
- До миналата седмица продължавахме да играем, всичко беше нормално и далеч от истерията, завладяла голяма част от света. Сега спряха и тук всички спортни мероприятия. Официално карантината в страната ще бъде до 31 март. Това, което започна в България преди дни, сега започва и тук. Разбрах, че границите са затворени. Чакаме решение на федерацията дали чужденците можем да се приберем. Но аз нямам и полети, с които да се върна. Освен това е опасно, защото минавам пред 3 летища, пътувам през Дубай.

- Бангладеш е сравнително близо до Китай, откъдето пламна епидемията. Има ли паника?
- В местните не толкова, но в нас чужденците определено има и ще излъжа, ако кажа, че не сме притеснени. Сега дори още повече. Стоим затворени в апартаментите и не излизаме никъде.

- Как изобщо се озова в Бангладеш?

- Причината да дойда е треньорът Нико Виторович.С него играхме заедно в Малта, след което той започна работа в Бангладеш. Поне 3 години се опитваше да ме вземе, но по ред лични причини отказвах. Гледайки какво се случва в нашата мила страна, реших, че е време за промяна и приех предизвикателството.

- Веднага беше избран за капитан на отбора, как се случи?
- Тук не гледат дали си чужденец или местен, дали си стар или млад. След контролните срещи, които изиграхме през подготовката , на база на представянето в тях, клубното ръководство реши така. Благодаря им за гласуваното доверие. Чувствам се горд и двойно по-отговорен и амбициран. Идеята им е един чужденец, като мен, да даде пример и да поведе местните.

- Какъв е животът в Бангладеш?
- В държавата има 163 милиона души, смята се за най-гъсто населената в света. Аз живея в столицата Дака, тук трафикът е ужасен, а блъсканицата- огромна. Животът като цяло е труден. Държавата е мюсюлманска – тежка религия и почти никакъв социален живот. Има няколко места, най-вече по големите вериги хотели, където понякога отиваме и комуникираме с други чужденци, но това се случва рядко.

- Как гледат местните на един чужденец, дошъл от християнска България?
- Дружелюбни са. Ако покажеш нужния респект и уважение, си добре дошъл. За хората тук България е Христо Стоичков. По-младите знаят и Димитър Бербатов, който игра в съседна Индия.

- По колко души публика ходят на мачовете ви?
- Инвестициите към футбола са огромни и има построени поне 3-4 перфектни стадиона. Лично мен това ме изненада много приятно. Има отбори от родната Първа лига, които дори не могат да си помислят за подобни съоръжения.

- "Бангладеш Полийс" отборът на полицията ли е?
- Точно така. Тук, в Азия, почти всяка държава има свой полицейски отбор. Тимът ми за първа година е във Висшата лига и целта е да се утвърдим в групата. За момента сме на 9-то място в класирането след 5 изминали кръга от сезона.

- Бангладеш е една от най-бедните страни в света, какви са възнагражденията?
- Във футбола се влагат много пари, хората се развиват, работят. В България моят дядо взема 200 лева пенсия, а млади хора гледат семействата и децата си с 500 лева заплата. Как тогава може да ние да наричаме останалите бедни? В Бангладеш 4-5 отбора дават на чужденците си заплати, каквито се получават в „Лудогорец”, „Левски” и ЦСКА, например.

- С какво се храниш там?

- Българската храна е нещото, което ми липсва. Имаме готвач, който готви в апартамента ни за нас, чужденците, но стандартни неща - паста, зеленчуци, пилешко. За жалост не може да прави мусака.

- Кои жени са по-хубави - българките или бангладешките?
- Тук са забулени, не мога да преценя (смее се). Определено българката е най-красивата жена.

- Ти се славиш като майстор на фауловете. Успя ли вече да се разпишеш на азиатска земя?
- Да, имам вече един гол от пряк свободен удар. Моят баща Атанас се е славил също като добър изпълнител. Това е дарба, не се учи. Или го имаш, или не. Аз просто го усъвършенствам и тренирам 2-3 пъти седмично.

- Беше избран за играч №1 на "Созопол" през миналата година. Доволен ли си от престоя си там?
- Обичам Созопол, това е най-хубавата ми футболна година определено. Беше ми адски трудно да напусна отбора. Оставих много приятели там. В клуба се работи много професионално, треньорите използват най-съвременните методики. Базата е перфектна. Искрено се надявам един ден отново да играя в този отбор.

- Липсва ли ти Сандански и родния „Вихрен”?
- Разбира се. Все пак моето семейство и приятели са там. „Вихрен” винаги ще ми е на сърце. Там направих първите си стъпки във футбола, там изиграх първия си професионален мач. Дано скоро отново има професионален футбол в Сандански.