Иван Иванов за цената на успеха: На корта съм високомерен, искам много победата

16-годишният тенисист Иван Иванов живее в престижната академия на Рафаел Надал вече четвърта година. Животът му там прилича на казарма. Сутрин в 07,00 часа е ставането, а лягането е в 22,00 часа. Ето още от интервюто му в сутрешния блок на Би Ти Ви:

- Как се почувства на финала, когато сте двама българи с Александър?

- Незабравимо чувство. Наистина много хора очакваха да направим добър резултат. И всичко беше невероятно. Първо започнах да играя с Пламен Радев, който повярва в мен и съм му много благодарен. Гледах видеа с играта на Анди Роди, Джокович, хората, които наистина много ме вдъхновиха да пробвам да играя тенис и се наслаждавах на спорта ден след ден. От много малък знаех какво искам да правя. Основното се забавлявах, може би защото бях на такава възраст. И сега е така.

- Лишавате ли се от странични забавления?

- На 13 години за първи път стъпих в аквапарк, животът ми беше само тенис. Много дълго време, а и още мечтая да карам ски, но по договор това ми е забранено, за да не се контузя. По-спокойните спортове практикувам като голф, нещо, което да намали напрежението. Да бъдеш далеч от родителите си, когато си на 13 години, както бях аз, когато отидох в академията, беше голямо лишение за мен. Но както се казва, се свиква и след това всичко се нарежда както си трябва. Дисциплината е най-хубавото, на което се научих в академията.

- Как се мотивирате?

- Аз съм си мотивиран като цяло, но съм по-запален играч не харесвам това понякога, че много се нахъсвам. Но да, когато някой ме провокира на корта, се държа високомерено, за да покажа, че искам победата дори повече от него и тогава ставам малко като боксов играч.

- Сравнявахте ли се с Григор Димитров?

- Той направи много в тениса, мислих си за неговите успехи на моята възраст, но ние с Александър показахме, че България може да бъде на голямата сцена и го доказахме. За мен това е нещо, което остава, представихме се изключително добре през цялата година. Имахме шансове да играем двамата и за което съм много щастлив, това никога не се беше случвало. Чувството беше уникално. Не мога да направя сравнение между българското ни участие и победата в "Уимбълдън", защото това са две много различни неща. Иначе "Уимбълдън" е най-специалния шлем за мен. Сега с две титли влизам в мъжкия тенис, само дано да съм здрав и си желая да вляза в топ 50. Сега целта ми е да подобрявам играта си с всеки изминал ден.