Барселона посреща Ицо като герой

Преди 25 години българинът изпреварва Баджо и Малдини за "Златната топка"

Един българин вдига "Златната топка" точно преди 25 години. Тогава Христо Стоичков заслужено побеждава в 39-ата анкета на списанието "Франс Футбол". През 1994 година Ицо стана голмайстор на световното първенство в Америка с 6 попадения и взе бронзов медал.

На специална церемония в Париж българинът вдига над главата си най-ценното индивидуално отличие във футбола. Нападателят на "Барселона" изпреварва двамата италианци - Роберто Баджо от "Ювентус" и Паоло Малдини от "Милан".

"Това е най-голямото признание, което съм получавал като футболист досега. Безкрайно съм щастлив и горд в този момент", са първите думи на Стоичков по време на награждаването. Най-опасният съперник на Христо - Роберто Баджо, официално съобщава, че за него няма съмнение в предимствата на българина през годината.

"Стоичков заслужава наградата повече от всички останали европейски играчи", отсича Баджо още преди церемонията.

34 страни по цял свят излъчват пряко церемонията. Ицо става третият играч на "Барса" с отличието. Преди него лауреати са били Луис Суарес през 1960 г. и Йохан Кройф през 1974 г.

"Стоичков №1 в Европа", гърми на следващия ден най-големият спортен ежедневник по онова време "7 дни спорт".

Каталунската столица Барселона посреща Ицо като истински герой. Мнозина сравнили събитието в Париж с откриването на олимпиадата в Барселона през 1992 година.

"Телефонът вкъщи не престава да звъни, търсят ме отвсякъде да ми честитят", признава Камата.

Камата: Трофеят не ми даваше покой

Голмайсторът на "Барселона" Христо Стоичков дава първото си интервю пред каталунския журналист Омбре Та Тора ден след като е вдигнал "Златната топка". Срещата е в хотел в Барселона. Ето какво заявява тогава Ицо:

- Г-н Стоичков, как се чувствате с трофея?

- Не искам да изпускам от очи "Златната топка", след като вече е моя. В момента съм най-щастливият човек на земята. Не зная как да го кажа. Тази топка не ми даваше покой, защото е възнаграждение за 14 години труд. Но аз мислех за нея и преди...

- Преди?

- Преди дори да реша, че футболът ще ми бъде професия.

- Кога?

- Първият ми спомен е победата на Кигън през 1978 година. Тогава бях само на 12 години, но си казах, че "Златната топка" е създадена само за мен. За мен, детето от Пловдив.

- Защо?

- Може би защото тогава разбрах, че не съществува по-голямо признание. "Златната топка" е като индивидуална световна титла. Може ли играч да мисли за нещо по-добро...

- Но футболът преди всичко е колективен спорт.

- Разбира се. И знам какво дължа на моите съотборници. На тези от ЦСКА, на тези от националния отбор и на тези от "Барселона". Всички имаха заслуги и ми помогнаха. Без тях нямаше да мога да докажа нищо. Просто щях да бъда никой. Но чувството, че си равен на Ди Стефано или Платини, поне по спечелени отличия, е невъзможно да се сподели.

Лечков: Щеше да е престъпление да не я вземе

Екзекуторът на Германия от световното в Америка Йордан Лечков попада заедно със Стоичков в идеалния "златен отбор на 1994-а", определен също от "Франс футбол". Ето какво заявява тогава халфът.

"Нямаше друг достоен за наградата освен Ицо. Щеше да е престъпление, ако не го бяха избрали. Той доказа с играта и головете си на всички, че несправедливо го пренебрегнаха в същата анкета през 1992 година", казва Лечков.

"Смятам, че аз и Краси Балъков също имахме място в десетката. Все пак аз и Ицо попаднахме в идеалната единайсеторка на Европа за годината. По-важно ще е догодина, когато няколко от нас, българите, ще спорим за "Златната топка", отсича Лече тогава.

Става и спортист на Балканите

През 1994 година Христо Стоичков обира всички възможни награди и печели всевъзможни класации. Той е обявен за спортист щ1 на Балканите. Тогава за първи път в историята на допитването начело застава футболист.

Носителят на "Златната топка" събира 113 точки, а втори остава румънският му съотборник от "Барселона" Георге Хаджи с 81 т. Трета е абсолютната световна шампионка по художествена гимнастика Мария Петрова

Логично Ицо е и футболист щ1 на годината, изпреварвайки категорично подгласниците си Йордан Лечков, Красимир Балъков, Борислав Михайлов и Наско Сираков.

Стоичко: Синът ми застана до Гунди

Таткото на Христо Стоичков грее от щастие приживе, когато Камата обира всички отличия.

"Щастлив съм, че Христо получи и приза за най-добър спортист на България. Така той се нареди до Гунди, легендата на българския футбол", заявява Стоичко Стоичков, бащата на Ицо. И до ден днешен легендата на "Левски" и Камата са единствените двама футболисти, които са били спортисти щ1 за годината.

"Обичаше много топката още от малък. Дано и в бъдеще има такива успехи, с които да радва всички ни", щастлива е майка на звездата - Пенка Стоичкова.