Доброволецът Светльо, който оцеля със 75% изгаряния: Пак бих скочил в огъня!

И Господ да ми се беше обадил, нямаше да ме спре да помогна, не съжалявам 

"Не съжалявам, че скочих в огъня. Ако се върна година назад, пак бих го направил. И Господ да ми се беше обадил, нямаше да ме спре!"

Това заяви пред "България Днес" смелият доброволец Светослав Димитров от Свиленград.

20-годишното момче живее втори живот, след като през 2024 г. се изправи очи в очи с огнена стихия. Тогава без страх младежът се притече на помощ в пламналите огньове в Сакар планина. Жертвоготовността му му коства над 75% тежки изгаряния, но му донесе уважението на цял един народ.

"Даже не ми мина през ума, че може да пострадам. Просто се втурнах. Казвали са ми, че не трябвало да ходя във фаталния ден. Не съжалявам, така е трябвало да стане", категоричен е младежът с лъвско сърце.

Последните спомени на доброволеца са, след като помага в родното си село Щит. Звъннали му, за да му кажат как огънят се спуска и към съседното селце. Без колебание свиленградчанинът тръгва към каросерията на трактор с цистерна. Пътят е кошмарен и огромните дупки по него препъват превозното средство, което се опитва да избяга от пламъците. За нещастие машината прави рязък скок и изхвърля Светослав право в стихията.

"Най-тежък беше първият месец, след като се събудих в болницата. Бях в пълна изолация, не пускаха никого при мен. Даже и телевизор нямаше. Семейството и приятелите ми ми помогнаха да си стъпя на краката. Без тях нямаше шанс да се оправя", каза още Димитров. Именно близките на Светльо организират кръводарителска кампания в най-тежките му часове, заради която в крайна сметка оцелява.

Към днешна дата смелчагата вече е преживял 13 операции. Остават му още няколко - козметични. Белезите си той носи като емблема за своя огромен героизъм.

"Чувствам се перфектно. Вече нямам рани по себе си. Отдавна съм се приел такъв, какъвто съм. Не се срамувам - ходя на мачове на любимия тим - "Левски", по къси панталони. На стадиона, пред 20 000 души", разкри още младият герой, който през февруари гледа мача "Левски" - "Лудогорец" заедно със собственика на "сините" Наско Сираков.

Любовта на Светльо към футбола се заражда още в детските му години. Талантът му забелязва обичаният му треньор Емил Овчаров. Той е като втори баща за доброволеца. Овчаров вярва силно във възможностите на Светослав. Поради тази причина му дава отбор от малчугани. За тях той не е просто треньор, а модел за подражание.

"Аз съм техният герой", сигурен е Светльо, който е пример за цяла България.

Година по-късно ситуацията с пожарите сякаш изобщо не се е променила. Цяло лято из страната бушуват огньове, опустошаващи десетки домакинства. С тъга в сърцето хората се сбогуват с домове, градени с много труд и усилия. Имоти, в които са изживели най-красивите си мигове. Засегнати са и хиляди декара гори, опожарени в стихиите.

"Не можем да осъзнаем, поне в България, мащаба на случващото се в момента. Ще я търсим тази свобода и природа, но вече ще е късно, защото всичко ще е изгоряло", смята спортистът.

Според него не само горещините, но и хората са виновни за пожарите.

"Чух за случая с подпалвачите от Велико Търново. Какво мога да кажа - българска работа. Може би заслужават присъди. Не бива да се стига до такива посегателства. Трябва да се внимава", на мнение е футболистът.

Доброволците да са подготвени

Светльо остава категоричен в едно - доброволци трябва да има, но е задължително да са подготвени.

"Нека има хора, които да помагат! Добре е обаче пожарникарите да са зад гърба им. Трябва много да се пазят и да има постоянно човек около тях, за да знаят кога трябва да се изтеглят и кога да действат", съветва от опит Димитров, който към днешна дата е студент в Националната спортна академия (НСА).

Постъпката на Светльо буди редица въпроси. Какво кара един 19-годишен младеж да рискува живота си в името на другите? Как покриваш белезите със забрава и продължаваш напред въпреки болката? Откъде извира тази нечовешка смелост?

Светослав Димитров е пример за всеки младеж на неговата възраст, а и не само. Чрез постъпката си той не просто спасява животи, а ни учи на доброта отвъд егоизма на нашето време.