Фенът Манчестър Юнайтед: 30 милиона са гледали филма за мен

Марин Здравков Левиджов е най-известният фен на "Манчестър Юнайтед". Всъщност самият той се казва Манчестър Юнайтед. Запалянкото води дълги години съдебни битки с българските власти, докато му позволят да се прекръсти официално.

Непосредствено преди старта на новия футболен сезон Манчестър Юнайтед говори за своя любим клуб, за новото попълнение на "Левски" Обертен и за това как минава живота му. Днес легендарният привърженик от Свищов навършва 54. Честит рожден ден от редакцията на "България днес".

- Г-н Юнайтед, готвите ли се за новия футболен сезон?
- Началото на първенството наближава. Няма да успея да гледам мача за Суперкупата на Европа, освен ако не ударя от тотото. Не разполагам с финансова възможност. Следя трансферите в тима. Взехме досега само двама души. От край време харесвам Лукаку. Може и да пасне на тима. Добър централен нападател. Мощен е. В същото време и техничен. Играе с двата крака. Силен е с глава. Хубава придобивка. Искам да призова родните запалянковци на "Манчестър Юнайтед" да подкрепят българския фенклуб и да се запишат до 25 юли.
- Разочарован ли сте от заимнаването на Уейн Рууни?
- Няма как да не ми е тъжно. Винаги ми е бил един от любимците. Всяко нещо има начало и край. Очакваше се. Не съм навътре в кухнята, за да знам какви са отношенията с Моуриньо. Дали е възраст, дали нещо друго. Едно време по същия начин и Бекъм замина. Те са специални футболисти за "Манчестър Юнайтед". Изживял съм доста подобни моменти през тези години. Кофти е, но съм виждал доста футболисти да минават през клуба. Същото важи и за резултатите. По-младите фенове се дразнят, когато нещата не вървят. През март бяхме на "Олд Трафорд" с други българи. Те недоволстваха, че тимът игра слабо и направи два равни мача. И преди съм им обяснявал. 20 години "Манчестър Юнайтед" е на върха. Ясно беше, че ще дойде и криза. Няма как да си непрекъснато шампион. Дори в един момент първенството ми беше станало безинтересно. Всяка година бяхме първи или втори. Моите положителни емоции с тима съм ги изживял. Мечтаех да ги видя шампиони на Англия. След 1993-а станаха 13 пъти. Два пъти спечелиха Шампионската лига. Не мога да искам повече от тях. Същото важи и с футболистите. Преди в Свищов много скачаха на Бекъм. Даже имаше псувни защо бил напуснал - за пари или за нещо друго. Нормално е да помислиш, когато ти предложат по-добри условия.
- Какво е мнението ви за Жозе Моуриньо като треньор?
- Доколкото знам отвътре, след Сър Алекс е трябвало да стане Жозе. Фъргюсън е държал на него. Няма значение, че е бил треньор на "Челси". Той е в тройката на най-добрите специалисти в света. Доказал го е. Убеден съм, че тази година ще има коренна промяна в стила на отбора. Наясно е как "Юнайтед" винаги са атакували. Вярвам, че няма по-подходящ човек, който да изведе тима от хаоса. Подкрепял съм по този начин и Луис ван Гаал, макар че се издъни. Назначенията не идват от феновете. Ние сме длъжни да уважаваме решенията на ръководството.
- Бяхте ли на стадиона за благотворителния мач на Димитър Бербатов и Фиго, където се събраха куп легенди на "Юнайтед"?
- Имах голямо желание, но не успях да отида. Дори и от фенклуба ми се обадиха, но в последния момент. Нямам кола и финансови възможности. Зависим съм от доста неща. Те уж са дребни, но все пак. Винаги мога да извадя 150-200 лв., но пътуването и преспиването е по-трудно. Чак после разбрах, че е имало хора от Свищов, които са отидшли с автомобил. Имало и две свободни места, но не са се сетили за мен.
- В какво състояние е татуировката с емблемата на клуба, която направихте на лицето?
- Постоянно работя на слънце. Стои в много добър вид. Дори сега се бръснах и видях, че цветовете държат. Татуировчикът свърши хубава работа. Беше предупредил, че за 3-4 години може да изсветлее. Дори беше казал, че ако нещо стане, ще я повтори. Излезе ми 90 лева и дори ми напарви отстъпка. Изработи я за 3 часа. Сложих татуировката на инат. Никога не съм бил фен да рисувам тялото. Ядосах се покрай едно от делата за моето име. Беше в знак на протест към съдебната система.
- Дълги години водехте битка за промяната на името. Какво е мнението ви за съдебната система?
- Ох, в последната ми лична карта от 2012-а дори махната фамилията Юнайтед. Нямало право български гражданин да има четири имена. Пълни глупости. Имах решение на съда, в което признават моето право и желание за промяна на името. Когато ми изтече личната карта, отидох да я сменя. Вземам я и гледам Манчестър Здравков Левиджов. Питах най-учтиво кой може да променя решение на български съд? Полицаите са много високомерни. Препращаха ме от едно управление до друго. Разкарвах се пет пъти. След това изпих две бири и реших да направя татуировката. Тя се оказа, че е белег. В новата лична карта, искат - не искат, ще си пише Юнайтед, благодарение на рисунката на лицето. Люба Кулезич се чудеше защо не са уважили моето желание.
- С какво се занимавате в момента?
- Още от времето на комунизма съм строител. Почнах по обекти, но тогава беше забранено. Сега действам сам. Лепя камъни. Правя зидарии. Много трудно се намира работа. Ходя, където ме извикат. Предлагали са ми да работя в Англия много пъти. Имам и приятели. Вече съм на възраст. Вероятно ще изкарам и повече пари, но прекалено много обичам България и Свищов. Не го направих като млад. По време на комунизма ме знаеха в града как правех планове да бягам от държавата. Ако от "Манчестър Юнайтед" ми предложат да работя нещо по поддръжката на стадиона, няма да се колебая.
- Какво ще кажете за новото попълнение на "Левски" Габриел Обертан?
- Помня го, беше много бърз и перспективен, но не успя да се развие в "Юнайтед". После отиде в "Нюкасъл". Нямам представа как е дошъл в "Левски" Предполагам, че новият собственик на "сините" има бизнес в Англия.
- Виждали ли сте се скоро с Бербатов?
- Не, освен по телевизията. За последно по време на снимките за филма на Стефан Вълдобрев през 2009-а. Един-два пъти ми пращаха поздрави от него. Той ми е давал своите телефони, но не обичам да досаждам на хората.
- Как се промени животът ви след биографичния филм на Стефан Вълдобрев?
- Няма особена промяна. Същият съм си. От Вълдобрев знам, че филмът обиколи 30 фестивала. Има и две награди. Станах много известен покрай него. Зимата идваха френски журналисти, когато "Манчестър Юнайтед" играха със "Сен Етиен". Когато отидохме в Манчестър, преживях нещо страхотно. Приятели ми помогнаха да пътувам, защото нямах цялата сума. Бяха минали 5-6 години от филма и две години след татуировката. Навсякъде почувствах обичта на хората. Феновете говорят, че съм нещо като легенда на запалянковците. Не е хубаво сам да се изтъквам, но съм го усетил. Англичаните падат на колене и непрекъснато искат да се снимаме. Бяхме в двете най-известни кръчми пред стадиона. Много се изкефих. Нямаше време да се обърна. Не можех цигара да запаля. Един час само снимки. Прегръщаха ме, целуваха ме разни мадами. През 2013-а са давали филма по телевизията на "Манчестър Юнайтед". Имал е шест повторения. Бил е гледан от над 30 милиона зрители, всичките фенове на "Юнайтед".
- Успяхте ли да се видите с някой от футболистите или със Сър Алекс?
- Това обяснявах на по-младите фенове. Те отидоха до базата на клуба и искаха да чакат футболисти, за да се снимат. Преди години нещата са били по различен начин. С идването на Ван Гаал са се променили. Дали заради терористите или по друга причина, но вече има бариера на 2-3 километра от базата. Не пускат жив човек да припари. Можеш да стоиш около бариерата, но там вардят футболистите. Никога не съм бил на принципа да вися и да чакам. Дори и да става въпрос за Уейн Рууни. Не, че не го уважавам, но той най-много да ти махне с ръчичка. Няма как да стане срещата, ако не е организирана предварително. За мен важното беше да отида при феновете. Случайно срещнах Крис Смолинг пред хотела, където спяхме. Излезе от едно заведение. Момче от Варна го позна. Дори си направих снимка. Стана ми приятно, че ме позна. Знае името ми без да се представям.
- В самия клуб познават ли ви?
- Ще ви разкажа нещо, което никога досега не съм споделял. От вестник "Сън" ме поканиха на тяхни разноски да отида на мач срещу "Съндерланд". Обещаха, че ще ме вкарат в съблекалнята, за да се запозная с футболистите. Затова и тръгнах. Взеха ни с преводача от летището. Полетите се сменяха и в крайна сметка закъсняхме с 40 минути. Репортерът обясни, че имало шанс да влезем в съблекалнята, ако самолетът бил пристигнал нормално, но Ван Гаал ги прибрал да спят. Нямаше как да се осъществи срещата. Отидохме до стадиона и трябваше една екскурзоводка да направи обиколката. Първата изненада беше, че същата госпожа ни беше правила номера, докато снимахме филма. Познах я още от 50 метра, когато влязохме в магазина на "Юнайтед". Тя дойде и ме прегърна. Разплака се. Това ми е една от големите победи. Викам й "Уай" (б.р. в превод защо). Тя обясни, че съм я направил щастлива, защото гледала филма по телевизията на "Манчестър Юнайтед". Извини се и каза, че се държала много резервирано, докато сме снимали филма. Бръкна в чантата и извади две шепи ключове. Каза, че в която стая искаме да влезем, може да го направим. Обикаляхме час и половина. После от името на администрацията на клуба тя ми подариха фланелка. Попита ме какво да изпишат на нея. Казах им да сложат името ми и номер 0. Те бяха много учудени. Обясних им, че няма как да избера 7, защото е кощунство. С него са играли Бест и Бекъм. Нула номер е на фенове. Екскурзоводката ме прегърна втори път. "Оттук насетне това ще бъде запазена марка за теб", каза още екскурзоводката.