Георги Димитров-Джеки: Гледахме Марадона като Бог

Добромир ДОБРЕВ

11 години поред капитан на националния отбор по футбол на България е Георги Димитров-Джеки. Легендарният защитник е считан за един от най-добрите на поста си в целия свят. Той записва 77 мача и 7 гола с националната фланелка. Дебютира на 29 ноември 1978 г. срещу Северна Ирландия. Връх в неговата кариера е участието на световните финали в Мексико през 1986 година.

Тогава българският отбор се изправя срещу Италия, Корея и Аржентина, където блести името на Диего Армандо Марадона. Квалификациите за самия мондиал са изключително оспорвани. Нашите успяват да се класират в група с Франция, ГДР, Югославия и Люксембург. Един от най-паметните двубои в цялата история на българския футбол е победата над французите с 2:0 на националния стадион "Васил Левски". По това време "петлите" са действащи европейски шампиони, а в редиците им са звезди като Платини, Тигана, Фернандес, Женжини. Капитанът на България Георги Димитров-Джеки и Наско Сираков пронизват вратаря Жоел Батс. След мача треньорът Иван Вуцов изрича култовата фраза: "В София петли не пеят".
"Помня и до днес датата на мача с Франция - 2 май. Вкарах първия гол, после изпуснах още един. Играхме доста добре. Преди това в Париж бяхме загубили с 0:1 от една измислена дузпа, където я нямаше. Много години не бяхме се класирали на големи първенства. Беше настанало безвремие, както е в момента. Франция бяха много силен състав. Такива отбори играят футбол и срещу тях ни беше по-лесно", спомня си Джеки пред "България Днес". 1985 година е емблематична за Димитров. Тогава разформироват ЦСКА, а защитникът става футболист номер 1 на България.
"Тогава започна разпадът на ЦСКА. Искаха да ни отделят от "Армията" и нещата доста олекнаха. Ситуацията беше горе-долу, както е сега. За Футболист на годината до последно не се знаеше кой ще стане. Тези класации никога не са ме интересували. Виждате, че и Бербатов, момчето не искаше толкова години да го избират повече. Всичко девалвира", казва Джеки.
Година по-късно на световното първенство в Мексико играем в мача на откриването срещу световния шампион Италия. Правим 1:1, а резултатът се повтаря и във втория мач срещу Южна Корея.

"Атмосферните условия в Мексико бяха много тежки за играене. Например надморската височина е около 2 хиляди метра, а в същото време жегата е огромна. Мачът е от 13 часа на обяд и имаш чувството, че си в сауна. Тогава бяхме заедно в един лагер с Белгия и Уругвай. Ние тренирахме здраво по два пъти, цял ден се потим. А белгийците не излизаха от басейна, постоянно на плаж и станаха четвърти. Когато почна първенството, ние бяхме скапани. Тези лагери по 1 месец убиват. Така беше модерно тогава. Пълна глупост! И на луната да отидеш, пак ще ти писне", спомня си Димитров. Мачът на истината е срещу аржентинците. Джеки признава, че голяма част от българските футболисти са гледали Марадона като Бог.
"Какъв диалог да проведем с него, като ние не знаехме езици тогава. Някои от нашия отбор го гледаха като Бог и му се възхищаваха, но аз не съм от тези хора. Дори да му се възхищавам, никога няма да го покажа. Тогава Аян Садъков имаше тежката задача да пази Марадона. Но такъв изключителен играч трудно можеш да го опазиш. Победиха ни рутинно с 2:0. Ние нямахме опит. Едно е да играеш в квалификациите, съвсем друго на такъв голям форум. Въпреки всичко това световно първенство си остава едно незабравимо преживяване за мен", откровен е 58-годишният Джеки.

В "Сент Етиен" печели
повече от Стоичков

Георги Димитров е един от първите български футболисти, които заминават да играят в Западна Европа още по времето на социализма. През 1986 година той е забелязан от френския "Сент Етиен". Играе там в продължение на два сезона и записва 54 мача и 3 гола. Джеки е избран за най-добър чужденец във френското първенство.
"Не съжалявам, че отидох да играя там. Вземах по 48 000 долара в "Сент Етиен", повече отколкото Стоичков в "Барселона". И досега имам толкова много приятели там. Франция е една прекрасна страна", откровен е Джеки. Той разкрива подробности от престоя си в града от Централна Франция.
"Играхме един турнир с ЦСКА там и са ме харесали. Току-що бяха влезли като новаци в елита. В състава имаше само млади момчета и беше трудно. Аз бях свикнал всеки мач да побеждавам и в един момент отиваш там. Победите са като наркотик, а там по едно време дори мислех да се откажа от футбола. Като загубя, аз съм бесен, не мога да заспя. Там играят само за удоволствието, не правят трагедии след загуби, както тук", отсича Джеки. Признава, че и до днес обича да посещава Франция.
"Сега в годината по 3-4 пъти ходя до Франция, но не на почивка. Аз и в България не ходя на почивка. Няма от какво да се изморя. Посещавам мачове. Там постоянно се събират бивши играчи с поколения назад, такива са традициите. Дори когато Жоро Славков почина, лека му пръст, хората от отбора веднага сложиха черни ленти и имаха минута мълчание, за да почетат паметта му".

Повтаря в училище,
за да не иде войник

От родния клуб на Джеки "Берое" правят всичко възможно, за да задържат своя най-талантлив юноша. Легендарният защитник играе за "заралии" в периода 1975-1977 г. Преди това едва 14-годишен вече е част от мъжкия футболен отбор на родното си село Гледачево.
"Още от 10-и клас се наложи да уча във вечерна гимназия, защото през останалото време бях на тренировки", разказва легендата. "Нарочно ме оставиха да повтарям, за да не вляза в казармата и да не ме прилапат в ЦСКА. Голямо преследване падна тогава. Накрая дойдоха за мен в Стара Загора и извадиха късмет, че баща ми го нямаше, та подписах", спомня си Джеки. Треньорът, който го привлича на "Армията" тогава, е Стефан Божков. Джеки става най-добър приятел с Георги Денев-Кучето.