Писателят и сценарист Иво Сиромахов: Писателите ни не са духовни водачи, а мишки!

Повечето творци у нас се давят в дребнавост, завист и злободневие

Кой е той

Иво Сиромахов е писател, сценарист и драматург. Автор е на 24 книги и 11 театрални пиеси. Последният му роман, "Фермата на писателите", е безжалостна сатира на времето, в което живеем. За страстите и илюзиите на съвременния българин, за комплексите и страховете на интелигенцията, за желанието да бъдеш харесван на всяка цена.

- Г-н Сиромахов, в последната си книга, "Фермата на писателите", представяте българските творци в доста мрачна светлина. Толкова ли е зле положението?

- "Фермата на писателите" е художествен роман, не е журналистически репортаж. Вдъхновен е от действителни събития, но е плод на фантазията ми. Така че не е редно да съдим по него за положението.

- Имате писател от ДС, пияница, такъв, който развива конспиративни теории, поетеса, която пробива със секс, политкоректен нагаждач, фанатична застъпничка на традициите... Такива ли са писателите у нас?

- Наблюдавал съм автори с подобни житейски стратегии. Писателите по природа са склонни да се самоизмислят, да се въобразяват. А и като малък, комплексиран народ обичаме да изпадаме в патетични пози и да си лепим бравурни етикети като "българския Хемингуей", "българската Джоан Роулинг"... Жалка история.

- Сблъсквали ли сте се в живота с такива писатели? Имат ли те реални прототипи?

- Персонажите в романа ми са събирателни образи. Обобщаващи типажи, в които съм включил черти от различни хора. Някои читатели се опитват да отгатнат кой се крие зад персонажите и ми пишат "ама тоя еди-кой си ли е". Забавна игра е това.

- Не се ли притеснявате, че някой може да се припознае в героите ви и да ви намрази?

- Мен омразата не ме плаши. Българи сме, свикнали сме "силно да любим и мразим". Ако някой се припознае в романа ми, това би било проява на гузно въображение.

- Голямата цел на героите ви е да пробият на всяка цена на литературния пазар, без да подбират средства. Защо е това неистово желание? Не е ли по-лесно да станат фолкпевци или футболисти?

- Амбицията е страшна сила, когато е въплътена в посредствен човек. Може дори да е разрушителна. Тези амбиции се усилват от социалните мрежи. Там всеки е такъв, за какъвто се самообяви. Може да се самообявиш за учител по живеене, за вирусолог, за политически анализатор. И никой не подлага на съмнение табелката, която сам си си закачил. В добрите стари времена лицензите са били издавани от гилдиите и те са имали авторитета да казват кой е майстор, да задават стандарти и професионална етика. Сега няма гилдии и хората заживяха със заблудата, че всички са равни. В социалните мрежи мнението на един неграмотен гаражен пияница тежи точно толкова колкото мнението на един професор.

- Писателите и поетите би трябвало да са духовните водачи, защо са стигнали до това ниво?

- Защото така живеят. Давят се в дребнавост, завист и злободневие. Хоризонтът им е до следващия хонорар, до някаква измислена награда (а литературните награди в България вече са повече от читателите), до това да дръпнат някакво дребно финансиране от фонд "Култура". Какви водачи са това... Това са мишки.

- Има ли истински писатели в България?

- Истински писател е Борис Христов. Неговите думи остават. Но няма да го чуете да лае в общия хор на посредствените. Като истински писател той избра самотата и отшелничеството.

- Слагате писатели в измислено риалити, което прекрачва много граници заради рейтинга. Рейтингът оправдава ли всичко?

- Схващането, че рейтингът е над всичко, беше наложено от медиите на Рупърт Мърдок през последните 30 години. Мърдок реши, че в медийния бизнес парите са по-важни от истината. И наложи този модел във вестниците си и в телевизионните си канали. Оказа се, че и за мнозинството от потребителите зрелището е по-важно от истината. И в крайна сметка медиите, които държаха на честното отразяване на действителността, загубиха състезанието и фалираха. После се появиха и "безплатните" интернет медии. Няма такова нещо като безплатни медии. Те винаги са платени от някого. Ако не са платени от потребителя, значи са платени от някой друг, който иска до потребителя да стигне изкривена или несъществуваща информация. Виждате какво става с всичките кафяви сайтове, които се представят за "информационни". От тях се леят само помия, мазни лъжи и бездънна тъпота.

- Защо хората искат да гледат предавания, които изкарват ниските и неприятни качества на участниците и се смеят най-много в театъра, когато някой пръдне?

- Защото им е толкова акълът. В риалити програмите няма да има идиоти, ако няма достатъчно количество идиоти, които да ги гледат.

-Въобще имаме ли някакви задръжки?

- Възпитаните хора имат. Простаците нямат.

- Българите тъпаци ли са?

- Във всяка нация количественото преимущество е на страната на тъпаците. Проблемът не е, че те съществуват. Проблемът е, че в България те имат самочувствието да задават посоката на общественото развитие. Това е защото тук няма елит. Избит е след деветосептемврийския преврат. А функцията на елитите е именно това - да възпират тъпаците и да наказват свинщините им.

- Вие сте сценарист и водещ на шоу, което много хора обвиняват за налагане на чалгата. Така ли е?

- Идеята, че някой е наложил тенденциозно чалгата, винаги много ме е забавлявала. Човек би си помислил, че българският народ е четял предимно Джеймс Джойс и Марсел Пруст, слушал е само Клод Дебюси и Антон Брукнер, но за зла беда се появило едно шоу, което по най-коварен начин му наложило чалгата.

- Има ли граници, които не минавате в него? Кои са те?

- Политическа коректност няма. Хуморът не търпи ограничения, той изисква пълна свобода. Аз лично не бих се шегувал с болни хора. С всичко друго може.

- Ако имаше истинско риалити "Фермата на писателите" бихте ли участвали в него?

- Нито бих участвал, нито бих го гледал. Риалити форматите са за посредствените.