Кирил Николов-Дизела: Не подценявайте планините!

Кирил Николов-Дизела не спира да предизвиква природата със своите невероятни постижения. Планинският бегач и ориентировач има няколко уникални постижения. Той успя да измине бруталния маршрут Ком - Емине за 4 дни, 13 часа и 5 минути. Феноменът изпревари по скорост Драгалевския лифт с шест секунди. Българинът има и второ място в скоростното изкачване на Айфеловата кула. За по-малко от 24 часа той успя да покори петте най-високи върха у нас.
Специално за "България Днес" Дизела разказа своите планове за новата година.

- Г-н Николов, за много години. Начертахте ли вашите цели за 2017-а година.
- За много години. Пожелавам на вашите читатели много здраве и късмет през новата 2017-а. Плановете ми са основно свързани със състезания по скай рънинг (планинско бягане на голяма надморска височина) и ориентиране.
- Ще атакувате ли първото място в скоростното изкачване на Айфеловата кула и какво не ви стигна в предишните две години, за да победите?
- Тази година не съм планирал участие в това състезание. Отнема много време за специфична подготовка. Честно казано, няма много места в България, където можеш да се подготвиш добре за нещо подобно.
- Как подбирате състезанията, на които да участвате?
- Първо правя план за важните състезания, на които искам да участвам. Тази година те са осем на брой. Най-дългото от тях е 50 км. След това планирам колко време ще ми е нужно да се възстановя след всяко едно от тези състезания. Ако имам достатъчно време, вмъквам други по-малки (обикновено локални) надпревари. Изникне ли някое интересно състезание, взимам решение в движение дали да участвам.
- Колко време отнема подготовката за един старт и какво точно правите по време на самата подготовка, за да бъдете готов за екстремните изпитания?
- Има един период, който се води подготвителен. Тази година това за мен е периодът от януари до март. Тогава нямам състезания и само тренирам. През останалото време се възстановявам от даденото състезание и се подготвям специфично за всяко едно от тях. Обикновено моделирам надпреварите и гледам да тренирам максимално близо това, което ще ме очаква в даденото изпитание.
- През 2015-а направихте едно от най-уникалните си постижения - рекорда за преминаване на Ком - Емине (4 дни, 13 часа, 5 минути и 30 секунди). Мислите ли, че е в рамките на човешките възможности да се падне под 4 дни?
- Вярвам, че може да се подобри с 5-6 часа, но, честно казано, да се слезе под 4 дни ми се струва доста невъзможно.
- Имахте много тежки мигове през 2014-а, когато се отказахте от Ком - Емине заради множество контузии. Това ли беше най-тежкото състезание във вашата кариера?
- Със сигурност това беше най-тежкото предизвикателство, но това не беше състезание. Беше трудно не само във физически аспект, но и в емоционален. Бях изправен и пред много сериозно изпитание - да взема тежкото решение да се откажа.
- По време на вашите състезания минава ли ви мисълта да се откажете заради преумора и как успявате да я потиснете?
- Разбира се, че много пъти са ми минавали такива мисли и обикновено няма универсална рецепта как да продължиш напред. Действа се спрямо създалата се ситуация и се опитваш да се мотивираш по различни начини.
- Каква е рецептата за успех в екстремните бягания като съотношение на подготовка, талант, психика? Коя според вас е най-силната ви черта от изброените?
- За мен лично талантът спира да бъде фактор при професионалния мъжки спорт. Там най-важно е постоянството, многото тренировки и устойчивата психика. Разбира се, важно е да си талантлив, но това е много малък процент от успеха. Моята най-силна черта в планинското бягане е опитът, който имам от ориентирането.
- Напоследък отново имаше доста инциденти със загубили се туристи. Защо българите често тръгват неподготвени в планината?
- Мисля, че се отделя твърде голямо внимание на това. Ходенето в планината понякога се доближава до екстремен спорт и много хора го практикуват. Ако се замислите, реално процентът на инциденти в планината с туристи си остава много малък в съотношение, примерно, с катастрофите и жертвите по пътя. Друг е въпросът, че понякога има хора, които подценяват ходенето в планината и най-честа причина за инцидентите са несъобразеността с атмосферните условия. То е като да тръгнеш на зимно пътуване с летни гуми и малко гориво в резервоара. Ако често предприемаш такива пътувания, шансът да стане инцидент е много голям.
- Какви са най-големите опасности за неподготвен човек, който отива на поход сред непозната местност?
- Не мисля, че непознатата местност е най-голяма опасност за човек, отиващ да се разходи на подобно място (аз много често правя това). По-скоро подценяването на атмосферните условия са най-честият проблем. Ако знаеш, че времето ще е много лошо, по-добре да отложиш ходенето в планината с ден два.
- Какви съвети бихте дали на всички, които искат да се разтоварят в нашите красиви планини?
- Да не ги подценяват, да ги пазят чисти и да внимават с паленето на огньове.
- Колко дълго време можете да издържите, без да се качите в планината?
- Обикновено не си правя шега с ходенето на планина в лоши условия. Без значение колко ми се ходи, избягвам да правя това, когато е неподходящо времето.
- Защо въпреки страхотната природа в България много хора така и не се докосват до нейната магия?
- О, тези хора стават все повече и съм сигурен, че броят им ще нараства. Също така не съм сигурен, че всичките, които ходят в планината, се докосват до магията й. Да се докоснеш до магията на планината е начин на живот и мислене.