Габровката в "Лийдс" Симона Петкова: Родните играчи мислят само за пари и жени

Българките ритаме в Шампионската лига, а мъжете ни се надсмиват

Българката Симона Петкова вече е част от "Лийдс", отбора, който откри за английския футбол великия Ерик Кантона!
Чаровната футболистка от Габрово е на 22 години и играе в полузащита. Мони има сериозен европейски и международен опит. Състезавала се е в Шампионската лига за жени на УЕФА. Преминала е през всички национални гарнитури на България. Има 7-о място в света от шампионата по фрийстайл. Симона даде специални интервю за читателите на "България Днес".

Симеон ДЕМИРЕВ

- Мони, честит трансфер. Как се стигна до преминаването ви в "Лийдс"?
- Всичко стана случайно. Извадих голям късмет. Имам приятел, който живее в градче близо до Лийдс. Той е показал мой клип на негов познат, който се познава с ръководството на отбора. Гледали са го и са ме харесали. Свързаха се с мен и ме поканиха на проби. Изпратиха ми самолетен билет и аз отидох. Трябваше да покажа уменията си. Нещата се получиха чудесно за мен. Показах всичко, което мога. Участвах в двустранната игра. Вкарах гол. Направих добри подавания. Трябваше 10 дни да съм на проби, но още след първата тренировка ми сложиха определението "плеймейкър" и ме одобриха.

- Как се почувствахте, след като разбрахте, че ще играете в толкова голям отбор?
- Цялата треперех от вълнение. Още с кацането отидох на стадиона. Директорът на "Лийдс" Гари Купър ме чакаше. Качи ме в колата си и отидохме в базата. Там целият отбор ме чакаше. Бяха се строили в редица. Всички ме приветстваха и ми пожелаха късмет. Базата на отбора е уникална. Терените са много. Имаме 5-има треньори.
- В коя дивизия ще играете с новия си отбор и какви са целите пред него?
- Ще играем във второто ниво на английския женски футбол. Там ще се изправим срещу тимове като "Ливърпул", "Хъл сити", "Блякпул"... Ще се опитаме да влезем в най-горната дивизия. Във Висшата лига играят само десет отбора и конкуренцията е жестока. Треньорите искат от нас да вземем купата на Северна Англия.
- Какви са тренировките в отбора?
- Доста са тежки. Едно занимание трае минимум два часа.
- Сама ли живеете в Англия?
- Да, сама съм. Родители ми не са с мен. Трудно ми е, но гледам да се справям. Свиквам и с езика. Момичетата от отбора ми помагат страшно много. Определено имам нужда от тяхната помощ.

- Откога се занимавате с футбол?
- Бях на 16 години, когато започнах. Участвах на турнир за девойки в моя роден град Габрово. След мачовете селекционерите на отборите до 17 и 19 години дойдоха при мен. Поканиха ме в националния отбор. Играх един квалификационен цикъл и се преместих в отбора на НСА. Това е най-титулуваният клуб за женски футбол в България. В него имах възможността да работя с бившия ректор на академията Лъчезар Димитров. Той ми помогна изключително много.
- Занимавали ли сте се с други спортове?
- Не. До 16-годишна възраст не съм се занимавала с никакъв спорт. Когато бях по-малка, ритах с момчетата пред блока. Никога не съм си представяла, че ще стана футболистка.
- Наскоро сте направили дебют и за женския национален отбор.
- Да. Беше преди месец. Играхме срещу Кипър. Победихме ги с 3:1. Вкарах първия гол.
- Кой е любимият ви футболист?
- Кристиано Роналдо. Той е доказателство, че с труд, упоритост и търпение се постигат големи резултати.
- А любимият отбор?
- "Реал" (М) заради Роналдо. Голяма фенка съм на "белия балет".
- Пишете стихове. Откъде идва вдъхновението?
- Нямам такова. Просто отвътре ми идва да пиша. Мисля, че ми се получава. Имам няколко стихосбирки.
- Наскоро завърши европейското първенство. Кой беше вашият фаворит?
- Бях за Португалия, но не очаквах, че ще спечелят срещу Франция. Домакините играха атакуващ и отворен футбол. Харесаха ми.
- Какво мислите за българските футболисти като Валери Божинов, Николай Михайлов? Харесвате ли ги?
- Не. Уважавам Божинов, но не го харесвам като визия. Имала съм възможност да си говоря с него. Не е лош човек. Познавам и семейството му. Смятам, че трябва да спре с котетата и да погледне сериозно на кариерата си.
- Откъде се познавате с Валери?
- Засичали сме се на няколко спортни събития, на които жонглирах.
- Колко време можете да задържите топката, без да падне?
- Рекордът ми е 8000 поредни удара с крак. Това е някъде около час, без топката да падне на земята. Много обичам да жонглирам. Скоро не съм пробвала, но със сигурност ще задържа топката 60 минути във въздуха.
- Мит ли е, че в женския футбол голяма част от състезателките са лесбийки?
- Не знам. Не е редно да коментирам моите колежки. Те си имат личен живот, както и аз.
- Имате ли човек до себе си?
- В момента не, защото реших да замина за Англия и да преследвам мечтите си. Но имам човек, който стои плътно зад мен и постоянно ме подкрепя. Не мога да се оплача от липса на мъжко внимание. Това е нормално. Все пак прекарвам доста време в компания, в която има повече момчета.
- Какво е мнението ви за мъжкия национален отбор? Защо не можем да се класираме на голям форум в последните години?
- Мъжкият ни футбол няма нужда от коментар. Не виждам нищо сериозно в тези, които играят. Те само гледат да вземат пари и да ги пръснат по жени. Няма как така да постигнем резултати. Ние, жените, играем за удоволствие. Парите, поне за мен, никога не са били стимул. Желанието, страстта и емоция при нас са много по-големи, отколкото при мъжете.
- Но в женския футбол също нямаме сериозни успехи...
- На клубно ниво женският футбол има по-големи успехи от мъжкия. Отборът, където играех миналия сезон - НСА, всяка година участва в Шампионската лига. Сега ще играят в Уелс срещу "Кардиф". Лошото в България е, че никой не уважава женския футбол. На него се гледа с насмешка. Мъжете подценяват женския футбол.