Илиян Киряков от четвъртите в света: В Париж Бог ни върна отнетото
Илиян Киряков е един от отбора на четвъртите в света, стигнал полуфинал на световното в САЩ през 1994 г. На 17 ноември играчите, донесли най-голямата ни футболна радост, ще празнуват 20 години от класирането за мондиала. Киряков доскоро беше треньор в Кипър. От два месеца отново е в България и работи в школата на родния "Етър" (Велико Търново).
Кристиан ИВАНОВ
- Г-н Киряков, 20 години минаха от чудото на "Парк де Пренс", когато България победи Франция с 2:1 и се класира за световното първенство в САЩ. Сега, от дистанцията на времето, как си обяснявате феноменалния успех на този отбор?
- Ключовата дума е постоянство. Нищо не е случайно в нашите победи. Успехът на този отбор се градеше още преди първенството в САЩ. Доста хора може би не помнят, но през 1988 г. ние победихме бъдещия европейски шампион Холандия. За "лалетата" това беше последната им контрола на тяхна земя, преди да вдигнат купата на първенството в Германия. В техния тим блестяха звездите на Рууд Гулит, Марко ван Бастен, Франк Рийкард и още много страхотни футболисти. През 1991 г. победихме и Италия в София с 2:1. Когато това поколение футболисти играеше в младежките и юношеските формации на националния отбор, постоянно имахме класирания за големи форуми. Целият този натрупан опит в един момент нямаше как да не даде резултат.
- Освен големи победи това поколение преживя и тежки загуби. Два пъти бяхме на косъм да се класираме за европейско и все не се получаваше. Как се отрази това на футболистите?
- Не се отказахме да се борим за мечтите си. Станахме по-силни, защото загубите ни калиха. Отлично си спомням мача срещу Швейцария, квалификация за Евро 1992. Поведохме с 2:0 след голове на Костадинов и Сираков през първото полувреме. Накрая загубихме с 2:3 с гол в последната минута на Тюркелмаз. Имаше още мачове до края квалификациите, но това поражение беше от голямо значение. Срещу Шотландия в София ни трябваше равен, за да се класираме за Евро 1988 г. Загубихме с 0:1 след попадение в края. Не бяхме по-слаби от шотландците, но паднахме. Така се стигна до 17 ноември 1993 г. На "Парк де Пренс" в Париж Бог ни върна отнетото в предишни години. Всички помним как България се класира за световното в САЩ `94 след онзи прословут гол на Емил Костадинов в последните секунди на мача с Франция.
- Какво сте запомнили от разборите на Димитър Пенев по време на световното в САЩ `94?
- Най-важното при Пенев беше, че се работеше много спокойно. Нямаше напрежение. Всички футболисти се чувстваха освободени психически. Направихме добра подготовка преди първенството. Това също беше от значение.
- Как успяваше треньорът от толкова силни характери и ярки индивидуалност да направи силен национален отбор?
- Димитър Пенев имаше страхотен треньорски усет. Успяваше да накара футболистите да играят на върха на възможностите. Всеки даваше всичко от себе си на терена.
- След като се отказахте от футбола, защо не останахте да работите в България? Нямаше ли нужда от опита на Илиян Киряков?
- Когато спрях да играя футбол, останах в този спорт. Три години бях селекционер към БФС за Северозападна България. Работех за младежкия национален отбор.
- Повечето от вашите съотборници опитаха някакъв бизнес, но не на всички им потръгна. При вас как се развиха нещата?
- Аз също се опитах да се занимавам с бизнес. Всичко, което пробвах, удари на камък и затова спрях. Реших пак да бъда около футбола. Искам да се занимавам с това, в което се чувствам силен.
- Чувствате ли се обиден за нещо от годините си в бизнеса? В България невинаги се играе по правилата, когато става дума за пари.
- Не мога да кажа обиден... Може би съм бил наивен и съм вярвал на хора, които не го заслужават. Каквото съм си направил аз, съм си го направил сам. Надявам се, че съм си взел поука от грешките и в бъдеще няма да ги повторя.
- Поддържахте ли връзка с някои от вашите съотборници, докато бяхте в чужбина?
- Истинските приятели си останаха до мен през цялото време. С някои бивши съотборници поддържах връзка през цялото време.
- Отборът на четвъртите в света сега е разделен в една основна линия - Стоичков и Боби Михайлов не си говорят. Защо се стигна до това?
- Просто нямам представа. Дори на мен ми е малко чудно. Както се знае, по времето на Боби Михайлов Ицо стана треньор на националния отбор. Не знам при тях какви са конфликтите. Но скандалите може само да попречат на футбола. Тези, които сме играли заедно, трябва да бъдем обединени.
- Приехте поканата да работите за "Етър", след като дълго не бяхте в родината. Как се чувствате отново тук?
- Вече се чувствам в свои води. Най-важното е, че съм със семейството си. Дори когато бях в Кипър, следях всичко, което се случва в България. Радвам се, че в "Етър" се обръща сериозно внимание на школата. Имаме доста проблеми, но се опитваме да ги решим. Сигурен съм, че ако продължаваме да работим, резултатите ще дойдат. Няма да стане веднага. Но съм сигурен, че един ден усилията ни ще бъдат възнаградени.
- На световното имаше доста играчи, минали през "Етър". Сега отборът дори не е в "А" група, как си обяснявате този факт?
- Дълга история. Футболистите от "Етър", които играхме на световното, бяхме възпитаници на спортни училища. По наше време те функционираха по съвсем различен начин. Там учехме, хранехме се, тренирахме по два пъти на ден. В момента спортните училища са в окаяно състояние.
- А как беше в Кипър - там знаеха ли за подвига на четвъртите в света?
- Преди да отида да работя в Кипър, играх там като футболист. Явно съм оставил добри впечатления. Всички се отнасяха с уважение към мен. Колкото де световното първенство в САЩ, в Кипър не го помнят толкова добре. Но това е напълно нормално. По-важното е ние в България да ценим това, което сме постигнали в спорта.
Кристиан ИВАНОВ
- Г-н Киряков, 20 години минаха от чудото на "Парк де Пренс", когато България победи Франция с 2:1 и се класира за световното първенство в САЩ. Сега, от дистанцията на времето, как си обяснявате феноменалния успех на този отбор?
- Ключовата дума е постоянство. Нищо не е случайно в нашите победи. Успехът на този отбор се градеше още преди първенството в САЩ. Доста хора може би не помнят, но през 1988 г. ние победихме бъдещия европейски шампион Холандия. За "лалетата" това беше последната им контрола на тяхна земя, преди да вдигнат купата на първенството в Германия. В техния тим блестяха звездите на Рууд Гулит, Марко ван Бастен, Франк Рийкард и още много страхотни футболисти. През 1991 г. победихме и Италия в София с 2:1. Когато това поколение футболисти играеше в младежките и юношеските формации на националния отбор, постоянно имахме класирания за големи форуми. Целият този натрупан опит в един момент нямаше как да не даде резултат.
- Освен големи победи това поколение преживя и тежки загуби. Два пъти бяхме на косъм да се класираме за европейско и все не се получаваше. Как се отрази това на футболистите?
- Не се отказахме да се борим за мечтите си. Станахме по-силни, защото загубите ни калиха. Отлично си спомням мача срещу Швейцария, квалификация за Евро 1992. Поведохме с 2:0 след голове на Костадинов и Сираков през първото полувреме. Накрая загубихме с 2:3 с гол в последната минута на Тюркелмаз. Имаше още мачове до края квалификациите, но това поражение беше от голямо значение. Срещу Шотландия в София ни трябваше равен, за да се класираме за Евро 1988 г. Загубихме с 0:1 след попадение в края. Не бяхме по-слаби от шотландците, но паднахме. Така се стигна до 17 ноември 1993 г. На "Парк де Пренс" в Париж Бог ни върна отнетото в предишни години. Всички помним как България се класира за световното в САЩ `94 след онзи прословут гол на Емил Костадинов в последните секунди на мача с Франция.
- Какво сте запомнили от разборите на Димитър Пенев по време на световното в САЩ `94?
- Най-важното при Пенев беше, че се работеше много спокойно. Нямаше напрежение. Всички футболисти се чувстваха освободени психически. Направихме добра подготовка преди първенството. Това също беше от значение.
- Как успяваше треньорът от толкова силни характери и ярки индивидуалност да направи силен национален отбор?
- Димитър Пенев имаше страхотен треньорски усет. Успяваше да накара футболистите да играят на върха на възможностите. Всеки даваше всичко от себе си на терена.
- След като се отказахте от футбола, защо не останахте да работите в България? Нямаше ли нужда от опита на Илиян Киряков?
- Когато спрях да играя футбол, останах в този спорт. Три години бях селекционер към БФС за Северозападна България. Работех за младежкия национален отбор.
- Повечето от вашите съотборници опитаха някакъв бизнес, но не на всички им потръгна. При вас как се развиха нещата?
- Аз също се опитах да се занимавам с бизнес. Всичко, което пробвах, удари на камък и затова спрях. Реших пак да бъда около футбола. Искам да се занимавам с това, в което се чувствам силен.
- Чувствате ли се обиден за нещо от годините си в бизнеса? В България невинаги се играе по правилата, когато става дума за пари.
- Не мога да кажа обиден... Може би съм бил наивен и съм вярвал на хора, които не го заслужават. Каквото съм си направил аз, съм си го направил сам. Надявам се, че съм си взел поука от грешките и в бъдеще няма да ги повторя.
- Поддържахте ли връзка с някои от вашите съотборници, докато бяхте в чужбина?
- Истинските приятели си останаха до мен през цялото време. С някои бивши съотборници поддържах връзка през цялото време.
- Отборът на четвъртите в света сега е разделен в една основна линия - Стоичков и Боби Михайлов не си говорят. Защо се стигна до това?
- Просто нямам представа. Дори на мен ми е малко чудно. Както се знае, по времето на Боби Михайлов Ицо стана треньор на националния отбор. Не знам при тях какви са конфликтите. Но скандалите може само да попречат на футбола. Тези, които сме играли заедно, трябва да бъдем обединени.
- Приехте поканата да работите за "Етър", след като дълго не бяхте в родината. Как се чувствате отново тук?
- Вече се чувствам в свои води. Най-важното е, че съм със семейството си. Дори когато бях в Кипър, следях всичко, което се случва в България. Радвам се, че в "Етър" се обръща сериозно внимание на школата. Имаме доста проблеми, но се опитваме да ги решим. Сигурен съм, че ако продължаваме да работим, резултатите ще дойдат. Няма да стане веднага. Но съм сигурен, че един ден усилията ни ще бъдат възнаградени.
- На световното имаше доста играчи, минали през "Етър". Сега отборът дори не е в "А" група, как си обяснявате този факт?
- Дълга история. Футболистите от "Етър", които играхме на световното, бяхме възпитаници на спортни училища. По наше време те функционираха по съвсем различен начин. Там учехме, хранехме се, тренирахме по два пъти на ден. В момента спортните училища са в окаяно състояние.
- А как беше в Кипър - там знаеха ли за подвига на четвъртите в света?
- Преди да отида да работя в Кипър, играх там като футболист. Явно съм оставил добри впечатления. Всички се отнасяха с уважение към мен. Колкото де световното първенство в САЩ, в Кипър не го помнят толкова добре. Но това е напълно нормално. По-важното е ние в България да ценим това, което сме постигнали в спорта.
Реклама
Реклама
