Треньорът на "Апоел" превзема баскетболния Олимп
*Димитрис Итудис води отбора от Тел Авив към невиждани висоти
*Гръцкият специалист превърна дебютанта в Евролигата в страшилище за великани
Богопомазани могат да се чувстват българските фенове на баскетбола заради космическото провидение да станат преки свидетели на създаването на легенда. В такава без капка съмнение се превръща пред очи им треньорът на "Апоел" (Тел Авив) Димитрис Итудис.
Пред родната публика в София и Ботевград гръцкият специалист от селце до Солун се превръща от голямо във велико име в славната 130-годишна история на играта с оранжевата топка между червените рингове. Вечно зализаният пълководец на израелския дебютант в Евролигата уверено и безкомпромисно води отбора си към титла в най-силното баскетболно първенство на земното кълбо след НБА.
За 55-годишния Итудис това ще бъде трети триумф в състезанието, което всъщност определя клубния шампион на Стария континент. Предишните два трофея той печели през 2016 г. и 2019 г. с могъщия по това време московски ЦСКА.
Днес създадената от него смъртоносна за противниците машина, наречена "Апоел", е напът да смачка всички до края на сезона и да го нареди Итудис до турския му колега на пейката на ПАО Ергин Атаман като най-титулуваният действащ треньор в Евролигата с 3 купи.
Уви, почитателите на баскета у нас ще бъдем свидетели само на малка част от предстоящото издигане до небесните висини на Димитрис. За съжаление, воденият от него с генералска палка тим на "Апоел" се връща в Израел, където ще доиграе останалите домакински мачове до края на сезона. Бордът на Евролигата вдигна ембаргото за двата израелски отбора "Апоел" и "Макаби" да посрещат противниците си на родна земя и от другата седмица те са домакини в прочутата зала "Менора" в Тел Авив.
Победата с 87:80 на момчетата на Итудис срещу френския "Асвел" в четвъртък в Ботевград бе официалното им прощаване с родните баскетболни зали. Едва ли в близко бъдеще ще имаме щастието да посрещнем най-силните отбори в Европа и преди всичко Александър Везенков и неговия "Олимпиакос", който ще бъдат гост на израелския дебютант в началото на април догодина. След взетия скалп на тима от предградията на Лион "Апоел" е едноличен лидер в класирането с 10 триумфа от 14 срещи. Точно в сблъсъка с коравите французи Итудис показа частица от гениалността си, която ще му осигури място в баскетболния пантеон на славата.
След отлично първо полувреме и водачество 47:41 "Апоел" изиграва невзрачна трета част и вкарва само 17 точки. С учудваща лекота "Асвел" заличава преднината и в последния квартал на срещата двата отбора влизат равни. Следва необяснимо ново отпускане на скъпоплатените звезди на тима от израелската столица, които вкараха само 2 точки в първите 4 минути на последната четвъртина. Преднината на скромния откъм топбаскетболисти "Асвел" нараства до 11 - 66:77.
Закаленият в хиляди битки на корта продукт на югославската баскетболна школа Итудис взема прекъсване и останалото е история. С гранитна защита, огромно самочувствие и талант в изобилие Васа Мицич, Илайджа Брайънт, Дан Отуру и компания размазват обърканите французи, които до последния съдийски сигнал вкарват едва 3 мизерни пункта.
Огромна заслуга за паметния обрат на сблъсъка в Ботевград освен Итудис има и първият му помощник Стефанос Дедас. Ексцентричният и темпераментен 43-годишен грамадан от Кукуш, който по чудо не стана селекционер на българските национали в края на октомври, когато на поста трябваше да наследи Росен Барчовски, често е доста активен по време на треньорските прекъсвания и раздава наставления на играчите. Всъщност през миналия сезон именно Дедас води "Апоел" в по-голяма част от срещите им в Еврокъп в Самоков, въпреки че на хартия Итудис е старши треньорът. Само преди 4 г. брадатият Стефанос е избран за "Треньор на сезона в Израел", а момчетата му от "Апоел" (Холон) печелят златото в Балканска лига.
Учи занаята в бивша Югославия
Закалката на велик шампион Димитрис Итудис получава в края на 80-те години на миналия век в Загреб, където по това време се играе най-силният баскетбол в Европа. Точно преди идването в хърватската столица на гръцкия младеж, за да следва в Спортната академия "Цибона" на легендарния Дражен Петрович, е спечелила два пъти трофея "Шампион на Стария континент". Момчето от село Трикала е луд по къдравия магьосник между кошовете, въпреки че по това време на броени километри от родното му място богът на гръцкия баскетбол Никос Галис покорява с "Арис" европейските великани в Солун.
Още в първата си година като студент през есента на 1989 г. отдаденият до болка на играта с оранжевата топка Итудис става треньор на младежките гарнитури на "Младост" - Загреб. Усетът и страстта му към изключително популярния баскетбол във все още неразпадналата се Югославия привлича погледите на именити специалисти. Само с едногодишен опит на треньорската скамейка той получава първия си професионален договор да бъде асистент на опитния Бошко Божич в БК "Загреб". Димитрис прекарва 5 години в този отбор, като успоредно с това успешно се дипломира в елитната загребска Спортна академия.
Учи занаята още 4 сезона, но вече като помощник на именити треньори на гръцки отбори.
Големия удар и съдбоносно решение на пътя към славата прави през 1999 г. 29-годишният тогава Итудис приема предложението да стане част от екипа на Желко Обрадович в гръцкия шампион по това време "Панатинайкос". Заедно със сръбския властелин на баскетболна игра печелят 5 титли в Евролигата и 11 в гръцкото първенство и стават тандем от сънищата, който е кошмар за съперниците. Свободното боравене със сърбохърватския език помага на Итудис по-лесно да разбере тънкостите на занаята от най-добрия някога в професията. За нула време той става пръв помощник на Обрадович
От сръбския си ментор научава, че основната предпоставка за победа на паркета е здравата защита. Също така Димитрис попива и лекцията, че суровите тренировки и хилядите повторения на акциите за нападения и защита са майка на бъдещия триумф. В продължение на 13 сезона той е дясната ръка на Обрадович в ПАО и се готви за превземане на баскетболния Олимп. През далечната вече 2012 г. звездното дуо Обрадович-Итудис напуска "зелените" от Атина и се отдава на заслужена почивка в продължение на една година.
Учудващо за мнозина през лятото на 2013 г. бъдещият великан на треньорската професия поема кормилото на скромния турски "Банвит" от Бандърма. За начало на самостоятелната си треньорска кариера той решава да се докаже в непретенциозен тим. И успява. Още в първия сезон отборът му е лидер в редовния сезон пред колосите "Фенербахче", вече начело с кума му Желко Обрадович, "Анадолу Ефес", "Галатасарай", "Бешикташ" и "Дарушафака". Походът към титлата на "Банвит" е спрян в полуфиналната плейоф серия от "Галатасарай". Блестящите представления с лимитиран отбор насочват вниманието на богатите клубове към Итудис. Той получава щедро предложение от "армейците" от Москва, които не жалят пари отново да спечелят Евролигата след 2008 г. Първата година Димитрис трябва да се задоволи само с триумф в ВТБ лигата и отличието "Треньор на годината" в регионалното първенство на руски и други европейски отбори. В Евролигата ЦСКА е на мечтания "Файнълфор", но губи на полуфинала от "Олимпиакос". Грешката е поправена на следващата година, когато на финала побеждава "Фенербахче" начело с ментора му Обрадович.
След май 2016 г. и най-престижното отличие на Стария континент в ръцете си Итудис се превръща в истински генерал на московските "армейци". Връща позамъркналата слава на ЦСКА, а отборът му отново е сред водещите в Европа. Черешката на тортата е новата титла в най-доброто първенство в Европа през 2019 г. Руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. спира господството на Итудис в "червените" от Москва, където го богославят, а думата му е със статут на закон.
Оставките на Обрадович и Месина помагат
Пътят към вечната слава за Итудис е постлан с червен килим след изненадващите оставки на двамата най-именити треньори в Европа Желко Обрадович и Еторе Месина.
През миналата седмица ходещото божество за феновете на белградски "Партизан" и италианската легенда на "Армани" (Милано) хвърлиха кърпата след куп загуби и безлични игри от началото на сезона на водените от тях отбори и напуснаха постовете си старши треньори. 65-годишният сърбин от Чачак Обрадович е абсолютният рекордьор по трофеи в Евролигата с 9, а една година по-възрастният от него южняк от остров Катания Месина има 4. Двамата са на първите две места по този показател в Евролигата, като от действащите наставници до тях се доближава само Еригн Атаман с три купи.
Предвид напредналата възраст трудно може да се предоложи, че Желко и Еторе отново ще поведат клуб към трона, още повече че Месина обяви, че заменя скамейката с удобния директорски фотьойл в "Армани". Достигането до техните постижения ще бъде трудна мисия за всеки простосмъртен, но по-голяма част от баскетболните експерти са категорични - Димитрис е човекът за големите дела. Тази теза обединява почти всички истински разбирачи на динамичната игра между кошовете, а скептици почти липсват. Жалко само, че българските фенове няма да могат наживо да гледат писането на баскетболна история.
