Кикбоксьорът Диян Димитров: Работя във ферма

*Вторият ми професионален мач е незабравим

*Никога преди не съм бил в нокдаун

Кой е той

Диян Димитров е различен. Става рано сутрин, за да храни животните в семейната фирма и да се погрижи за оранжериите. В останалата част от деня 18-годишният талант се е посветил на бойните спортове. Кикбоксьорът впечатли всички при своя дебют на галавечерите Senshi.

- Диян, ти си един от най-талантливите български кикбоксьори. Само на 18 години, а вече си тръгнал да покоряваш световния кикбокс.

- Работим усърдно и резултатите са налице. Още дори не съм колкото другите участници на години.

- Но въпреки това започна и при мъжете да играеш, нали така?

- Да, да. Тази година вече съм при мъже и направих две състезания. Първи съм и на двете.

- Това, с което привлече вниманието на всички любители на бойните спортове, беше изключителният мач, който направи на Senshi срещу Яни Семинов. Разкажи какво се случи и защо прие да се биеш срещу толкова рутиниран боец?

- Бях в подготовка за Световната купа в Унгария, която беше след месец и нещо. Имаше и Senshi. Огнян Мирчев трябваше да се бие първо с него. Той отпадна. След това Ивайло Панев влезе като заместник. Oбаче и той впоследствие се контузи и трябваше да реша дали искам да вляза като заместник. С моя треньор говорихме и решихме. Аз съм във форма. 10 дена преди мача приехме. Бях във форма, понеже бях в подготовка за Унгария и реших да участвам. Нищо не можеше да ме спре.

- На практика това ти беше и вторият професионален кикбоксов мач, нали?

- Да, точно. Беше съвсем различно, беше уникално. Ние бяхме в амфитеатъра. Там обстановката беше още по-брутална и да виждаш толкова големи звезди около теб... Това ми беше едва втория професионален мач. Там бяха много легенди от кикбокса. Беше уникално.

- А имаше ли повече напрежение предвид цялата сцена, хората, които ще те гледат, или за теб беше положително преживяване, защото имаше шанса да се изявиш пред тях?

- Мотивираше ме още повече. Не съм усещал нещо, което да ме напряга. Беше още по-мотивиращо за мен да изляза и да покажа какво мога срещу такъв опитен боец. Мисля, че го направих, но пък не успях да взема победата за малко.

- Разкажи за самия мач.

- Първият рунд мина добре. Успях да си направя всички работи, които сме подготвили за краткото време. Нещата тръгнаха зле във втория рунд. Там влязох да се бия повече с него, а трябваше по-голяма дистанция да спазвам. Към края на втория рунд се поуморих и заради това не успях да бъда толкова координиран и да спазвам нещата, които трябваше. Така понесох нокдаун, но успях да се завърна. Беше много тежко. Последните 30 секунди изобщо не знаех къде съм. На почивката явно успях да се възстановя и третия рунд също бях добре, но вече си оказа влияние умората. Мачът обаче беше равностоен. Трите рунда е взел той, което не мисля, че беше така. Можеха да дадат равен резултат и да има четвърти рунд.

- Като каза, че ти е било много тежко да се съвземеш, бил ли си в по-тежко състояние друг път по време на състезание?

- Не, никога преди не съм бил в нокдаун. Това беше за първи път и не е много приятно.

- Какво си мислеше в този момент, когато той те свали на земята?

- Буквално не видях удара. Когато се изправях, казах: "Какво стана?". Изправям се, реферът ми брои нокдаун. Малко се възстанових и гледах повече да движа след това.

- При положение че си само на 18 години, минава ли ти през главата мисълта за реванш при толкова оспорван мач?

- Да, със сигурност ми мина мисълта за реванш. Няма как да избегне това, но просто трябва да направя още няколко срещи и ще съм готов.

- Дебютът беше в Стара Загора. Какво помниш от битката?

- Обстановката също беше много, много готина. Играх срещу едно момче от Стара Загора. Той беше домакин от "Берое". Успях да го победя още първия рунд с технически нокдаун. Отворих му голяма аркада на челото и взех първата среща.

- Ти започваш сравнително късно с кикбокса - на 15-16 години. Как попадна в залата?

- На 15 години. По принцип винаги съм тренирал нещо от малък. Спортът винаги е бил в мен. Тогава беше периодът по Ковид. Преди това ходех на плуване. Седем години съм ходил. Дори бях състезател по едно време, но после затвориха басейна. Имаше период, в който не тренирах. Много ми се тренираше нещо и избрах кикбокса. Явно съм уцелил правилния треньор, правилното място и нещата започнаха да се получават. Започнах да тренирам в началото на 2021 година. След два два месеца започнах да правя спаринги, което в нашата зала е доста трудно. Трябва да покажеш умения и че може да се пазиш. След около три месеца направих първото състезание. Станах втори. След това станах първи на следващото състезание и отидох на държавно първенство. Там станах шампион. След това имаше европейско първенство, където аз нямаше да играя. Трябваше да отидат няколко момчета от нашия отбор, но едното се контузи две седмици преди надпреварата. И треньорът ме пита: "Искаш ли да ходиш?". Казах, че искам. Европейско първенство е доста голямо. Тогава бях на юноши младша възраст. Буквално не знаех какво се случва. Играх една среща, загубих. Не дадох крачка назад, взех трето място. След това започнаха пак първите места. Следващата година спечелих на Световната купа в Унгария. След това станах световен шампион.

- Кой е най-паметният ти мач?

- На световното първенство 2022-ра играх с един австралиец. Направихме брутална среща. От първия рунд до третия не спряхме да се бием. Следващият ми мач беше на една световна купа, където играх срещу доста опитен състезател. Мачът беше оспорван. Водех почти през целия мач, но в последните секунди той ме обърна с няколко точки и спечели с два на един съдийски гласа.

- Израстваш в много голямо семейство, пет деца сте. Ти си най-големият. Какво е да си в такова голямо семейство?

- Много е забавно. Няма как да ти е скучно. Просто постоянно има някой около теб. Няма как да останеш много време сам. Винаги има с кой да се закачаш, с кой да си поприказваш. Има кой да ти помогне. Не е като да си сам. Това е много по-добре, отколкото да си сам. Ние сме пет деца. Имам двама братя и две сестри. Със сигурност има моменти, когато им се поскарвам. Даже често, защото те са доста по-малки от мен и трябва да слушат.

- Освен това ти се занимаваш с нещо, което много малко на твоята възраст някога са виждали. С баща ти гледате ферма и оттам си доставяте пресни продукти. Как се стигна до това да живеете там?

- Да, нещо като малка ферма имаме. Отглеждаме си за нас зеленчуци. Искахме да живеем в къща и преди три-четири години успях да взема една, която е малко по-далеч от нашия град. Там успяхме да създадем оранжерии, места за животни. Аз и баща ми гледаме всички животни. Оранжериите ние ги поддържаме. Това е доста работа.

- А колко време ти отнема на теб на ден?

- Не ми остава много свободно време, когато не съм на тренировка. Не мога да стана в 10 и животните да ги храня тогава. Когато съм на тренировки, ставам и отивам. Някой път баща ми ги оправя или след това двамата. Но няма как да не ги нахраниш някой ден. Това е все едно ти да не ядеш. Нямам много време за почивка.

- Да се върнем към кикбокса. Имаш ли вече конкретни състезания пред теб?

- Да, имам. Ако успея да направя две професионални срещи до края на годината, ще е много добре. Имам през ноември световно първенство за мъже в Абу Даби. Това е най-важното състезание за годината и ще се опитам да стана първи. Тренирам още отсега на макс.

- Имаш ли си любим български боец, който харесваш като стил?

- Копривленски много ме впечатлява как успява да победи толкова класни бойци. Също и Теодор Христов как толкова за толкова бързо време се разви.