Световната шампионка по киокушин кай Моника Стоянова: Готова съм да се бия в три силови спорта

Чувам се с мама и татко преди всяко състезание, вдъхват ми кураж

Коя е тя

Каратистката Моника Стоянова от асеновградския клуб "Оками Доджо" не спира да изумява и да постига сериозни успехи. Моника е 4 пъти световна шампионка и 3 пъти европейска по киокушин карате за девойки. Последната й световна титла е при жените. Само преди дни Моника стана световна шампионка за четвърти път. Опасната красавица учи зъботехника, успява да отделя време за себе си, за приятелите си. Иска да дебютира в К1 кикбокс и в муай тай.

- Моника, честита поредна световна титла по киокушин карате! Този път взе златото при жените! Какво е чувството? По-трудно ли е при големите?

- Това ми е първата световна тила при жените Общо имам четири световни титли. Имам и три европейски титли за кадети (жени до 21 години) и имам една титла за старша възраст при девойки. Да, има разлика! Усещането е неописуемо! При жените играта е повече тактическа и техническа, повече се мисли в самата игра. Самото усещане, че си в по-горното стъпало, е много по-различно.

- Коя титла е най-важната за теб, най-трудно спечелената ти победа до този момент?

- Играх с една казахстанка, когато спечелих световната титла извън моята категория, защото тя беше на 21 години, но я победих и взех златния медал. Аз бях по-малка от нея и се състезавах в категория кадети до 55 кг. Очаквам догодина отново да се срещнем на световното първенство. Тогава, на това световно първенство по киокушин кай, дебютирах във възрастова група кадети. Световно беше през 2022 г. във Валенсия, Испания. Елиминирах я в предварителния кръг и тя отпадна от класирането. Това е най-големият ми успех до момента, защото миналата година тази казахстанска стана световна шампионка при жените. Когато я победих, бях в категория кадети, а тя в жени. Ако се изправя срещу нея отново, както очаквам, няма да се притеснявам, познавам й играта.

- Някакви тежки контузии имала ли си, които да са те възпрепятствали от участие в турнир, било то световен или европейски?

- Контузии имам, но не съм си позволявала да ми попречат да се състезавам. Тежки не съм имала. Аз съм такъв човек, който винаги се стяга и се пуска независимо какво ми има. В крайна сметка знам какво съм инвестирала в това да се подготвя за дадено състезание, а именно време и усилия и няма как просто така да се откажа. Трябва да е нещо животозастрашаващо, за да се откажа. Играла съм с контузии, а един път дори имах температура, но не в турнир по киокушин кай, а по савате (тъй наречения френски бокс, в който се използват и удари с крака). Победих!

- Към какво се стремиш? Какви са ти плановете за бъдещето?

- Искам да дебютирам на професионално ниво в кикбокса и в муай тай догодина. Имам желания да се състезавам в стил К1 в кикбокса. Това са по-силови дисциплини в кикбокса, защото то има няколко стила, не е само К1. Това е най-тежкият стил, най-трудният стил, в който има най-много поражения. Имам желание там да се разбивам. Относно муай тай това е доста по-комплексен боен спорт. Но просто като го гледам и като съм ходила на тренировки по муай тай, страшно много ми допадна. Например бокс или ММА не ми допадат като спортове. Смятат, че в муай тая мога да постигна доста, ако се захвана да се занимавам. Като цяло искам да си карам и двата спорта паралелно, дори трите да не кажа - киокушин, кикбокс и муай тай. Но това е доста трудно, защото са доста различни. Смятам, че с правилните треньори, които са до мен, и с комплексната работа и с желанието най-вече ще успея да се организирам и да го направя.

- Треньорът ти Красимир Илиев от самото начало ли е с теб, от 9-годишна, или вече имаш нов сенсей?

- Смених треньора, който беше до мен от дете - Красимир Илиев от Габрово, откъдето съм и родом. Там, в спортен клуб "Надежда-Габрово", тренирах 10 години, от малка. Миналата година се преместих да уча зъботехника в Пловдив и се наложи да сменя треньора си. В момента моят сенсей е Петко Чирпанлиев и тренираме в Асеновград.

- Как се ориентира към бойните спортове и на колко години беше?

- Бях на 9 години. Тогава се занимавах с няколко вида спорт - плуване и акробатика, но киокушинът ми грабна вниманието много, след като видях на живо как играят и какво представлява. Тогава вече знаех с какво ще се занимавам и започнах да тренирам. Родителите ми ме подкрепяха още тогава, продължават и сега. Те абсолютно на всяко състезание идват да ме гледат, ако е чужбина, е малко по-сложно, но са неотлъчно до мен, дори като ги няма са с мен духом. Винаги се чувам с тях преди срещите, ако имам такава възможност, защото понякога е трудно. Например съм ходила на световно в Япония, сега бях в Армения, а тези държави не са в ЕС и връзката може да бъде малко по-сложна. Като цяло винаги намираме време да се чуем и да си поговорим, да си споделим. Комуникацията с мама и татко в такива момента като тези преди самото състезание, ми вдъхва много кураж, много ме държи и ме дърпа нагоре. Успокоявам се.

- Моника, имаш ли време за личен живот. Трениране, учене, състезания, пътувания, остава ли ти време за себе си, да се видиш с приятели.

- Колкото и странно да изглежда, успявам да намеря време за всичко, умея да съчетавам нещата. Аз съм такъв човек, който не може да стои само на едно място, да се развивам само в едно поприще. Излизам с приятели редовно. Справям се и с ученето, дори спортът ме е е научил, че не мога да отида неподготвена на даден изпит, защото знам колко е гадно да не успееш да се справиш с каквото и да е било. Не се надявам на някакъв късмет!