Световният шампион Ружди Ружди: България се нуждае от герои в спорта!

Ружди Ружди завоюва златен медал в тласкането на гюле (клас F55) на световното първенство по лека атлетика за хора с увреждания, което се проведе в Делхи, Индия. Българинът от град Глоджево, Русенско, постави нов световен рекорд от 12,94 метра - с 26 см повече от предишното си върхово постижение. За Ружди това е трета поредна и общо шеста световна титла. Той е и двукратен олимпийски шампион от Рио де Жанейро 2016 и Париж 2024. 34-годишният параолимпиец говори специално за читателите на "България Днес".

- Ружди, какво е да си шесткратен световен шампион?

- Уникално чувство! Много се радвам, че успях отново да подобря своя собствен рекорд. Записах много добър резултат от 12,94 метра. Доста дълго време исках да направя такова постижение. По време на подготовката не сме мислили, че ще имаме рекорд. Успяхме, за което съм щастлив.

- Сякаш вече се състезаваш със самия себе си и с резултатите, които сам вече си постигнал?

- Опитвам се винаги да бъда на ниво, да се подобрявам с всяко следващо състезание. Гледам да тласкам колкото се може по-добре, защото конкуренцията идва отдолу и не мога да се оставя на едно равнище. Моят конкурент, който остана втори, също беше направил лично постижение. Така че няма как да се успокоиш, трябва постоянно да се боря.

- Колко години още можеш да печелиш златни медали? Как чувстваш тялото си?

- Това няма как да го кажа. Дано да нямам някакви проблеми с контузии и да можем да тренираме качествено. То времето ще покаже още колко дълго мога да остана на върха. Усещам, че мога още повече и не смятам, че точно сега трябва да спирам.

- Осъзнаваш ли, че цяла България се гордее с теб?

- Да! И благодаря на всички хора! Голяма подкрепа имахме и я усетих. Това показва, че сме на правилен път.

- Освен твоя успех българските волейболисти също се превърнаха в герои, носейки ни сребърните медали от световното. Научи ли за тях?

- Да, момчетата направиха много. Това да играеш финал на световно първенство по волейбол е наистина голямо постижение. Радвам се за тях! Дано да продължат със същия дух, да не се отказват. Дай Боже, скоро да ги видим и още по-нагоре, а именно първо място, аз вярвам в тях. Не успях да гледам финала срещу Италия, тъй като тогава и аз имах състезание в Индия. Много рано се събудихме и цял ден бяхме на стадиона. Но по интернет следяхме какво се случва във Филипините.

- Смяташ ли, че спортисти като тях, като теб сте обединителите на нацията сега?

- Надявам се да е така, да. Народът има нужда от своите спортни герои, без тях не можем.

- Великата Лили Иванова също те поздрави за световната титла в своя фейсбук профил. Какво ще й отговориш?

- Да, видях поздрава и й благодаря от сърце! Аз не влизам често във фейсбук, особено след състезания, но ми го показаха. Радвам се, че е оценила успеха ми. Пожелавам й да е жива и здрава и да ни подкрепя нас, спортистите. Слушам нейните песни. Тя е от моя край, тук наблизо, от Кубрат.

- Успя ли да разгледаш поне малко Индия и как ти се стори животът там?

- Само един свободен ден имах, съвсем малко време. Отидохме на няколко места. Много жега беше, много задушно, въздухът не е чист. Видях и хубави места, но и много, много лоши условия, в които живеят част от хората. Стадионът, на който се проведе състезанието, е много добър. Всичко по организацията беше на ниво. Имаше шатри, даваха вода постоянно.

- Кога ще е следващото ти състезание?

- Все още не знам. Но догодина най-вероятно ще има европейско първенство, за което ще се подготвям.

- Остава ли ти време за любимото хоби?

- Нямам време да ходя на риболов напоследък. Желание имам, но все още не съм намерил кога да отида.