Параолимпийският шампион Ружди Ружди: Платиха ми всичко за титлата от Париж

След златния медал това лято усещам още по-голяма любов на хората по улиците към мен

Кой е той

Ружди Ружди донесе златен медал за България в тласкането на гюле, категория F55 (парализирани от кръста надолу от инвалидна количка) на Параолимпиадата в Париж тази година. Това бе втора титла за него след тази от Игрите в Рио де Жанейро през 2016 година. На Игрите в Токио преди 3 години той остана със сребро. Ружди е роден в русенското село Глоджево преди 33 години и живее там и до днес.

- Ружди, виждаме големи скандали в щангите за изплащането на премиите от олимпиадата в Париж. Как стоят нещата при параолимпийците? Ти лично получи ли си парите за титлата?

- Да, нямаме проблеми. Всички спортисти получихме завоюваните си премии. Дори парите за нас вече са изравнени с тези на здравите спортисти, за което благодаря на държавата.

- Беше ли уверен, че ще се върнеш със златен медал от Париж?

- Бях подготвен много силно, исках да спечеля, но ме беше страх да кажа, че отивам за медал. При нас всичко се случва - съдии, фаулове. Не исках да си удрям спирачка предварително. Отидох, борих се до последно и имаше резултат. Все едно за първи път спечелих златен медал. Имам подкрепа от приятели, роднини, родители. Искам да благодаря и на моя треньор Радостин Тодоров, защото без него нямаше как да успея. Той ме научи на абсолютно всичко. Каза ми, че ще ме направи световен шампион и рекордьор, и така и стана. Повярвах, че всичко може да се сбъдне след 2013 г. Тогава останах осми и той ми каза, че трябва да кача килограми и ще стана по-силен. Следващата година вече бях европейски шампион. След това до Токио бях все златен медалист. 

- В момента подготвяш ли се за следващи състезания, или си си дал почивка?

- Започнал съм да тренирам отново на пълни обороти. Продължаваме със същия шампионски дух. Няма време за дълги почивки, ако искаш да стигнеш до върха и да се задържиш там.

- Погледът ти насочен ли е вече към следващата олимпиада, която ще се състои в Лос Анджелис, САЩ, през 2028 година?

- Има много време дотогава, но въпреки това вече започвам леко да си мисля за там. Няма как да не гледаш към такъв голям спортен форум, независимо че е толкова напред във времето. Искам да участвам на поне още една олимпиада. Преди това обаче ми предстоят много труди състезания, върху които съм се концентрирал. Искам да продължавам, докато имам сили, да се представям още по-добре. Усещам, че мога да направя по-добри резултати. Винаги има мечти за сбъдване, затова ги гоня и полека-лека се случват.

- В по-краткосрочен план какви са целите пред теб?

- Аз участвам само на европейски и световни състезания в моята дисциплина. На отделни турнири не се състезавам, освен ако не ми се налага задължително. Конкуренцията в моята дисциплина е сериозна, дори на европейското първенство има достатъчно на брой силни състезатели. На световното логично е още по-трудно. Аз няма как да си позволя да отида там и да си мисля, че ще мине лесно. Трябва да си подготвен максимално добре, както е за олимпиада.

- През какви трудности си преминавал по време на кариерата си?

- Много проблеми имах. През 2019 г. на световното първенство бях с голяма декубитална рана, участвах с 38 градуса температура и успях да спечеля на косъм златния медал. Когато се прибрах, трябваше да ми се направи животоспасяваща операция, защото кръвта ми започна да се трови. Много трудности изпитвах - контузии, понякога и психически се чувствах зле. Трябва да правим почивки, да внимаваме с храната и тренировките.

- Още ли се подготвяш с гюлето в двора си?

- Не, направих си вече собствена зала в къщата ми в село Глоджево, на десетина километра от град Кубрат. Зимата съм вкъщи и залагам на специална подготовка. Повече вдигам тежести, а не толкова хвърляния и тласкания на гюле навън. Сега се набляга на упражненията в залата.

- Как съвместявате работата с твоя треньор Радостин Тодоров?

- Най-често ме гледа с камера онлайн чрез интернет и така ми дава наставления. Той се намира в Казанлък и няма как всекидневно да сме заедно. Слагам лаптопа пред лежанката например и така се случва тренировката. Смятам, че това има голям ефект, независимо че не е присъствено при мен.

- А лятото как протича твоята подготовка?

- Тогава вече заминавам за град Павел баня, където провеждам специален лагер. Храня се в ресторанта, на специална диета съм и храната е много вкусна. Лагерът продължава чак до дните преди състезанията.

- Разпознават ли те хората, когато те видят по улиците, и горди ли са с постиженията ти?

- Да, познават ме още и от предишните състезания, и от първия златен медал от олимпиадата в Рио де Жанейро през 2016 година. Този път обаче наистина беше по-различно. Усещам още по-голяма любов и уважение от хората към мен. Може би и медиите този път отразяваха по-широко състезанията от параолимпиадата в Париж и това се отрази.

- Как разпускаш от тежките тренировки?

- Когато имам време, ходя по язовирите на риболов. Честно казано обаче напоследък не ми остава много време за това. Не се считам за професионален рибар, но обичам да бъда с въдицата в ръка.

- Какъв съвет би дал на спортистите инвалиди, които искат да тръгнат по твоя път?

- Не трябва да се отказват, а винаги да се борят до последно, каквито и трудности да срещнат. Ако не тази година, след 4 години ще дойде техният шанс. Да слушат треньорите си и някои от тях ще могат да участват на такива големи първенства.