Първият победител в Power Slap Тихомир Батинков: В боя с шамари няма тактика

*Не вкарах цялата си сила, за да нокаутирам противника

*Започнах със спорта на 19

*Влязох в националния с един мач

Кой е той?

210-сантиметровият Тихомир Батинков изглежда впечатляващо. Той нокаутира зловещо своя противник в първия мач по правилника на боя с шамари в България. Пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" споделя своите впечатления от предизвикателството.

- Тихомире, участвахте в първия в историята мач по правилника на Power Slap, който бе част от MaxFight 61. Какво е усещането да се изправиш срещу съперник, да го погледнеш в очите и да чакаш той да те удари с шамар, без да реагираш?

- Аз като бивш състезател по бокс смея да твърдя, че емоцията и усещането може би доста наподобяват това да излезеш на боксов мач. Вече новото, което в случая е неочакваното, че самата дисциплина предразполага това, че трябва да очакваш самия удар. Не като в бокса да се опиташ да го избегнеш, да надхитриш и така нататък. Приятна емоция.

- Вие сте бивш боксьор, национален състезател, многократен медалист от държавни първенства. Как се стигна до участието ви в този формат?

- Стана много случайно. Дойдох до залата да видя дългогодишния си треньор. Той ми каза, че има интерес към тази дисциплина. Имаме един човек в града, който много подкрепя спорта. Иван Петлешков се казва. Инициативата произлиза от моя треньор и от него. Попитаха ме дали имам интерес. Първоначално бях малко скептичен. Като боксьор трябва да се готвиш конкретно за състезание или за дисциплина. Чисто ментално да си подготвен. Сега срокът беше доста кратък за участие. Не знаех дали изобщо имам желание да участвам, но го осмислих за няколко минути. Трябваше да реша на момента. Взех напълно спонтанно решение.

- Имахте ли време да се подготвите, да видите какви неща трябва да използвате и какви са правилата?

- С правилата се запознах същата вечер, когато приех. Не съм наблягал много на конкретна подготовка. Самата дисциплина е близо до боксов мач. Откъм техника е доста ограничена, но самите движения, експлозия, енергия, която вкарваш, наподобява удар в бокса. Аз съм така настроен, че когато излезе нещо ново, нещо трудно, нещо, което не ми е присъщо, по-добре да го пробвам. Иначе рано или късно ще съжалявам защо не съм участвал.

- Вие сте боксьор от тежка категория - 2,10 м. Съперникът ви беше около 130-135 кг. Той удряше първи. Какви мисли ви минават през главата в този момент?

- Просто изживяваш момента. В случая даже най-вероятно е добре, че така се получи, тъй като и за мен самия беше нещо ново. Досега не съм свикнал, нито съм бил с настройката да стоя и някой да ме удари. Просто да очаквам някакъв удар. Досега в боксови мачове и в подготовка се учим да избягваме удари. Тук в случая няма стил. Може би има техника, изпълнение на удара и в голяма степен помощ отгоре от този, който те пази.

- Защитата има ли различни варианти? Какво трябва да прави човек, за поеме по най-добрия начин удара и да не се озове на земята?

- За конкретна защита не може да говорим. Може да говорим за физическа резистентност на удар. Директен удар, който се очаква да поемеш. Нито съм чел някакви тактики, нито разпоредби в тоя спорт, но предполагам, че вариантите са два. Единият е при поемане на удара да отпуснеш врата си, да може по някакъв начин с инерцията му да поемеш по-малка част от него. Другият вариант е да го поемеш. Аз реших, че ще го поема. От бокса имам доста голяма резистентност на удари, особено в брадата.

- Идва време за атаката. Когато сте готов да нанесете удара, той има точни правила. Мислите ли как точно да го изпълните?

- Имахме една оперативка със съдиите. Разбрах, че това момче в някакъв боен спорт се е състезавал. Посъветваха ни да имаме едно наум да внимаваме в самото изпълнение, тъй като и за нас е ново, и за тях е ново като съдии. Да наблегнем на изпълнението. Трябваше да има нотка на внимание. Няма как чисто професионално да се отпусна и с всичките си 100% да ударя. С голямата сила идва и голяма отговорност. Може да е нова дисциплина, може да изглежда много интересно отстрани, много впечатляващо - големи мъже се удрят директно, нокаутират се, падат - но и е доста отговорно. Регламентът е три рунда по един удар. Беше желателно и от моя, и от негова страна да има нотка на внимание при първите изпълнения.

- Вие въпреки всичко успяхте да пласирате много точен удар, с който го разклатихте. Трябваше да го хванат хората, които помагаха отстрани, което е част от регламента.

- Предполагам, че беше в нокдаун. Доста мъжки излезе - да се изправиш срещу голям мъж като мен. Знам самата ми визия и фигура какви настроения носят срещу някой, ако трябва да излезе срещу мен. След като му нанесох удара, се прекръстих. Направих го от благодарност към Господ, че съм жив и здрав и нямам толкова много нараняване от неговия удар. В същото време се помолих с момчето всичко да е наред. Не ми беше идеята нито да го наранявам на максимум, нито да вкарвам 100% от капацитета си, което всъщност не съм и направил наистина. Това беше достатъчно, за да може мачът да приключи по възможно най-добрия начин за мен и за него.

- Мислили ли сте да се развиете в това направление, след като започнахте с победа? В Щатите вече се превръща в нещо много гледано.

- В това направление конкретно не съм мислил. Така се развиха нещата. За мен няма нищо случайно. Всичко се случва с причина. Всяка възможност е дадена. Вече от нас зависи дали като характери ще приемем новото предизвикателство с високо вдигната глава и ще пробваме. Мислил съм доста пъти да развия боксовата си кариера. По стечение на обстоятелствата така се получи, че имах по-важни приоритети.

- Някои хора се изказаха негативно за въвеждането на този регламент в България. Какво можем да кажем на хората, които не са професионални спортисти и гледайки това видео, биха тръгнали да се тестват?

- На първо място бих отправил един апел към по-младите и особено децата в училищата: "Не практикувайте такива практики. Изобщо не подражавайте на нашия спорт. Изчакайте да пораснете. Подгответе се за това нещо чисто ментално. Не си бийте шамари по училищата, защото това е глупост". Особено в момента в София има разни групировки. Разни момчета, булита и тем подобни, които се гаврят с по-малките. Това няма нищо общо със спорта, момчета. Моята основа е боксът. Моята основа залага на подготовка, на мъжество да излезеш, да има противник, който е в твоята категория. Да тормозиш някой в училище и да покажеш колко си силен, да му удариш два шамара не е спорт. Това е голяма глупост.

- Вие започвате сравнително късно с бокса. Защо не сте тренирали нищо като дете?

- До 18-19-годишна възраст бях много различен човек. Изобщо не спортувах. Хранех се много зле. Бях постоянно вкъщи пред компютъра. Спорта го нямаше под никаква форма в моя живот. След това си взех поука и наблегнах доста сериозно над този елемент в живота си. Първоначално започнах с фитнес всяка сутрин. За пет-шест месеца успях да сваля 65 кг. Настъпи голяма промяна в мен. Видях какво е да разчиташ на тялото си по такъв начин, по който никога не съм могъл.

- Как се запалихте по бокса?

- Случайно стана. Бяха минали шест месеца, откакто бях в някаква фитнес форма. Тогава влезнах в залата. Не бях слагал ръкавици в живота си. Започнахме да работим всеки ден последователно, дисциплинирано. След шест месеца излязох на състезание.

- Какво се случи там?

- Не знаех какво да мисля, какво да предприема в главата си, но бях готов. Вярвах в себе си. Първото състезание беше в Плевен. Треньорът ми каза: "Тишка, има едно много здраво момче с много големи ръце от София. Играл е малко бокс, ама ти си много натрениран, ще го утрепем от бой". Оказа се, че е Петър Белберов, който доста години беше непобеждаван. Не знам какво съм направил в този мач, но явно е впечатляващо. Цялата зала беше на крака, въпреки че загубих мача.

- И тогава ви взимат и в националния отбор само след един мач. Така ли?

- Точно така. След първия мач ме взеха в националния отбор.

- Можеше ли да развиете кариерата си в националния отбор?

- Най-вероятно можех, но тогава имах някои лични дилеми за решаване. Може би моите виждания бяха различни от тези на някои от треньорите. Така се получиха нещата. Не съжалявам за нищо. Може би не е късно и в ден-днешен да се случи.