Народната певица Цветелина: По-тежко е да си гол вътрешно, отколкото по бански на плажа

Мечтая да видя политици, полиция, футболни агитки обединени

Коя е тя?

Цветелина е родена на 31 юли 1976 г. в Петрич. Завършила е психология, което оформя нейния духовен поглед към човека. Тя е едно от характерните имена в българската музика - започва кариерата си в попфолка, но с годините усещането за корен я връща към фолклора, в който днес е сред най-почитаните изпълнители. Паралелно с музиката Цветелина пише поезия, която описва като "въплъщение на душата в думи". В понеделник бе представянето на книгата й "Заветът на живота" в Петрич, издадена в книжен, електронен и аудио формат - 15 цикъла, проследяващи пътя към душата, корена и вътрешното съзнание. Цветелина работи и върху духовната платформа "Новата Земя" - за хора, които творят и споделят от сърце.

- Цветелина, как мина вашето лято и какво остави то след себе си като усещане?

- Лятото беше много силно като енергия и промяна - като една голяма буря. Това бе период, в който човек трябва да се прибере в себе си и да изключи всичко, което го разсейва. Аз лично го усещах като много личен момент - ако не се обърнеш навътре, просто се разпадаш. Затова се отдръпнах от всичко външно.

- И точно от това вътрешно затваряне се ражда "Заветът на живота". Как почувствахте началото на тази книга?

- Книгата бе вътрешен импулс - думите както идват, така ги оставям. Това, което се случи, бе пътят на душата - един човек, който е вървял към себе си, и е тръгнал към душата, започва да търси връзка с нея. И когато си стигнал до същността си, книгата просто става въплъщението на душата в човека. Всичко се подрежда от само себе си и аз само пропускам това, което идва през мен.

- Как се появява структурата от 15 цикъла?

- Книгата стана петнадесет цикъла, които водят навътре като квантови измерения в душата. Първият цикъл е Алхимия на душата. След него идва Съхранение на същността, където се говори за корен и род. След това е вече пътят на самата душа като съзнание - разумът я приема, сърцето - също. Накрая завършваме с разговор с живота, като естествено затваряне на кръга.

- Вие изрично казвате, че нито една дума не бива да се пипа. Защо сте толкова ревностна на тази тема?

- Не давам да се пипа нито една думичка, защото тя си има своята вибрация и своето място, и наистина съм много ревностна на тема думи. Когато после прочета какво съм написала, ми звучи странно, че това е минало през мен, защото усещането е като нещо извън мен, което просто съм пропуснала през себе си. Уча се от стиховете, които пиша, и в тях има думи, които не мога да заменя, защото идват със своята енергия.

- И все пак - голямата откровеност плаши. Как изживяхте това разголване?

- По-тежко е да си гол вътрешно, отколкото по бански на плажа, и затова мен ме беше страх да пусна книгата, защото си казах, че хората ще видят най-тежките ми моменти и най-уязвимата аз. Това оголване беше най-трудното. Това е разголване на душата. А аз съм човек, който живее от думи - и всяко четене ми носи още и още осъзнавания.

- Във вашите думи се усеща силна връзка с корена, земята, рода. Какъв е този пласт?

- Във втория цикъл се говори за българската мома и за родното, защото, когато душата живее в теб, трябва да осъзнаваш стъпките си по земята - коренът и родът. Това е начин да съхраниш небето и земята в теб. Не случайно сме дошли на тази земя - да опитаме, да вкусим, да помиришем, да въплътим. Коренът е фундамент на душата и когато го разбираш, стоиш здраво.

- Вашият музикален път също има връщане към корена. Какво ви дава фолклорът?

- Много съм благодарна на фолклорната музика, защото тя ме утвърждава като принадлежност към народа си, към корена и към рода си. Баба ми и дядо ми, а и баща ми - Бог да го прости - много се гордеят с това. Фолклорът ме утвърждава. Аз търся неща, които ги няма - като Дунавско хоро, което няма песен, или нестинарски огън, или ритми, които са различни. Искам да правя неща, които хранят душата ми.

- А какво ви движи като човек? Как гледате на хората около вас?

- Аз усещам другия като себе си и не мога да го нараня. Не мога да давам това, което аз не бих консумирала. Човекът до мен ми е най-важен.

- "Новата Земя" е нещо, което споменавате със специален тон. Какво представлява този проект?

- Сайт, който е в духовната сфера. Там ще има място, където и други хора да могат да споделят свои творения - писане, занаятчийство и всичко, което идва от душата. "Новата Земя" не може да е за един човек, защото идеята му е да бъде споделена. Аз не разбирам много от сайтове - сега се уча, но знам, че не трябва да бъде само за мен, а за общността.

- За какво мечтаете?

- Моята мечта е да видя обединени нашите политици, футболните агитки да осъзнаят, че те не могат без другия отбор, защото са една и съща монета на две различни страни. Мечтая да видя и полицията обединена, и хората обединени, защото съединението прави силата, колкото и да е изтъркано.

- Какво искате човек да почувства, когато отвори "Заветът на живота"?

- Да се срещне със себе си. Да си отдъхне малко. Книгата е живо пътешествие и връщане към вътрешността. Стих след стих тя е като венозно вливане на думи, на енергия, които водят човека навътре.

- Ако трябва да оставите един личен завет?

- Не да става каквото аз искам, а да става каквото Бог е решил.