In Memoriam Нури се събра със Старшията на небето

Норайр Нурикян загуби битката с коварна болест

България осиротя...
Един от най-достойните синове на родината Норайр Нурикян си тръгна от този свят на 11 март 2025 г., победен от коварна болест. Но животът му бележи златна епоха в историята на спорта вдигане на тежести.
Съдбата на Нури изглежда предначертана за велики дела. Вероятно затова Бог му изпраща на помощ един от своите наместници в земния живот - папата на щангите Иван Абаджиев. Случайно или не, Старшията първи вижда таланта на Норайр. Това става на възраст, когато Нурикян вече е тренирал всичко друго, но не и щанги. До 18 години Нури се е занимавал с гимнастика и футбол. Голямата му любов е баскетболът. Страстта му към оранжевата топка си остава несподелена. Въпреки че е пъргав, Нурикян си остава висок само 155 см. Повратният момент в живота на момчето идва, когато му е предложено да участва на градско ученическо първенство по вдигане на тежести. Като представител на Техникума по текстил Норайр става първи. По простата причина, че е единствен в своята категория. Иван Абаджиев е дошъл да гледа състезанието и с неподражаемия си нюх надушва големия талант. Още на следващия ден 18 годишното момче от арменски произход е в кабинета на директора. Там се запознава с един от най-важните хора в своя живот. Иван Абаджиев успява да убеди Нурикян да започне сериозно да тренира щанги. Нури обещава да опита, но първите тренировки са челен сблъсък с тежката реалност в залата.
"Не можех да стана от мускулна треска и бях на път да се откажа", признава Нурикян. На сцената отново излиза Абаджиев. Треньорът му дава кураж и вяра да продължи. Норайр се доверява на Старшията и двамата пишат най-славните страници в историята на българската тежка атлетика.

Норайр Нурикян печели две олимпийски титли, като златото в Мюнхен '72 е първо за родните щанги. В славната си кариера Нури триумфира с две световни титли и 5 пъти подобрява планетарния рекорд. Приет е в Залата на славата по вдигане на тежести през 1994 г. Наричан е Кавалер на българската щанга. С лек характер и щедър по сърце, големият спортист е търсен от журналистите и не отказва интервюта.
"Много обичам майтапи, веселие и... да правя облози - казва за себе си Норайр Нурикян пред "Труд". - Първия такъв, направих със себе си. Изографисах на вътрешната страна на състезателния си колан 400, толкова килограма мечтаех да събера в трибоя за олимпийско злато в Мюнхен... Звучеше като фантасмагория и го закрих с бинт. Но на олимпиадата вдигнах дори 2,5 кг отгоре. Ето че понякога каквото си пожелаеш, се случва. Сега този пояс е в Музея на спорта..."
В Мюнхен нисичкият българин не е в сметките на великите сили. Предвижданията са да завърши след четвъртото място в категория до 60 кг. Фаворит е Дито Шанидзе от бившия СССР, който защитава своята репутация и събира 400 кг в трибоя. Не са малко тези, които бързат да го обявят за шампион. Част от зрителите напускат залата. Скоро ще съжаляват, защото пропускат един от най-знаменитите моменти в историята на олимпийските щанги.
Във второто движение "изтласкване" Нурикян вдига първо 147,5 кг, а моментът на истината настъпва преди втория.
"Искаш ли да минем на 157,5 килограма - пита Иван Абаджиев. - Нищо че никога не си ги вдигал. Тук стават чудеса! Онзи, който има дух и характер, ще стане шампион!"
Нурикян отново се доверява на своя ментор. Малко по-късно българинът вече е заковал над главата си 157,5 кг! Това е изравнен световен рекорд и тежест, която надвишава със 100 кг теглото на шампиона. Златото в трибоя с 402,5 кг е за Нури и светът е в краката му!
"Просто излязох и вдигнах", разказва Нурикян, сякаш става дума за торба с покупки от кварталния супермаркет.
Нурикян защитава титлата си и четири години по-късно в Монреал '76. Историята на този успех е доста по-различна. Старшията го сваля в по-долната категория до 56 кг и промяната не минава безболезнено. Нури се проваля напълно в няколко състезания. След поредния неуспех удря с юмрук в стената, за да изкара яда си. Резултатът е плачевен - чупи кост и е в гипс. На пръв поглед положението е неспасяемо. Няма как да вдига щанги с обездвижена ръка. Абаджиев пак не се предава. "Ще тренираш клякания", отсича треньорът. Но и с това проблемите за Нурикян не свършват.
"На всичкото отгоре трябваше да сваля и едни 10 кг - връща лентата щангистът. - Бях на една пържола и шише минерална вода на ден." В крайна сметка всичко си струва.
В Монреал нашият щангист вдига с 10 кг повече от втория, поляка Войновски. Нурикян записва 262,5 кг, което е световен рекорд в двубоя.
"Щангите не са за всеки - казва Норайр. - Освен физически данни изискват и невероятна психическа концентрация. Трудът е жесток, убийствен, до изнемогване!"
Това е и последното състезание за Нурикян. Българинът целува щангата и слиза от подиума като състезател. Веднага след това става помощник на Абаджиев и двамата работят заедно в продължение на 14 години. През това време България е страшилище в тежката атлетика, а Абаджиев и Нурикян изграждат плеяда от ярки звезди. Сега Старшията и неговият верен Нури отново са заедно. Там горе на небето!
"България Днес" изказва искрени съболезнования на семейството и близките на Норайр Нурикян!