Нораир Нурикян с интервю на 75-ия си юбилей: Започнах с баскетбол, но станах щангист

*Ще отида на паметника на Наим в Момчилград

*Везенков в НБА е нещо велико

Кой е той?

Нораир Нурикян безспорно е един от най-великите български щангисти. Той е двукратен олимпийски златен медалист. На олимпиадата в Мюнхен през 1972 година носи първото злато за родните щанги. Легендарният щангист също така държи 4 световни рекорда на сметката си и куп отличия от европейски, балкански и национални първенства.

Той е бил старши треньор на националния отбор на България, генерален секретар на Българската федерация по вдигане на тежести и вицепрезидент на международната федерация. По случай 75-годишния си рожден ден днес великият Нурикян даде интервю специално за читателите на "България Днес".

Стилиян ВОРУКОВ

- Г-н Нурикян, как се чувствате на 75-годишна възраст?

- И на 75 човек се чувства добре, пък оттам нататък каквото е писано, това ще бъде. Физически няма как да е като на 25 или на 35, но животът е такъв. Продължаваме нагоре и дано на 80 се чувствам по същия начин.

- Какви са разликите между това да сте спортист и треньор по щанги? Вие сте били успешен и в двете дейности.

- Спортист и треньор са различни неща. Когато си спортист, мислиш главно за себе си, докато като си треньор, трябва да мислиш и за още петима човека. Бил съм наставник само в националния отбор на България, всеки състезател си е бил с неговите проблеми, но така или иначе се свиква и с едното, и с другото.

- Преди кариерата ви като щангист сте имали интереси и към други спортове, най-вече баскетбола, как сте се справяли там?

- Аз играх футбол като всички мои приятели и набори в Сливен, а след това започнах и гимнастика. Вече като бях 5-и клас, започнах с баскетбола, тъй като исках да порасна. Бях по-нисичък и се надявах, че с баскетбола ще се получи. Обичам много този спорт и сега го гледам постоянно. Обаче така или иначе не станах баскетболист, а щангист. Така е било писано.

- Вашият внук Нораир-младши е футболист в академията на "Левски". Вие ли го ориентирахте към спорта?

- Неговият баща го ориентира, аз не съм се занимавал. Татко му имаше големи качества като спортист, но не стана такъв. Той е в основата на всичко за сина си и аз винаги го подкрепям, разбира се.

- Почитател сте на НБА, ще се справи ли Александър Везенков там?

- Аз му пожелавам от сърце да няма контузии, а той ще покаже, че и българин може да играе добре в НБА. Това е велико и се радвам за него. Той там трябва да се чувства така, както аз се чувствам като олимпийски шампион в щангите (смее се). 

- Кои са били най-големите ви трудности като щангист?

- Такива винаги имаше. Най-трудно е за спортист, когато получи контузия. Преди втората олимпиада в Монреал трябваше да сваля килограми, за да участвам в друга категория. Така решихме с Иван Абаджиев, Бог да го прости. На едно световно първенство преди олимпиадата свалих килограми. Аз участвах на 60 килограма, а трябваше да бъда на 56 в Москва. Получих нулеви резултати и се провалих на самото състезание, а бях много добре подготвен. След това в Сливен имаше републиканско и там бях решил да правя световни рекорди. На една тренировка не ми вървеше, ядосах се и ударих с юмрук стената. Така си счупих костица в китката, носих гипс, а олимпиадата беше точно след година. Не съм тренирал както трябва, но компенсирах. Правих други упражнения, но всичко мина нормално. Това ми е най-тежкият момент в спортната кариера. Имал съм и други контузии, но без ръка не може да се вдигат щанги. Оттогава наблегнах повече на краката и нещата се получиха.

- Какво ви е мнението за българските щангисти днес?

- Трудностите и проблемите ги има във всеки един спорт в България, но аз смятам, че децата добре тренират и добре се представят на състезания и олимпиади.

- Какъв съвет бихте им дали?

- Да тренират повече и най-вече да слушат треньорите си.

- Посещавали ли сте паметника на Наим Сюлейманоглу в Момчилград?

- Не съм имал възможност, но ако се отвори такава, ще го посетя. Аз му бях треньор в националния отбор, като беше още дете, и отговарях за него. Познавах го много добре, Бог да го прости. Познавах и роднините му, когато беше в България, преди да избяга в Турция. Към момента не поддържаме връзка с тях. 

- С какво се занимавате в момента?

- Нямам определени хобита. Като всеки 75-годишен човек сутринта ставам и си правя разходки. Гледам телевизия, решавам кръстословици и чета вестници обикновено.

- Какво си пожелавате като рожденик?

- Да сме здрави всички и животът продължава. Само здраве и останалото ще се самонареди!